Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (63)

61.
Бенето

Бенето се бе настанил сред световните дървета на Гарванов пристан във великолепната си дъбрава, заслушан във високодуховния информационен шепот през телевръзката. През годините, откакто Талбун бе засадил тези дървета, горичката се бе разпростряла по хълмистите склонове чак до съседната долина. Сега, на горския фон от новини, размишления и въпроси, той със задоволство чу съобщение от сестра си Естара, изпратено му чрез Росия.

Тя чакаше на далечния Терок, докато зеленият жрец докосваше с пръсти бронираната кора, повтаряйки думите й на дървото. На Гарванов пристан Бенето докосна своето световно дърво и чу всичко, което му казваше тя.

— Отивам да живея на Земята, Бенето. Предстои да се омъжа за крал Питър. Можеш ли да го повярваш?

Тъй като Естара говореше на Росия, а дърветата повтаряха думите й, Бенето не можа да усети чувствата, които я вълнуват.

— Ще се омъжваш ли, сестричке? Помня една храбра девойка, която обичаше да тича из гората. Как е възможно да си пораснала толкова, че да станеш кралица?

— Няма те вече пет години, Бенето. Вече съм голяма.

— Щом казваш.

Той вдъхна дълбоко чистия въздух на Гарванов пристан. Липсваше му просторният горски балдахин на Терок, но обичаше и кротката тишина тук. Не съжаляваше, че е дошъл, но би искал да е видял как от момиченцето Естара разцъфва млада жена.

— И как приемаш това, Естара? Не просто, че напускаш Терок, но че се омъжваш за крал и ще живееш в дворец на Земята?

— Отначало исках да се ядосам, но Росия ме разубеди. Засега. Предполагам, че първо ще се срещна с краля. Този месец заминавам със Сарейн за Земята.

Бенето се усмихна.

— Обзалагам се, че Сарейн те ревнува заради цялото внимание, на което се радваш. — Той прегъна пръсти върху ствола на жилавото дърво. — Когато отидеш на Земята, можеш да разговаряш с мен чрез Натон в Двореца на шепота. Гората винаги ще ме намери.

Усети нейната благодарност.

— Чувствам се много по-добре, като знам това, Бенето.

Той се вслуша през телевръзката. Дърветата около него шептяха. Препредаваха хиляди разговори, но не му се искаше да се включи в нито един от тях. Световната гора разполагаше с много повече информация, отколкото можеше да възприеме отделен човек.

Накрая се сбогуваха. Росия и Бенето прекъснаха телевръзката си, но листата на световната гора продължиха да нашепват на безброй светове, разменяйки си далеч повече тайни, отколкото един зелен жрец можеше да проумее.

Бенето се разхождаше из отдалечените полета със Сам Хенди. Шкембестият кмет носеше оплескани, но удобни работни дрехи. Джобовете му бяха пълни с всевъзможни инструменти, които му трябваха за ремонти.

Бенето беше само по къси панталони. Босите му крака шумоляха между житните стъбла. Не усещаше никаква връзка с генетически подсилените култури, които се привеждаха под вятъра на Гарванов пристан, но се наслаждаваше на поникващия от пръстта живот.

— Ние сме далеч от центъра на тази война, кмете, но следя конфликта с хидрогите с огромен интерес. — Бе разказал на колонистите за набега на хидрогите над Буунов брод, както и за нападението на Хирилка и привидно произволните атаки срещу други планети. — Той може да окаже влияние дори и върху отдалечени места като Гарванов пристан.

— ЗВС поне не са се опитали да завербуват младите ни работници като войници. — Кметът откъсна един клас и го задъвка. — Естествено, ако военните дойдат за военен набор, ще донесат продоволствие и снаряжение, от които се нуждаем.

Кметът тръгна през гъстото жито към някакъв развален климатичен предавател върху оградата. Провери уредите и монтира един детектор, който да анализира теченията на вятъра.

— Преди много време хората са се качвали на заселнически кораби и са летели през пространството цели векове без никаква карта. Надявали сме се така да колонизираме Спиралния ръкав, да изградим бази и да живеем, като разчитаме единствено на себе си. Може би сме забравили как да го правим — което не е хубаво според мен. Назад към основата, така казвам аз.

Той затвори климатичната станция, откъсна друг клас и погледна към града. Селището бе заобиколено от квадратни парцели житни култури, пасбища и овощни градини, а така също и от тучната дъбрава световни дървета.

— Дори да останем само на жито и козе месо, кмете, пак ще оцелеем — каза Бенето.

Тази нощ той спа навън под шептящите световни дървета. Тревожните му мисли препускаха, разбъркани от изненадващата новина на Естара, но и от онова, което продължаваше да научава за конфликта с хидрогите. Не се очертаваше никаква възможност за разрешаването му. Врагът беше твърде извънземен. Никой не можеше да намери общ език с него.

Лежеше, загледан в листата, които помръдваха, макар да нямаше вятър. Талбун, който бе посадил тези дървета, се бе отказал от доходната кариера на комуникационен специалист на Ханзата и бе предпочел да прекара остатъка от живота си на Гарванов пристан.

На Бенето му се прииска той да е тук, за да могат да обсъдят кризата. Имаше нужда някой да го посъветва, някъде.

Протегна ръка, за да докосне най-близкия ствол, и затвори очи, но вместо да засънува, включи мозъка си в телевръзката, чрез която можеше да проникне в натрупаното от световната гора знание.

Чувствителните дървета съществуваха от незнайни хилядолетия. През по-голямата част от тях бяха размишлявали сами за себе си, а през последните две столетия бяха разширили неимоверно разсъжденията си с помощта на зелените жреци. Натрупаното от световната гора знание беше отвъд възможностите и разбирането на което и да било човешко същество, дори свързано с телевръзка. В такъв необозрим информационен океан беше невъзможно да се установи точно колко знаят дърветата.

Световната гора беше станала доловимо неспокойна, откакто се бяха появили хидрогите, но не предлагаше нито обяснения, нито съвети. Зелените жреци искаха съвети как хората да се противопоставят на обитаващите ядрата извънземни, но дърветата не можеха да помогнат.

Като имаше предвид необичайната среда, която обитаваха неприятелите, Бенето не бе и помислял да зададе по-директни въпроси. Как би могла да знае покрилата цяла планета световна гора нещичко за ядрата на газовите гиганти?

И все пак сега попита направо: „Какво са хидрогите? Световните дървета срещали ли са ги някога?“

Безкрайността на гората обмисли въпроса и за изненада на Бенето даде ясен и поразяващ отговор: „Хидрогите са наш древен враг“.