Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (77)

75.
Престолонаследникът Джора’х

Джора’х намери очакващите го тайнствени документи в заключените си лични покои. Някой ги бе оставил на място, което не можеше да види никой, освен престолонаследника. Изтръпна при вида на подредените явно старинни листове с диамантена повърхност.

От доста време не му се бяха случвали приятни изненади.

Младият Тор’х бе заминал за Хоризонтния куп с продоволствие, инженери, спасители, строители и архитекти. Раненият губернатор Руса’х продължаваше да лежи неподвижно в дълбока подтизмена кома вече месеци наред. Магът-император вече не усещаше ранения си син чрез тизма, но той все още не се бе оттеглил в царството на Извора на светлината. Единствено медиците знаеха, че губернаторът е жив…

Свъсил чело и с извиваща се от вълнение златиста коса, Джора’х взе тънките блещукащи листове с гравирани с диамантена течност рунически знаци. Буквите и езикът изглеждаха архаични, а богато украсената рамка бе прекалено натруфена, за да е съвременна. Трябваха му няколко секунди, за да налучка ритъма и стъпката на думите, разпокъсаните еднообразни строфи. Бяха понятни за всеки илдириец.

Беше откъс от Сагата за седемте слънца. Никога досега не бе попадал на него.

Нови истории? Древни легенди? Защо би занимавал някой престолонаследника с такива неща точно в момента? Хидрогите неспирно нападаха хората и илдирийските колонии. Хирилка бе унищожена, а огромен брой отломъчни колонии бяха евакуирани и освободени. Собственият му брат агонизираше в безсъзнание. А магът-император умираше от ужасните, коварни тумори.

Разгневен, Джора’х понечи да захвърли документите, но в същия момент погледът му попадна върху, смайващо неуместна за древната сага дума.

Хидроги.

Той грабна листовете и започна да чете невероятния разказ. Това беше исторически обзор на древна, неизвестна война, титаничен конфликт срещу хидрогите и други могъщи „демони“. Беше избухнала преди десет хиляди години през тайнствен и незначителен исторически период, известен като „Изгубеното време“.

Не беше възможно!

Сагата за седемте слънца беше точно историческо описание и Джора’х винаги се разтушаваше с вдъхващата спокойствие обичайност на легендите и героите. Никой не се бе усъмнявал в истинността на описания в милиард реда епос на тяхната раса.

Доколкото бе известно на илдирийците, гибелна епидемия бе умъртвила цяло поколение паметители преди хиляди години и затова един дял от устно разказваната Сага беше забравен. Сега обаче Джора’х разбираше, че древните записки са били запазени, но скрити. Дали тази епоха от илдирийската история бе преоткрита? Или много, много отдавна е била цензурирана?

Разкъсван от изумление и съмнения, Джора’х жадно поглъщаше новата информация. Узнаваше за конфликти между непонятни сили — не само хидроги, но и подобни същества, свързани с огъня и водата, както и могъщи земни разумни създания, обхващащи органични, живи екосистеми. Думите и имената бяха необикновени: фероуи, вентали, вердани.

Преди десет хиляди години огромни създания бяха воювали едни срещу други из космоса. Изглежда, последица от тази ужасяваща война било изтребването на кликиската раса. Почти успели да разрушат Илдирийската империя, но това станало толкова отдавна, че хората вече не го помнели.

Всичко това беше невероятно. Как е била укривана тайната? И кой бе открил записките след толкова много време?

Отговорът неочаквано се появи. Сигурно баща му бе направил така, че да се запознае с документа. Умишлено. Само един маг-император би могъл да уреди подобно абсолютно укриване и изопачаване на действителността. Само чрез тизма той би могъл да осъществи такъв дългосрочен план, обхващащ хиляди години, за заличаване на цялото знание за първата война с хидрогите. Но с каква цел?

Баща му сигурно гледаше на запознаването му с документите като на част от узряването на престолонаследника, на скъсването с наивността и сблъсъка със суровите отговорности на водачеството. Това беше отвратително! Джора’х никога не би могъл да си представи съществуването на такава огромна измама.

Налегнаха го тежки мисли и той стисна яростно зъби. Не можеше да допусне съществуването на подобна тайна, особено укривана досега от него, престолонаследника, наследника на трона на мага-император!

А щом баща му бе способен на това… какво още не знаеше Джора’х?

Прочете отново цялата история със съзнанието, че нито един паметител, включително Вао’сх, не е изричал тези думи на висок глас цели десет хиляди години. Макар и тежко ударени, хидрогите явно се бяха наложили в древния конфликт. Останалите невероятни същества бяха победени, разпръснати… вероятно унищожени.

Опитвайки се да осъзнае наученото, Джора’х се замисли за по-спокойните времена, за споделената си любов с Нира. Изпита желание чаровната зелена жрица да е при него…

Спомни си нейните удивителни и тайнствени разкази за световната гора, гигантския разум, който бе дремал толкова дълго на Терок. И в очите на Джора’х грейна блясък при мисълта за една изключителна възможност. Ами ако световните дървета бяха доказателство за оцелелите, макар и победени „земни сили“? За верданите?

Сега възприемаше войната с хидрогите по съвсем различен начин. И в ума му изникнаха нови възможности.