Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (112)

110.
Кралица Естара

Когато вече не бе в състояние да понася досадното внимание, комплиментите и вторачените в нея очи на изпадналите в телешки възторг посетители, Естара се прибра в кралското крило на Двореца на шепота, за да остане сама със скръбта си. Вече никога нямаше да види бедния Бенето.

От деня на сватбата всички в Теранския съюз се възхищаваха от походката й и от начина, по който се обличаше. На друга жена цялото това внимание би доставило огромно удоволствие, но Естара имаше усещането, че се задушава. Нямаше никакво желание за всичко това, особено в момента — след случилото се на Гарванов пристан.

Дори не й оставаше време да потъгува за брат си. Не я оставяха на спокойствие нито за миг.

Докато траеше ударът на хидрогите, дворцовият зелен жрец Натон препредаваше на изтръпналата Естара и нейния съпруг всеки миг от разрухата. Питър я беше прегърнал. Натон описваше ужасяващите събития, които следеше чрез фиданката — унищожаването на Колониалния град и на цялата дъбрава. Самият той едва успяваше да се владее. Естара се разрида, когато чу последните думи на Бенето, препредадени от мрежата на световната гора. И накрая смъртта му…

Придворните, които изразиха лицемерните си съболезнования, не бяха виждали никога брат й, повечето дори не бяха чували за Гарванов пристан. Но все пак прекият репортаж на Бенето надигна вълна всеобщо негодувание. Хидрогите се бяха разбеснели като освирепели кучета.

Естара си представи последните мигове на Бенето — как е обгърнал най-близкото световно дърво и прелива мислите си и цялата си душа в дърветата, докато древните врагове съсипваха цялата беззащитна горичка. За да продължат след това към поредната си мишена…

Все пак Естара оцени явно искрените съчувствия на обикновените хора. Изпращаха й цветя, стихове и съболезнования, издигнаха импровизирани възпоменателни паметници не само за брата на своята кралица, но и за всички невинни ханзейски колонисти на Гарванов пристан. Бяха се оказали странични наблюдатели на война, която хората не бяха пожелали. А сега ставаха нейни жертви.

Настоящата трагедия и непрекъснатите напомняния за безнадеждното положение на човечеството притъпиха болката от непопулярния указ на Питър за спиране на ражданията в колониалните светове. В момента човешката раса нямаше никакъв избор и поданиците си дадоха сметка за терзанията, които бе преживял Питър, за да вземе подобно трудно решение. Сега хората повече от всякога очакваха от своя крал и своята кралица утеха и подкрепа.

От разузнавателната експедиция до Голген с пилоти-компита нямаше и следа. От газовия гигант не пристигаха никакви съобщения, а разузнавателните полети не откриваха никакви следи от катастрофа в системата. Смятаха флота за изчезнал.

Питър не се изненада.

— След анализа на наблюдателните данни на системата ЗВС стигнаха до заключение, че изчезването очевидно е причинено от хидроги — докладва ОХ.

Срещата на Питър с учителското компи бе в една ниша, където някой средновековен крал би се съветвал с тайните си сътрудници. Винаги, когато имаше да обсъжда тревожни проблеми с ОХ, той използваше дребния робот като изповедник.

— Може да е очевидно за някои — отвърна Питър. — Поначало смятах идеята за изпращането им за нелепа.

Поредният излишен риск. И сега трябва да обявя за още една група мъченици, жертвали живота си — пет човешки същества и огромно количество напразно унищожени ресурси на ЗВС. — Той сведе замислено глава. — А и не мога да се освободя от преследващите ме съмнения. Как така кораби ще изчезнат по непонятни причини? ОХ, ами ако новите бойни компита са причина за провала на Голген, а не хидрогите?

— По този въпрос, крал Питър, разполагам с нови обезпокоителни данни — отвърна ОХ. — В миналото десетина кликиски робота се намираха едновременно на Земята, без да привличат особено вниманието върху себе си. От време на време служеха в наши промишлени и орбитални съоръжения, извършвайки полезна дейност.

— Да, това го знам.

— Но след разглобяването на Джоракс броят на кликиските роботи рязко нарасна. Направих обстоен преглед на всеки робот, засечен от наблюдателните ни камери. Макар всички машини да имат идентични конфигурации, те имат достатъчно недоловими различия и обозначения, благодарение на които успях да направя приблизително обобщение. В момента на Земята се намират неколкостотин кликиски роботи, вместо доскорошните десетина.

Крал Питър се изненада.

— Как е възможно това?

— Разпръснати са по целия свят и бройката не е прекалено голяма, за да може неочакваната инвазия да бъде забелязана от случаен наблюдател. Но нарастването е смущаващо. Остават поединично, а не на групи. Появяват се на твърде отдалечени едно от друго места.

— Преди известно време установих, че три кликиски робота са се настанили в производствените съоръжения за нашите компита — добави Питър.

— Много повече са, крал Питър. Не бих могъл да обсъждам какво означава това. Кликисите роботи наблюдават нашите производствени системи, но вече не дават никакви съвети, а ни оставят да вземаме собствени решения на основата на онова, което сме научили. Само наблюдават.

— Или следят за нещо. Оригиналните компита са програмирани да подпомагат хората. Можем ли да твърдим същото за тези нови бойни компита с кликиски модификации? — Лицето му почервеня от гняв. — Ами ако това е подмолен и скрит капан? Инженерите са така въодушевени, че виждат единствено онова, което искат да видят, както и Базил. Той осъзнава въпросите, но изобщо не го е грижа да потърси отговорите.

— Председателят е взел съзнателно решение да не отговаря засега на тези въпроси — обясни ОХ. — Не разполагам с достатъчно данни, за да преценя какъв ефект биха могли да окажат модифицираните програми върху променливите величини, като например базисните ограничения за компитата. Ситуацията крие твърде много неизвестни.

Питър уморено наведе глава.

— ОХ, понякога ми се иска да разполагам с категорични отговори, за да знам как да постъпя.

Дори да представеше ясни доказателства на председателя Базил, той щеше да ги отхвърли с насмешка. Но след като научи за разрушаването на Гарванов пристан, Базил светкавично отлетя за лунната база на ЗВС, за да се консултира с военните си съветници. Сега шансът бе на страната на крал Питър.

Оставен да се преструва, че управлява ежедневните делови проблеми на Ханзата, той можеше да взема решения без попечителската намеса на председателя. Нисшестоящите чиновници не биха поставили под въпрос разпорежданията му. Можеше да се възползва от ситуацията, ако добре разиграеше картите си.

Идеята бързо се оформи в съзнанието му. Най-после имаше възможност да направи нещо.