Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (39)

37.
Ческа Перони

В най-отдалечените ъгълчетата на системата Оскивъл високо над планетните орбити слънчевата светлина бе незначително по-ярка от блещукането на далечните звезди. Скитническите добивни екипи бяха струпали отражатели, слънчеви огледала и кондензатори, а така също и ядрени пещи. Ледените планини и отпадъчният чакъл от кондензацията на слънчевата система отразяваха светлините на подстанциите.

Дел Келъм обикаляше с малък транспортен кораб впечатляващите пръстеновидни корабостроителници заедно с Ческа. Не спираше да говори, горд с дръзкия експлоатационен процес, който бе конструирал в отдалечената кометна ареола.

— Конструирахме тези чудовищни реакторни пещи върху пръстените на Оскивъл и ги изстреляхме над еклиптиката. Избрахме стабилно гравитационно място за капан на кометите. Витлови двигатели ги отклоняват от орбитите им и ги изтеглят тук за преработка.

— Играеш си на билярд със замръзналите планини — подхвърли Ческа.

Келъм се засмя, докато преодоляваше една дифузна вихрушка от снежни частици.

— Обикновено не обръщаме внимание на кометни чипове с незначителни размери на планина!

Производственият парк бе отрупан с малки кораби и гигантски фабрики. Работници зареждаха с взрив по-едрите комети, за да ги разбият на удобни парчета, които обвиваха в самоподгряваща облицовка, която трансформираше леда до съставните му газове. Помпи изсмукваха парата.

— Виждаш ли? За какво са ти небесни мини? — възкликна Дел Келъм с показен оптимизъм. — Това не е само експеримент. Наистина върши работа.

— Ти без съмнение потвърди очакванията ми, Дел, но не ми рисувай прекалено розова картина — укроти го Ческа. — Видях цифрите. Далеч сме от нужната ефективност.

— По дяволите, нямаме никакъв избор. Всеки вожд на клан, който не вижда по-далеч от носа си, трябва да се изстреля без защитна лицева маска в открития космос. — Той поклати глава. — С усъвършенстваните ектиреактори можем да посрещнем минималните си нужди. Дори може да остане излишък, който да продадем на Голямата гъска. Инак ще си помислят, че ги мамим.

Ческа го погледна.

— Те винаги смятат, че ги мамим. Мозъците им не могат да работят по друг начин.

Макар открай време да бяха изгнаници, скитниците бяха успели да си намерят значителна ниша за снабдяване с екти. Тя се страхуваше, че ако останат без този ресурс, отчаяните скитници ще трябва да се завърнат в по-голямата общност на Ханзата. Щеше да се наложи да подпишат Хартата и да се подчинят на едно управление, срещу което винаги бяха воювали.

Или отчаяната Ханза щеше да ги подложи на гонения.

Ческа не обичаше да избира между оцеляването и свободата.

Но не знаеше към кого да се обърне за подкрепа. Кой друг бе в подобно положение? Много години скитниците бяха работили за илдирийците върху наети небесни мини, но накрая бяха извоювали независимостта си. Ако престанеха да доставят екти, магът-император нямаше да има никаква нужда от тях. На срещи на клановете бяха обсъждали възможността за съюзяване с по-слаби отдалечени ханзейски колонии или с Терок.

Ческа живееше с болезненото усещане за потискаща отговорност, но не можеше да изисква от скитническите инженери и изобретатели да работят по-усилено — вече бяха достигнали границата на крайно изтощение.

Отвън кометният чакъл се изсипваше в помещение с размерите на луна, където се загряваше до точката на разпад на летливи елементи. Атомни сепаратори отделяха водородните молекули, а кометната каша се оттичаше през рециклиращи тръбопроводи. Остатъчните примеси съдържаха безброй тежки елементи, които се рециклираха за други цели.

Ческа оглеждаше процесите, докато Келъм прелиташе с бавна скорост. Това бе официалната причина за посещението й, макар че по-скоро трябваше да е в пръстеновите корабостроителници с Джес, който проверяваше мъглявинните загребващи кораби. Запита се кога ли ще могат да си уговорят интимна среща…

Дел Келъм кацна до най-големия кометен изпарител. Черният силует на огромната конструкция с тънки стени засенчваше ярките светлини на промишления цех.

— Наричаме го кометния „Хилтън“. Най-доброто място от тази страна на Куипърския пояс.

Ческа се усмихна.

— Като говорител на всички кланове съм свикнала на подобен… лукс.

Ярката всекидневна и заседателна зала имаше стандартни облицовани с метал стени. Келъм с гордост й посочи аквариума си с лъскави сребристочерни акулки.

— Чудесно се развъждат дори тук. Имам аквариуми на много от техническите си съоръжения, за да ми напомнят за дома.

— Риби в космоса? Не можа ли да се захванеш с градинарство вместо с това?

— Не е същото. — Той плъзна чаша бистра течност по масата. — Ето, произведена е от чиста кометна вода. Всяка друга напитка, която си поглъщала, е рециклирана през човешки тела и системи хиляди пъти. Това е девствена вода — водород и кислород, нищо друго. Реномираните пазари я считат за истински лукс.

Ческа погледна чашата.

— Различна ли е на вкус?

Той повдигна рамене.

— Според мен не.

Един работник се втурна със съобщение.

— Говорител Перони! Това току-що пристигна с транспортен кораб от корабостроителниците.

Ческа взе съобщението. Предполагаше, че е от Джес, и се опасяваше, че е за нещо неприятно. Оказа се, че бележката е изминала дълъг и криволичещ път — над десет нейни копия бяха изпратени по различни пътища, за да стигне едно най-после до нея. Някакъв скитник бе занесъл бележката до Рандеву, а друг я бе открил чак на Оскивъл.

— Този, който е изпратил съобщението по толкова многобройни канали, или има много лоши новини, или иска да те открие по възможно най-лошия начин — каза Келъм.

„Възможно най-лошия начин.“

Рейналд от Терок й изпращаше внимателно формулирано предложение. За брак.

Скоро щял да поеме ролята на отец на Терок и имал нужда от силна жена до себе си. Изреждаше логични и основателни причини защо един съюз между терокците и скитниците би усилил тяхната независимост от Ханзата, би им позволил да разменят ресурси и умения и по този начин да парират опитите на ЗВС да ги подчинят. Скорошната обсада на колонията Ирека доказвала безпардонността на Ханзата. Нямало никаква гаранция, че Терок или скитниците няма да се окажат следващите им цели.

„ЗВС не са в състояние да победят хидрогите, поради което търсят други противници, над които да се наложат, пък били те и техни хора. Заедно — с терокските зелени жреци и ектипроизводството на скитниците — можем да постигнем мощен съюз. Помисли за това. Убеден съм, че е добра идея.“ Ческа си представи свенливата усмивка на Рейналд. „А и двамата ще сме добра двойка.“

Прочете писмото още веднъж. Сърцето й се късаше. Забеляза, че Дел Келъм се опитва да надникне в писмото, и бързо го сгъна.

— Налага се да обмисля някои неща, Дел. Ще довършим обиколката по-късно.

Датата, на която бяха решили да обявят брака си с Джес Тамблин, беше съвсем близо. Обичаше го много и бе чакала толкова дълго. Заслужаваше това щастие.

Но ако Рейналд бе прав?

Знаеше какво би й казала говорителката Окая. Как е възможно да позволи на емоциите си да вземат връх над бъдещето на всички кланове на скитниците? Терокците действително биха били мощен — и предпочитан — съюзник, много повече от Голямата гъска или Илдирийската империя.

И все пак…