Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (103)

101.
Магът-император

Магът-император контролираше Империята във всяко отношение… но ако не беше в състояние да контролира най-големия си син, всичко щеше да се обърка. Неподчинението на Джора’х заплашваше да обезсмисли всичките му усилия за благоденствието на тяхната велика раса.

Престолонаследникът узна истината за своята незначителна човешка любовница, но Сайрок’х така и не си даде сметка за сложността на ситуацията, която не можеше да бъде разрешена с утешения и смирено покорство. Изобщо не бе преценил какво голямо значение има тази женска за сина му.

Той не можеше да заповяда на Джора’х да се осъзнае, а глупавият му гняв можеше да разруши неуловимите връзки, които бяха така нужни на владетеля през последните дни на живота му. Обясненията не успяха да убедят неговия идеалистичен и поразен от любовното чувство син, че съществуват неумолими, неприятни отговорности, които би могъл да осъзнае само един маг-император.

Всички други илдирийци инстинктивно усещаха общовалидните внушения на тизма. Всички други илдирийци съблюдаваха заповедите на своя вожд и съзнаваха, че те са продиктувани от Извора на светлината. Но за свой ужас Сайрок’х вече знаеше, че престолонаследникът не е покорен като останалите му поданици. Прекалено дълго бе проявявал снизходителност, разбиране и търпимост към него. Най-големият му син бе сляп за своето предназначение. Илдирийската империя не би могла да се справи с подобна криза, особено в момента.

Проблемът трябваше да намери решение. По какъвто и да било начин. При това много бързо.

Потънал в мрачен размисъл, магът-император седеше в какавидения трон. Разположените му близо едно до друго очи се бяха присвили сред провисналите от мазнина възглавнички, докато обмисляше кое би било най-мъдрото решение. В този размирен век на своето управление Сайрок’х се бе сблъсквал с какви ли не кризи, но нито една от тях не го бе поразявала право в сърцето.

Налагаше се или да убие най-големия си син, единствения престолонаследник, или да го принуди да съзре светлината.

След спречкването с Джора’х владетелят разпусна приема. От върха на снопа светлина благодушното му холографско изображение продължаваше да гледа към изпадналите в благоговение поклонници, прекосили седемте потока и изкачили стъпалата към Призматичния палат, но Сайрок’х не бе в състояние да застане пред поданиците си, докато мозъкът му се мяташе в тревожни съмнения и нерешителност.

Тъй като Джора’х се бе заклел да отлети на Добро, магът-император забрани всички полети, за да му попречи да замине. Дори забрани на търговските кораби да напускат Миджистра, въпреки щетите, които щеше да понесе илдирийската икономика.

Само че такива мерки не можеха да продължават дълго. Джора’х беше интелигентен, съобразителен и отмъстителен. Неотстъпчивият му син щеше да намери начин да осъществи безумния си и безсмислен план.

Сайрок’х трябваше да действа бързо. Илдирийците щяха да усетят всяко негово по-нататъшно колебание и бавене, което би довело до още по-голям хаос, отколкото евентуална погрешна стъпка. Един маг-император не биваше да си позволява лукса да се чувства безпомощен.

Остриетата на болката раздираха неудържимо нервната му система, сякаш ръфащите го тумори бяха освирепели. Трябваше да преодолее болката и да не я показва. Недопустимо беше един маг-император да приема хапчета и болкоуспокояващи, камо ли стимуланти като шайинг. Макар да притъпяваха болките, те същевременно блокираха контрола му върху нишките на тизма. А това не можеше да си позволи.

Той извика с дрезгавия си глас:

— Брон’н, помагай! Извикай мъниците.

Масивният охранител нададе вик и дребосъците-слуги се втурнаха, за да удовлетворят и обслужат мага-император. Брон’н замръзна на мястото си, стиснал излъсканата ръкохватка на церемониалната си катана. Наточеното като бръснач оръжие проблясваше като диамант на отразената светлина, която проникваше през прозрачните стени на двореца.

Сайрок’х включи уредите на какавидения трон и той промени формата си по начин, който позволяваше да бъде преместван като носилка. Мъниците се засуетиха около господаря си: размазваха мехлеми по кожата му, почистваха петната от тапицерията на трона, подлагаха възглавнички и одеяла, повдигаха главата на мага-император. Двама нежно замилваха потрепващата му плитка.

Когато привършиха, Брон’н удари с катаната по полирания под и те се дръпнаха настрана.

— Какво ще наредите, господарю?

— Искам да посетя губернатора на Хирилка. — Сайрок’х пое дълбоко дъх, потискайки разочарованието си. — Заведете ме в медицинското отделение.

— Както заповядате, господарю.

Импровизираната процесия пое по сводестите коридори и мина покрай водопадите, които се спускаха по инкрустирани със скъпоценни камъни улеи. Придворни, служители и поклонници се отдръпваха изумени от пътя й.

Слухът ги бе изпреварил и докато стигнат до лечебницата, двама души от медицинския персонал бяха излезли да ги посрещнат, горди и същевременно разтревожени от посещението на мага-император.

— Да не би състоянието ви да се е влошило, сеньор? — попита единият от докторите притеснено и разшири ноздри, за да долови засилени симптоми на болестта.

— Не, тук съм, за да погледна сина си Руса’х.

— Няма никаква промяна в състоянието на губернатора на Хирилка — отвърна лекарят. — Продължава да почива в спокойствие, но мозъкът му си остава заключен. Подтизменият му сън е ненарушим.

— Въпреки това ще го видя. — Той понижи глас. — А колкото до влошеното ми здраве, ако още веднъж се изпуснете на висок глас, ще ви екзекутирам.

Особено в момента илдирийците не трябваше да научават за слабостта на своя вожд.

Като осъзнаха какво са направили, лекарите се спогледаха ужасени. Сайрок’х знаеше, че може да има абсолютно доверие на Брон’н, а що се отнася до групичката мъници, щеше да се погрижи да бъдат избити веднага след приключването на визитата. Наложителни решения. Тайната за нелечимата му болест не трябваше да излиза наяве. Поне засега. Народът не трябваше да изпада в униние.

Мъниците довлякоха какавидения трон до неподвижното тяло на Руса’х, за да може магът-император да се взре в безжизненото лице на третия си син. Губернаторът на Хирилка беше с подпухнали страни и изнежени черти. Видът му бе нездрав и… немощен.

Най-големият Джора’х винаги бе имал горд и доволен вид на мечтател — непрактичен и наивен. Вторият, губернаторът на Добро, беше мрачен и непоколебимо решителен, но лишен от милосърдие. Руса’х беше разглезен и леконравен, без други грижи, освен да се нахрани, да се надруса и да се забавлява с компаньонките си. Докато хидрогите опустошаваха Хирилка, губернаторът бе пропаднал в някаква бездна и нямаше желанието и волята да се измъкне от нея.

— Винаги си бил мекушав, Руса’х… и безгръбначен.

Запита се дали причината синът му да не излиза от безсъзнание не е просто страхът му да погледне грубата действителност право в очите.

Когато беше млад, все още престолонаследник, Сайрок’х също бе обичал много жени, но зачиташе единствено питомците си от благороднички. Въпреки това едва си спомняше майката на Руса’х. Като правеше толкова много деца, той чисто и просто създаваше оръдия за Илдирийската империя… каквото оръдие беше самият той.

А в момента престолонаследникът Джора’х беше най-важното от всички оръдия.

Само да разполагаше с малко повече време. И ситуацията да не бе така сложна.

Намръщи се, раздразнен от собствената си нерешителност и слабост — пронизващите болки раздираха черепа му отвътре, сякаш ято лешояди разкъсваха плячката си. Трябваше да изтръгне от Джора’х наивната му добродетелност, за да поеме отговорностите на управлението. Беше жестоко, но неизбежно. Магът-император нямаше време за състрадание.

Той кимна отсечено към Брон’н.

— Това, което се случи с губернатора на Хирилка, е предупреждение за всички нас. Империята може да си позволи загубата на един безполезен хедонистичен губернатор… но първородният ми син е жизненоважен за оцеляването на нашия народ. Не мога да си позволя да изгубя и престолонаследника.

Взе решение да разпореди екзекутирането на двамата лекари — за по-сигурно. За да избегне всякакви рискове. Вече нямаше нужда от доктори. Какво можеха да направят за него? Безволевият Руса’х или щеше да се справи сам… или просто щеше да си умре в своя подтизмен сън. Той вече не влизаше в сметката.

— Отведи ме в Небесната сфера, Брон’н. Днес следобед ще дам прием.

— Достатъчно силен ли сте, господарю? — запита един от лекарите.

Сайрок’х го изгледа освирепял.

— Трябва да съм.

Едва след като престолонаследникът се възкачеше на трона и станеше маг-император, всички духовни нишки на тизма щяха да се фокусират в него. Тогава цялата мозайка на замисъла щеше да се разгърне пред скептичното му съзнание. Въпреки своята незрялост той щеше да осъзнае необходимостта от онова, което беше извършил баща му, а преди това и всички магове-императори.

И тогава Джора’х щеше да разбере, че не съществува никаква алтернатива. Абсолютно никаква.