Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (19)

17.
Джес Тамблин

Два скитнически кораба се срещнаха тайно в тънката опашка на една комета, незабележими на фона на звездното небе. Джес и Ческа, само те двамата, далеч от отговорности и задължения.

Единствено тук можеха да си позволят да бъдат само любовници — две човешки същества с тела, сърца и души. Хидрогите, гладната за енергия Ханза и конфликтуващите скитнически кланове бяха забравени поне за известно време. Това бе единственият начин Джес и Ческа да запазят здрав разум, докато чакат. Още само няколко месеца…

Ческа пилотираше дипломатически куриерски кораб. Приближи с маневри кораба на Джес, докато люковете се докоснаха. Корабите се понесоха един до друг в опашната струя на кометата в нейната издължена параболична орбита около някаква забравена и не представляваща интерес слънчева система.

Идеалното място, където Джес и Ческа можеха да останат сами.

Когато въздушните шлюзове се отвориха, тя застана пред него с разширени от копнеж очи и нерешително усмихнати плътни устни. Гледаха се няколко мига, всеки опиянен от присъствието на другия.

След това Ческа пристъпи леко в слабото гравитационно поле и се прегърнаха, сякаш се докосваха за първи път от години… или сякаш никога не можеха да се наситят един на друг, независимо колко пъти вече са били заедно.

Джес я целуна, прокара пръсти през тъмната й коса — толкова тъмнокафява, че изглеждаше почти черна — и я притегли към себе си, сякаш бяха две небесни тела в една обща орбита.

Бяха се срещали по подобен начин вече десетина пъти на миниатюрни луни, сред астероидни облаци или просто носейки се из междузвездната пустош. Но никога не можеха да избягат достатъчно далеч от проблемите си и от онова, което очакваха от тях. Всеки член на клан смяташе, че един говорител следва изцяло да се посвети на оцеляването на скитниците. А не на някаква глупава романтична любов.

Клановете бяха притеснени и загрижени да открият ефективна търговска алтернатива за доставка на екти. Мълниеносните набези задължително костваха многобройни жертви, продажбите из мъглявините бяха твърде бавни, а дестилацията върху кометите изискваше огромни промишлени инвестиции. На Ческа повече от всякога й се налагаше да полага усилия да предпазва скитническото общество от разпадане, да насърчава хората да останат заедно и да разчитат на стабилността на семейството.

Но сега си имаше Джес и това бе достатъчно.

Понякога предпочиташе да разговарят, да бъдат заедно и да обсъждат взаимните си проблеми и преживявания. Но този път нуждата й бе по-властна. Пръстите й започнаха да свалят дрехите му, търсеха и откриваха десетките отвори, ципове и джобове.

Той отново я целуна продължително. Прокара ръце по гърба й — усещаше кожата й през тъканта, — след което погали гърдите й. Ческа се изпъна назад, предлагайки шията си. Той докосна с устни страните, брадичката и гладката кожа под нея. Разтвори яката й и зацелува всеки сантиметър, докато накрая не освободи гърдите й. И двамата се събличаха един друг като в унес, преплитайки пръстите си.

Ароматът на косата й и потта по кожата й го възбудиха и той се задъха. Притисна плътно устни до голото й рамо, когато тя погали гърдите му с върховете на пръстите си.

Всяка тяхна тайна среща беше по-вълнуваща от предишните. Той се запита дали един ден, когато ще имат възможност да са винаги заедно, когато няма да им се налага да се крият от странични наблюдатели, страстта, която изпитва, ще стихне… или за него тя винаги ще си остане такава — свежа, непозната и привлекателна с горещата си кожа и влажната си жадна уста.

Съединените кораби се носеха през пространството в гривата на кометата, същата като онези, които бе запокитил срещу Голген…

Докато се носеше насам, Джес се отклони да погледне бурния и безмълвен газов гигант, където някога се намираше Синята небесна мина на Рос. Бомбардировката бе предизвикала неспирни бури и бе оставила белези върху облачните слоеве, но той не знаеше дали сърцевината продължава да е обитавана от извънземните, или яростната атака ги е ликвидирала, както кликиският факел на Ансиър. Не знаеше дали въобще е постигнал някаква победа… но добре, че все пак бе направил нещо.

Джес се опита да се успокои, да се наслади на всеки миг, но Ческа все повече се разпалваше, прилепваше се към него и той вече не бе в състояние да се контролира.

Толкова много препятствия срещаха по пътя си, но и двамата бяха твърдо решени да ги преодолеят. Притисна я още по-плътно към себе си и му се прииска никога да не се разделят. Такива мимолетни срещи щяха да ги зареждат с енергия за през следващите един-два месеца, докато най-накрая не започнеха да се наслаждават истински на щастието си.