Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (44)

42.
Престолонаследникът Джора’х

Спасителната совалка на Слънчевия флот се спусна през пламналия небосклон към палата тъкмо в момента, когато второто бойно кълбо предприе атака.

Новата сфера разпръсна някакво оръжие, което никой илдириец не бе виждал: опустошителни ледени вълни, осеяни от струйки бяла мъгла, от които замръзваше всичко, което докосваха. Вледеняващата атака помете растителността, унищожавайки тучните пълзящи растения. Зеленият пейзаж на Хирилка се сви като пребит пес, набръчка се и се съсухри.

След което двете бойни кълба се оттеглиха за нова атака.

 

 

Джора’х сграбчи слабата ръка на сина си и двамата побягнаха от вътрешния двор, за да се измъкнат от експлозиите. Бомбардировката на извънземните трещеше от небесата; четирите оцелели бойни лайнера на Слънчевия флот атакуваха безуспешно мародерите.

— Какво да правим? — извика Тор’х. — Защо не спират?

Джора’х не знаеше какво да му отговори.

Обезумели придворни се блъскаха из залата за приеми. Тримата свещеници-философи изблъскваха хората на открито, за да ги измъкнат от рухващите сгради. Други илдирийци тичаха да намерят подслон на закрито. Нямаше безопасно място. Хидрогите нямаха конкретна цел. Опустошаваха както необитаемите площи, така и илдирийския град.

— Помощ! — изкрещя Тор’х, сякаш палатът можеше да му отговори.

Затича се към един оцветен прозорец, но баща му го дръпна обратно миг преди той да се пръсне. Полетяха кристални отломки, влетя ледена струя от залпа на бойното кълбо и Джора’х събори младия мъж на пода. Около тях затрополяха отломки. Тор’х докосна многобройните смъдящи прорезни ранички по лицето и ръцете си, огледа изпокъсаните си дрехи и запелтечи като обезумял:

— Трябва да намерим чи… чичо. Той знае к-какво да направим. Той ще спаси всички.

— Няма — отвърна Джора’х. — И не може. Адар Кори’нх ще ни изтегли.

„И ще изостави всички тези хора… толкова много хора.“

В помръкналото от сажди небе илдирийските бойни лайнери — повредени до един — полетяха срещу кристалните сфери. Джора’х не виждаше начин да оцелеят. Двете бойни кълба на хидрогите кръстосваха обагреното в оранжево небе и сееха още смърт. Въздухът ехтеше от трещящи взривове и гръмотевични експлозии.

— Трябва да те защитя, Тор’х. Ти си следващият престолонаследник. А аз… скоро ще стана маг-император. — Съзнаваше, че баща му усеща нападението над Хирилка чрез тизма. Ужасът и болката вероятно щяха да ускорят смъртта на болния владетел. — Трябва да се измъкнем по някакъв начин от района на битката.

С помръкването на дневната светлина в палата автоматично грейнаха хиляди ослепителни светлини, сякаш настъпи нов ден.

Джора’х намери сред огнения унищожителен хаос брат си Руса’х — беше на открития площад под високите, покрити с пълзящи растения арки. Бузестият губернатор на Хирилка размахваше ръце в надутите си като балони ръкави.

— Не трябва да изпадаме в паника! Моля, потърсете безопасно място.

— Къде? — изкрещя някакъв танцьор. — Къде да отидем?

Руса’х сграбчи и заизблъсква най-близките до себе си от пожара и експлозиите. Партньорките му в забавленията го молеха за закрила, прекрасните им лица бяха изпоцапани от пушек, прах, кръв и пот.

— Идете в пенливите басейни — отвърна той, но изглеждаше отчаян и безпомощен. — Там ще намерите подслон. Надявам се.

Жените се втурнаха, убедени в правилността на съвета му, в който самият той не изглеждаше особено уверен.

Двете сфери кръжаха над главите им: едната обстрелваше плодородните полета ниалия със синкави светкавици, а другата с ледени бели вълни. Докато втората кръжеше, неуязвима за боцванията на изтребителите на Слънчевия флот, Джора’х си даде сметка, че при следващата атака правителствената сграда ще бъде изравнена със земята.

— Всички на хълма! Излезте и се пръснете.

Обърканият губернатор на Хирилка погледна брат си.

След миг на лицето му се изписа облекчение.

— Да! Направете, както казва престолонаследникът!

Хората се втурнаха да бягат. Изостаналите във вътрешните помещения се присъединиха към тях.

Най-накрая спасителната совалка на адар Кори’нх кацна във вътрешния двор — с пушещ корпус, улучена от по-незначителен снаряд на хидрогите. Множеството се втурна към нея, но през отворените люкове изскочиха плещести воини с покрити с шипове брони и бдителни погледи.

— Дойдохме за престолонаследника. Останете долу! Изпълняваме заповедите на адар Кори’нх.

Младият Тор’х сграбчи ръката на чичо си и се втурна към совалката като обезумял.

— Да, измъкнете ни оттук!

Изчислявайки наум, Джора’х попита един от екипажа на спасителната совалка:

— Колко души ще побере?

— Вас, престолонаследнико, сина ви и брат ви.

— Колко още? — настоя той.

— Нашето задължение е да ви изтеглим в безопасност. Може и няколко от децата на брат ви. Това е всичко.

— Аз заповядвам. Аз съм престолонаследникът.

И Джора’х зачака отговора.

Накрая воинът отвърна:

— Още четиридесет и осем пътници — това е максималният товарен капацитет на совалката.

— Добре. Почвайте да товарите хората.

Губернаторът на Хирилка издърпа ръката си от ръката на Тор’х.

— Не! Моите любимки са все още в палата. Казах им, че ще се срещнем при пенливите басейни. Трябва да ги спасим. Те… Те са много важни за мен.

— Няма време — отвърна Джора’х.

Бойните кълба се спускаха към тях. Синкави светкавици обсипаха скалистия склон, по който презглава тичаха бегълци.

— Не можете да ги изоставите ей така. Някои носят мои деца. — Губернаторът на Хирилка прояви неочаквана храброст: обърна се и се втурна нанякъде през полуразрушените коридори. — Те чакат да ги спася! И аз ще го направя!

Джора’х се втрещи от постъпката на добросърдечния си брат, когото винаги бе смятал за разглезен и мекушав. Сега губернаторът на Хирилка показваше другото си лице. Престолонаследникът си помисли за собствените си любовници и особено за скъпата Нира Кали. Да, за Нира би тръгнал дори срещу хидрогите. Също като Руса’х сега.

С необичайно рязък и категоричен тон младият Тор’х викна на яките воини:

— Спрете чичо ми, преди да го ранят! Ваш дълг е да спасите губернатора на Хирилка! Той е син на мага-император!

Без секунда колебание двама воини се спуснаха да настигнат Руса’х. Тълпата се притисна към спасителната совалка.

Над главите им хидрогите продължаваха атаката. Второто бойно кълбо метна синкава светкавица върху пищно украсения палат. Експлозиите вдигнаха във въздуха сводестите стени. Парчета висящи градини лумнаха в пламъци и гъст пушек.

Четири електрически лъча се фокусираха в една точка в сърцевината на цитаделата, накъдето се бе втурнал губернаторът Руса’х, и раздробиха цялото крило. Стените се свлякоха и от тях блъвна пушек.

— Не, чичо!

Тор’х хукна към рухналото крило.

— Губернаторът е затрупан вътре! Трябва да го изровим!

Джора’х и трима стражи се втурнаха след него.

Обстрелвани от лайнерите на Кори’нх, двете кълба прелетяха над главите им. Изхвърлените ледени вълни събориха осем от изтребителите като орехи от небето.

Яките воини си проправиха път през разрушените коридори и най-накрая стигнаха до останките от залата с пенливите басейни. Стените и куполът бяха превърнати в натрошени отломки и прозрачни блокове зидария.

— Влезе тук точно преди експлозията — каза някой. — Сигурно е затрупан под развалините.

— Мъртъв е! — изстена Тор’х.

Войниците започнаха да ровят натрошените камъни и да отместват усилващите подпорни греди. Колоните бяха рухнали и едновременно бяха блокирали губернатора в капан и го бяха спасили от стоварилите се от тавана едри парчета.

Най-накрая изровиха бледа ръка и парцал от цветна роба, зацапан с кръв. Четири от любимките му бяха само ранени, целите вир-вода сред развалините. Взривът бе заварил някои в първия басейн. Две се бяха удавили.

Пожарът обхващаше все по-големи части от разрушения палат и пушеците не можеха да се измъкнат през зейналите дупки по тавана и стените. Джора’х се спусна да помага, макар силите му да не можеха да се сравняват с тези на мощните войници.

Отекваха писъци, експлозии и стрелба. Джора’х се зае да измъкне тялото на брат си. Опита се да го усети чрез тизма, но проблясъците светлинка и свързващите ги духовни нишки бяха помътнели и недоловими.

Двама войници повдигнаха тежка каменна колона и я избутаха с трясък встрани и Джора’х най-после видя топчестото лице на Руса’х. Бузите му бяха в кръв, затворените му очи бяха подути, а устата застинала в болезнена гримаса. Но косата му все още потрепваше. Кожата му бе румена и се усещаше слаб пулс.

— Губернаторът е жив! — викна единият войник.

— Измъкнете го — заповяда Тор’х.

И също зарови из отломките с непривикналите си на труд ръце, докато не измъкнаха цялото тяло на третородния син на мага-император.

— Бързо! Трябва да го занесем в совалката. Адар Кори’нх ни чака.

От раните на губернатора Руса’х течеше кръв. Всеотдайните воини го вдигнаха и затичаха по покрития с натрошени камъни коридор, следвани плътно от Джора’х, Тор’х и четирите партньорки за забавления. Губернаторът на Хирилка бе тежко ранен, но жив.

Щом се качиха в натъпканата с бегълци совалка, пилотът не загуби нито миг. Включи двигателите и претовареният кораб се издигна над горящия палат. Един от илдирийските бойни кораби се оттегли от атаката и се присъедини към него.

На палубата ги посрещна самият адар, който при никакви други обстоятелства не би напуснал командния център по време на бойни действия. Изпита облекчение, че вижда Джора’х и сина му, но се притесни от вида на тежко ранения губернатор.

Медицинският персонал се зае да преглежда и маже раните на Руса’х и останалите бегълци. Тор’х не се отделяше от окървавения си и изпаднал в безсъзнание чичо. Губернаторът на Хирилка продължаваше да диша, но не помръдваше и дори не простенваше.

Адар Кори’нх заповяда:

— Оттегляне! Всички изтребители да се прехвърлят за защита на кораба. Трябва да спасим престолонаследника и неговия син. Не мога… не мога да направя нищо за спасението на останалите долу.

Флагманският лайнер започна да се отдалечава от извънземните сфери, които продължаваха да опустошават тучната Хирилка. В един момент кълбата прекратиха атаката по непонятни причини и без да се занимават със Слънчевия флот, бавно се издигнаха в небесния свод.

— Но защо? — възкликна Джора’х. — Защо ще причинят толкова разрушения и просто… ще се оттеглят?

Кори’нх стоеше като вцепенен; стараеше се да скрие чувствата си.

— Може би не са открили това, което са търсили.

Без никакъв знак за обяснение или за тържество от победата, бойните кълба на хидрогите се отдалечиха от Хирилка — потънаха в открития космос и оставиха благоденстващата доскоро планета в пушеци и развалини.