Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (105)

103.
Крал Питър

След изтощителните сватбени празненства с безконечни танци и музика, вкусни ястия, десерти и напитки крал Питър най-после се оттегли в личното си крило в Двореца на шепота. От внезапно възцарилата се тишина ушите му пищяха, но той беше доволен, че най-после е сам.

С Естара.

Прекрасната млада жена вече му беше съпруга, неговата кралица. Светлоока и свенлива, интелигентна и абсолютно не на мястото си. За него тя си оставаше една интригуваща мистерия.

Когато останаха сами в кралската спалня с личната му охрана пред вратата, Питър се обърна към Естара. Изпитваше огромна неловкост. Докосна брадичката й, вдигна лицето й, за да я погледне в очите.

— Мисля, че ако ми се наложи да застана пред цяла делегация от хидроги, няма да съм толкова уплашен, колкото съм в момента.

Естара го изгледа смаяна и се засмя. Напрегнатостта му мигновено се стопи.

— Уплашен си от мен?

— Не, уплашен съм от нас.

Преди тя да успее да отговори, вратата се отвори и ОХ влезе тържествено като обслужващо компи с поднос, върху който имаше бутилка вино и две съвършено прозрачни чаши, сякаш бяха невидими. Корковата тапа бе издърпана лекичко в гърлото на бутилката.

— Съжалявам, че ви безпокоя, крал Питър и кралица Естара. — ОХ сякаш изпита удоволствие от произнасянето на титлите. — Председателят Венцеслас ви изпраща тази бутилка с най-хубавото ханзейско вино. Отлежавало е цяло столетие и има репутация на най-добрата реколта, бутилирана някога.

Доволен да се заеме с нещо, Питър извади тапата и погледна етикета.

— Шираз от Релекер. Сякаш не ни е достатъчно изпитото тази вечер.

— Обзалагам се, че струва цяло състояние! — възкликна Естара.

Той наля в двете чаши и разклати лекичко тъмночервеното вино в тях.

— Правило първо: никога не се доверявай на Базил.

Питър пристъпи до една голяма саксия в ъгъла и лисна виното върху пръстта. След това я погледна със смутена усмивка.

— Вероятно е отровено.

Тя се разсмя, но Питър не се присъедини към смеха й. Не беше сигурен, че се шегува.

Докато ОХ изчакваше разколебан, сякаш се надяваше да получи допълнителни инструкции, Питър се усмихна едва-едва на съпругата си.

— От седмици изпитвам желание да останем насаме, но днес цял ден обикалям от едно място на друго, непрекъснато толкова ангажиран с нещо, че не ми остана време да помисля за това… до този момент.

Естара се засмя отривисто.

— Точно така се чувствам и аз. Не, че се… страхувам от теб, Питър, но цялата ситуация е… — опита се да намери точната дума — потискаща.

Питър поглади брадичката си.

— Може би ни е необходимо известно време да се отпуснем. Това, че се намираме в кралското крило зад затворените врати, не означава, че сме длъжни… в смисъл, не веднага, освен ако… в смисъл…

Естара отново се разсмя.

— Значи великият крал на Теранския ханзейски съюз всъщност е едно несръчно свенливо момченце! Сестра ми не го спомена.

Питър не беше напълно лишен от сексуален опит — естествено, Базил се бе погрижил за това. Председателят постоянно се стараеше кралят да е удовлетворен и послушен… а за един млад мъж с бушуващи хормони доставянето на дискретни любовници от време на време би трябвало да е най-доброто средство. Жените бяха красиви професионалистки и Питър никога се срещаше повторно с нито една от тях.

Базил бе дал на младия крал настойчив съвет:

— Никога, абсолютно никога не прави глупостта да се влюбиш в някоя от тях. Те не стават за това.

Питър намираше тези красавици за забавни, а и несъмнено му доставяха удоволствие, но всички бяха инструктирани почти да не разговарят с него и да се оттеглят веднага, след като го задоволят. Дълго време той дори не си даваше сметка, че това е недостатъчно.

А и Естара беше нещо съвършено различно.

Лицето на Питър се проясни от хрумналата му идея.

— Нали ми каза, че искаш да поплуваш с делфините. — Той се обърна към учителското компи. — ОХ, мислиш ли, че можеш да го уредиш дори в този късен час?

— Вие сте кралят. Такова елементарно желание не би трябвало да представлява трудност.

Естара изглеждаше облекчена.

— Да, с удоволствие бих поплувала, но за кратко.

Питър отвори вратата на коридора към кралското крило и стресна стражата. Кралят посочи с категоричен жест и ОХ тръгна най-отпред — маршируваше като навито войниче по коридорите. Зорката охрана се разбърза след тях.

ОХ подаваше сигнали напред. Светлините в бълбукащото езеро със солена вода, построено като пещера върху вулканичен остров, блеснаха. Питър и Естара, все още облечени в сватбените си дрехи, влязоха в отделни съблекални. Подготвяйки се за пристигането на младата жена, Дворецът бе ушил за нея безброй плувни костюми. Докато Питър се преобличаше, се питаше кой ли ще предпочете тя и как ще изглежда в него.

Най-накрая двамата се срещнаха сред влажния въздух на покрития басейн. Щом я видя, Питър престана да диша. Без помощта на съветници по стил и модни дизайнери Естара бе избрала трептящ пурпурнотюркоазен цял костюм, който полепваше по тялото й като люспи на дъгоцветен дракон.

Тъй като я бе виждал само в официални рокли, ешарфи и бижута, досега Питър бе разчитал единствено на въображението си, за да отгатне как изглежда под тях. Сега установи, че Естара от Терок е наистина изключително красива. Стройните й мургави крака бяха силни и гладки от тичането и катеренето по дърветата на световната гора. Имаше стегнати гърди, които изпълваха прилепналия сутиен. Ръцете й бяха силни и гъвкави. Върху лицето й се появи сияйна усмивка, щом тя забеляза, че я изучава с изумление.

— Аз също мога само да се любувам, кралю мой, но се надявам, че го правя по-дискретно.

Преди Питър да успее да отговори, ОХ разтвори люковете под бълбукащата вода на езерото. Три делфина се измъкнаха през тях като лъскави сиви торпеда и заподскачаха като разбеснели се видри. Търсейки компания, те вирнаха подобните си на бутилки муцуни във въздуха, забърбориха и заподсвиркваха. Естара ахна от удоволствие.

— Хайде — каза Питър. — Водата е топла и делфините са добронамерени.

Скочи и се гмурна в басейна.

Естара прояви по-голяма предпазливост, потопи се внимателно във водата и се с отблъсна от стената. Делфините заплуваха около нея, почукваха краката й, подскачаха и пръскаха лицето и косата й. Естара се разсмя.

Питър се хвана за тръбните им перки и те закръжиха с него по водната повърхност.

Застанал на ръба на басейна, ОХ наблюдаваше търпеливо. От време на време го заливаха водни пръски, които се стичаха по металната му броня, сякаш без да я мокрят.

— Имате ли океани на Терок? — попита Питър.

— Да, но живеем далеч от тях, в недрата на световната гора. Имаме тресавища, ручеи, малки езерца, но много по-малки от този басейн. Веднъж отидох с брат си Рейналд до едно селище край Огледалните езера и плувах под звездите.

Питър плуваше до нея.

— Не мога да се състезавам с теб.

— Няма нужда да се състезаваш — просто се забавлявай заедно с мен.

Той се приближи, целуна я бързо по влажните устни и се отдалечи светкавично, без да чака реакцията й. Когато се извърна да я погледне, очите й блестяха развеселени. Сърцето му затупка като побесняло.

— Благодаря — промълви тя, отпусната върху водата в плитката част на басейна. — Тъкмо от това имах нужда. Вече не ми е така напрегнато.

Яхнал един от делфините, Питър й показа как да го хване. Понесоха се един до друг, явно доставяйки удоволствие на разигралите се водни бозайници. Питър се пусна, гмурна се под водата и сграбчи крака на Естара. Тя го срита лекичко и когато той се вдигна да си поеме дъх, видя, че се залива от смях.

Питър не помнеше кога за последен път просто… се е отпускал, за да се позабавлява. Но това беше брачната му нощ, началото на медения му месец. Нямаше нищо нередно в това да се позабавлява.

Погледна към ръба на басейна и видя учителското компи да държи две огромни хавлиени кърпи. Питър нямаше представа колко е часът.

— Мисля, че ОХ ни дава знак — каза той и Естара погледна нататък.

— В такъв случай да го послушаме.

Този път тя изненада Питър с целувка, малко по-дълга и не така непохватна, както неговата. След което се измъкна от басейна като някаква екзотична пурпурнотюркоазена риба, проблясваща от стичащите се по кожата й ручейчета.

ОХ й подаде хавлията и тя я омота около тялото си, загледана в Питър, който беше все още в басейна.

— Хайде де — или искаш да те чакам?

Облякоха приготвените от прислугата халати. Когато излязоха от помещението с басейна, предвождани от ОХ, кралската гвардия продължаваше да чака търпеливо, без да показва изумлението си от непредвидимото поведение на двойката. Сега Питър и Естара се държаха много по-непринудено един с друг и щом приближиха кралското крило, влязоха в покоите, които щяха да споделят отсега нататък, хванати за ръце…

ОХ се оттегли, като затвори вратата след себе си. Най-накрая бяха останали сами в кралския апартамент и нямаше никакви непредвидени обстоятелства, които да ги разсейват и да им пречат.

С все още мокра от плуването коса, Естара го погледна право в очите.

— Никога не съм си представяла, че ще целуна за първи път съпруга си през брачната нощ. — Тя пристъпи закачливо към него. — Не е ли време да се опиташ да завоюваш сърцето ми след това толкова дълго и романтично ухажване?

Той плъзна ръце около кръста й и я притисна до себе си. Сърцето му заблъска още по-буйно и нервите му се опънаха като струни.

— Не е нужно брачната ни нощ да е краят на едно дълго ухажване, Естара. Защо да не е само начало? — Той повдигна вежди с искрена усмивка. — В края на краищата аз разполагам с всички ресурси на Ханзата, за да те впечатля.

Целуна я още веднъж, преди да изгуби контрол, и Естара се притисна към него. Целувката им този път бе дълга и сластна. Най-напред усети вкуса на солта върху плътните й устни, но скоро започна да усеща само нея, притиснатото й до себе си тяло… и се запита защо Базил ги бе държал разделени толкова дълго. След няколко секунди прекъснаха задъхани целувката си, но останаха прегърнати. Естара се разсмя.

— Този път не беше ли, както трябва? — попита Питър.

— Не знам — отвърна тя. — Предполагам, че ще имаме възможност да натрупаме значителен опит.

— Ще съобразя кралската си програма съобразно нашите… практически занятия, кралице моя — отвърна Питър и двамата се целунаха отново, този път по-непринудено.

И много по-продължително.

Много по-късно тя забеляза, че той е осигурил успокояващото присъствие на една от засадените фиданки, които бе донесла от Терок, до леглото им.

Най-после бяха сами. И почна първата им брачна нощ, изпълнена със съкровени мигове, не само защото се любеха за първи път, но и защото за първи път имаха възможност да разговарят откровено насаме.