Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Forest of Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Гневът на хидрогите

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2003

ISBN 954–585–469–3

История

  1. — Добавяне

22.
Бенето

Гарванов пристан се намираше далеч от хаоса на войната с хидрогите и това беше добре за Бенето. Работата му тук бе важна и всеки нов ден бе поредно доказателство колко много го ценят колонистите.

Младата колония не изнасяше никакви стоки от жизнена необходимост за Ханзейския съюз и след изминалите четиринадесет години вече не разчитаха на търговски кораби за всяка нужда. Фермерите отглеждаха достатъчно храна за задоволяване на малобройното население.

На смрачаване, когато по-голяма част от дневната работа бе приключила, кметът Сам Хенди привика всички, макар някои от колонистите да имаха неотложни задължения до късно вечерта. Кметът, мъж на средна възраст с голямо шкембе, независимо от непрекъснатите упражнения, не държеше много-много на церемониите.

Бенето влезе в общинската зала — ниска конструкция, проектирана така, че да отклонява бурните ветрове, които духаха из прериите на Гарванов пристан. През плътните прозорци се откриваше гледка към равнинния пейзаж. Жителите на града се събраха в ехтящата зала, за да обсъдят последиците от катастрофалното време през вчерашния ден.

Яростният ураган се бе нахвърлил върху колонията с ревящи ветрове и пронизваща лапавица. Колонистите продължаваха да събират парчетата изпотрошени огради и автоматични напоителни системи и изчисляваха нанесените на домакинските постройки, генераторите и посевите щети. Някои от тях можеха да бъдат поправени бързо, а за други бяха необходими по-сериозни грижи.

Сам Хенди бе седнал зад едно бюро до секретарката, която си водеше бележки, докато фермерите докладваха какви щети е нанесла бурята на имотите им. Осем къщи и единайсет домакински постройки бяха пострадали от вятъра и ураганната градушка.

Инспекторите на кмета бяха обикаляли цял ден из полетата, оглеждайки изпомачканата пшеница и царевица.

— Една част може да бъде спасена — отсече Хенди с вечно оптимистичния си тон. — Засадихме жилаво зърно и много от нивите ще се възстановят.

Две стада кози бяха строшили оградите и бяха побягнали из нивите, причинявайки не по-малки загуби от ураганната буря. Козите бяха единствените животни, които можеха да се хранят с тукашните растения. Бактериите в храносмилателния им тракт можеха да разграждат мъховете и растителността в хранителна каша. Животните осигуряваха мляко и месо, които щяха да бъдат много по-скъпи, ако ги внасяха дори в нормални времена.

Един от мъжете взе думата:

— Това се случва през всеки ураганен сезон, Сам. Предлагам да издигнем прозрачни полимерни покриви, през които ще влиза слънчева светлина и ще защитават реколтата от унищожителните дъждове.

Кметът повдигна рамене.

— Струва си да опитаме.

Други подвикнаха в съгласие, но Бенето се запита откъде ще намерят полимерна покривка. На Гарванов пристан имаше металообработваща промишленост и мини в северната част, но не кой знае какви производствени съоръжения.

Обсъждането продължи около час. После кметът се обърна към Бенето да им съобщи натрупаната информация. Като зелен жрец той бе единственият комуникационен мост на колонията с останалата част от Спиралния ръкав и докладваше за събитията, за които научаваше чрез телевръзката. Това бе опит да се поддържа нормалният дух в разтревожения от надвисналата заплаха град. Колонистите се интересуваха от случващото се из Спиралния ръкав и най-вече от продължаващата война.

Бенето отговори:

— Очевидно хидрогите току-що са унищожили изпратена на Дасра военна разузнавателна мисия. Няма оцелели. — Всички зашушукаха; даваха си сметка за заплахата. Много колонисти имаха семейства на Земята или войници в ЗВС. — Колонията Ирека продължава да е под ембарго, докато колонистите не прекратят съпротивата си. Генерал Ланиан съобщи за незначителни жертви до този момент и корабите на ЗВС възнамеряват да ги изчакат. — Той въздъхна. — Кликиските роботи са предложили услугите си да подпомогнат военните действия. Един от тях дори доброволно е предложил да бъде разглобен, за да могат кибернетичните инженери да изследват функционирането му…

— Бих искал да знам — прекъсна го висок възрастен фермер — дали тези кликиски роботи ще ми помогнат да си върна козите? Защото, ако не го направят, ще трябва аз да се захвана с тази работа. — Той изгледа останалите представители на фамилии, загрижен много повече за собствените си проблеми, отколкото какво става някъде из пространството. — А ако някой от вас има желание да ми помогне, няма да му откажа.

Колонистите се разпределиха на доброволни групи и се захванаха за работа — да укрепват къщите си и да събират стоката, забравили за военните новини.