Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (111)

109.
Отец Рейналд

Един млад зелен жрец тичаше ужасен по коридорите на вцепенения гъбен риф и крещеше. Дърветата се бяха свили, изтръпнали от ужас. От надвисналите балкони Рейналд долови обхваналото зелените жреци смразяващо отчаяние и страх, които проникнаха до мозъка на костите му.

— Отче Рейналд! — задъхано каза зеленият жрец. — Хидрогите нападат Гарванов пристан.

Седнала в залата за приеми, където двамата с Ютеър съветваха Рейналд по повод предстоящата му сватба с Ческа Перони, Лиа се изправи и промълви с дрезгав глас:

— Бенето е на Гарванов пристан!

Рейналд скочи и погледна невярващо приносителя на съобщението.

— Бенето ни изпраща съобщения по телевръзката — продължи младият зелен жрец, като се мъчеше да овладее паниката си. — Къде има фиданка? Трябва да…

Той се втурна към нежното растение в украсения глинен съд близо до празния стол, запазен за очакваната да пристигне Ческа. Докосна дръвчето, притвори очи, след което отново се обърна към Рейналд.

— Брат ви казва, че хидрогите унищожават земеделските площи. Използват вледеняващи мъгли и син електрически огън.

Задъхвайки се, жрецът описа разрушителната заплаха, отправена от пратеника на хидрогите срещу световната гора — верданите — и човешката раса.

— Как можем да помогнем на Бенето? — попита Рейналд. — И на всички там? Заплашва ги ужасна опасност.

— Цялата световна гора е заплашена! — Жрецът отново затвори очи. — Дърветата на Бенето са се противопоставили и са унищожили пратеника. Но това не е било достатъчно… абсолютно недостатъчно.

Навън в пренаселената терокска гора безброй ужасени зелени жреци закрещяха новината, стискайки огромните стволове в очакване на нова информация от Бенето. Работниците се спуснаха от виещите се растения. Младежи забръмчаха с въздухоплани, разпространявайки дочутото за катастрофата. Всички терокци скочиха като един, но не бяха в състояние да помогнат по никакъв начин на световната гора на далечната планета… нито на Бенето.

Рейналд стоеше заслушан в ужаса и паниката, обхванали гората. Във всяко селище по планетата, от Огледалните езера до крайбрежната ивица, зелените жреци постъпваха по същия начин.

— Хидрогите току-що унищожиха Колониалния град! Всичко е в развалини. Сега се насочват към дъбравата световни дървета. Врагът иска да открие Терок, за да нападне оцелелите останки от световната гора.

Деветнайсетимата доброволци, които помагаха на⁴ Земните въоръжени сили с моментални комуникации, щяха да докладват незабавно на военните от Ханзата. Сестрите му Естара и Сарейн също щяха да научат новината от зеления жрец в Двореца на шепота.

Объркани от шумотевицата, Идрис и Алекса се втурнаха в тронната зала.

— Какво става? Какво се е случило?

Най-малката му сестра Сели също се втурна усмихната в залата, но изражението й моментално се промени.

— Бенето… — понечи да обясни Рейналд, но думите заседнаха в гърлото му. — Хидрогите…

И не можа да каже нищо повече.

Младият зелен жрец стискаше дръвчето и се мъчеше да остане в телевръзка.

— Започнаха да унищожават дъбравата! Дърветата! — Той изстена от болка. — Бенето все още е там. Световните дървета се съсухрят. Такъв студ… Нищо не може да издържи. Не могат да се спасят. Хидрогите продължават да атакуват непрестанно. Още десет дървета загинаха… трийсет. Истинска касапница! Бенето продължава да се държи, но вече са почти отгоре му. Казва, че…

Младият жрец дръпна ръцете си от дръвчето с болезнен вик.

— Блясък… Ужасен блясък!

Стисна слепоочията си и се разтрепери.

Идрис и Алекса се задъхаха от ужас.

— Какво става с Бенето?

Старата Лиа се разрида, а Ютеър стисна ръката й — търсеше и предлагаше утеха. Рейналд докосна рамото на Сели. Не можеше да промълви нищо. Не можеше да направи нищо. Гарванов пристан беше безкрайно далеч.

Младият зелен жрец погледна ръцете си, сякаш бяха обгорели, след това огледа дръвчето, обезпокоен дали не е пострадало.

— Бенето е мъртъв. Всички дървета в дъбравата са мъртви. Целият Гарванов пристан е унищожен. — Той потръпна. — Всичко… загина.