Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (70)

68.
Естара

Един крайцер пристигна по разписание, за да откара Сарейн, Естара и доброволците зелени жреци на Земята. Корабът остана в орбита около Терок, тъй като пистата не бе достатъчно голяма, за да го побере. След като се сбогуваха, пътниците отлетяха към него със совалка.

Когато се качи на отлитащия към Земята кораб на ЗВС, Естара каза на Сарейн, че е уморена и иска да остане сама в каютата си. Отпусна се върху леглото, заби поглед в потискащия таван от изкуствена материя и пое дълбоко наситения с металически дъх преработен въздух. Сякаш и той беше изкуствен, лишен от познатите естествени аромати на дървета, слънчева светлина и свежест. Усети ускорението, когато мантата излезе от орбита и я понесе далеч от Терок за първи път в живота й. Но въпреки непозната обстановка тя скоро потъна в дълбок сън…

По време на закуските, обедите и вечерите, докато пътуваха, Сарейн с гордост й предлагаше ястия от Земята — пилешко, риба, телешко, — съвсем различни на вкус от насекомите, с които бе свикнала на Терок. И седеше срещу нея с грейнали очи и искрена усмивка.

— Никога не си представяла нещо подобно на Двореца на шепота, Естара. Ще видиш огрените от слънцето златни куполи. Върху кулите и мостиците горят вечни огньове, всеки от които обозначава отделна ханзейска колония. Заедно с крал Питър ще бъдете канени на величествени процесии и паради. — Лицето на Сарейн излъчваше възторг. — О, там има всичко, което го няма на Терок.

Въпреки ентусиазма на Сарейн Естара бе забелязала, че сестра й носи терокски стоки, които липсваха в Двореца на шепота: кулинарни деликатеси, какавидени тъкани и наситени багрила от горски цветя.

Естара слушаше учтиво, докато се хранеше.

— Някои неща действително… изглеждат интересни. Но аз не отивам на екскурзия, Сарейн.

Предстоеше й да се омъжи за млад мъж, когото никога не бе виждала, да се изправи пред политически и обществени отговорности, с които никога не се бе сблъсквала. Бенето и Росия я бяха посъветвали да държи съзнанието си будно, да потърси нови възможности и най-вече да бъде силна. Естара несъмнено можеше да го постигне.

Деветнайсетимата доброволци зелени жреци пътуваха заедно в палубата на екипажа и Естара посещаваше Росия по време на полета. Но щом мантата навлезе в системата на Земята, един голям пътнически транспортен кораб отлетя с жреците към базата на ЗВС на Марс.

— Ще има ли тълпи? — попита Естара, докато крайцерът кацаше в покрайнините на Дворцовия квартал. — Веднага ли ще трябва да застана пред народа? А крал Питър? Ще дойде ли да ме посрещне?

Сарейн я потупа по ръката.

— Не се притеснявай, сестричето ми. Под контрола на Базил нищо не може да се случи, без да е грижливо планирано, обмислено и отрепетирано. Официално никой дори не знае, че пристигаш с този кораб. Когато те представят официално на обществото, всичко ще бъде организирано до най-малка подробност и с максимална педантичност. Няма никаква причина да се безпокоиш за каквото и да било. Засега си просто анонимен пътник. Аз ще ти помагам да се настаниш й да свикнеш по-лесно.

Докато войниците на ЗВС слизаха от крайцера, облечени в униформи работници докараха машини за багажа. Техници припряно оправяха залите и каютите, снабдявайки ги с провизии, вода и въздух за следващия космически полет.

Естара се чувстваше не на мястото си в целия този многолюден водовъртеж. Никога не бе виждала толкова много постройки. Небостъргачи и кули, складове и наблюдателници се възправяха като изкуствена гора от метал, камък и прозрачни плоскости. Небосводът блестеше яркосин. Тя поразена се оглеждаше на всички страни.

— Ето го Базил. — Сарейн помаха към един военен транспортьор, който се приближаваше с бучене по пистата, и прошепна: — Припомни си какво ти поръчах да кажеш.

— Нали беше неофициално посещение? — повдигна вежди Естара. — Щом никой не ни наблюдава и нищо няма особено значение, защо е толкова важно да изрека точните думи?

— Приеми го за упражнение, Естара. Няма да имаш много време за това.

Председателят Венцеслас ги чакаше пред ВИП люка на мантата. Лицето му изразяваше богат опит и мъдрост, но кожата му беше неестествено опъната за възрастта му. Естара не помнеше на колко години е председателят, но знаеше, че се подлага на редовни процедури за подмладяване. Той протегна ръка.

— Добре дошла, Естара. Срещнахме се на церемонията на брат ти на Терок, но нямахме достатъчно възможност да се опознаем.

— За сестра ми е голяма чест да пристигне тук, Базил.

Естара се усмихна по възможно най-очарователния начин. Това бе първото й съприкосновение с дипломатическото притворство, но тя знаеше, че няма да е последно.

Усетила намека на сестра си и нетърпелива да приключи с протоколните формалности, Естара протегна малка саксия с переста фиданка, която носеше като официален подарък.

— Тази фиданка е за вас в качеството ви на председател на ханзейския съюз с пожелание да расте и процъфтява като самата Ханза.

Фактът, че й бяха казали да поднесе най-важния подарък на председателя, а не на краля, й подсказваше реалното разпределение на властта тук.

— О, благодаря, Естара — отвърна Базил, но не помръдна, за да вземе фиданката. Вместо това махна на русия си придружител да вземе подаръка, след което й се усмихна като на малко момиченце. — Да вървим да се срещнем с крал Питър. Сигурен съм, че отдавна очакваш този момент.

Макар да й предстоеше да прекара останалата част от живота си с него, Естара забеляза, че всъщност не ги оставят да се срещнат наистина. Първата им среща беше неофициален обяд в оранжерия със стъклен таван в едно от многобройните крила на Двореца на шепота. Цял парад сервитьори се надпреварваше да й предлага сладкиши, но Естара не беше гладна.

Кралят беше седнал в другия край на лакираната маса, облечен в изрядна удобна сиво-бяла униформа, която, изглежда, символизираше оскъдните времена за Ханзата. До него като личен съветник стоеше старовремско учителско компи, а Базил зае място в ъгъла.

Наоколо на висок глас разговаряха всевъзможни официални и длъжностни лица и Естара имаше чувството, че монотонното им бърборене я обгражда като гъсталак. Сякаш цялата тази привидно случайна среща беше уговорена така, че да не им дадат възможност да разменят нещо повече от дежурни фрази.

Трябваше да признае, че кралят определено е красив. Бе виждала лицето му в новинарските предавания и винаги й се бе струвало, че има добри маниери. С русата си коса, сини очи и изящни черти Питър бе наистина привлекателен, но всяка от думите му пред много хора изглеждаше предварително заучена и отрепетирана.

Седнали един срещу друг, двамата се споглеждаха крадешком, сякаш се опитваха да общуват безмълвно. Питър плъзна преценяващ поглед по лицето и дрехите й, тя направи същото. И се запита дали и той се чувства объркан и притеснен като нея.

Част от неловкостта й се стопи и тя изпита съчувствие към младия крал, осъзнала общата им дилема. В този момент и двамата, изглежда, бяха кукли под властта на по-висши сили. Бракът им щеше да се превърне в истинско мъчение, ако се отнасяха един към друг като врагове. Когато очите им се срещнаха, тя му се усмихна сърдечно. В първия миг това го изненада, след което му стана приятно и той отвърна на усмивката й.

Председателят и Сарейн вдигнаха миниатюрни чашки с парлива канела, обявена за предпочитаното питие на краля, макар той да не отпиваше от него с по-забележимо удоволствие от Естара.

— За кралската двойка — обяви председателят Венцеслас. — Нека тяхната любов и този съюз да направи Ханзата по-силна.

— За кралската двойка — повтори Сарейн.

Естара и Питър вдигнаха чашки, срещнали погледите си, без да могат да си кажат нищо.