Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (71)

69.
Генерал Кърт Ланиан

Щом жреците пристигнаха на Марс, генерал Ланиан ги посрещна с искрен ентусиазъм, сякаш му бяха доставили чисто ново въоръжение.

Докато доброволците слизаха от кораба, той чакаше в голямата зала за брифинги. Крачеше напред-назад, нетърпелив да разбере дали тези дългоочаквани комуникатори ще оправдаят надеждите му.

Обърканите и премръзнали от студ зелени жреци влязоха в залата — деветнайсет мъже и жени на различна възраст и с всевъзможни телесни особености. Всички бяха с гладка зелена кожа в различни оттенъци и до един бяха плешиви. Всеки носеше по едно растение в саксия. Тъничките фиданки бяха по-ниски от метър и имаха провиснали разклонени вейки.

Татуираните по лицата и ръцете им знаци отбелязваха ранга и специалните им тайнствени умения. Привикнали към топлата и влажна атмосфера на Терок, те бяха облечени със съвсем малко дрехи, за което, изглежда, съжаляваха на мразовитата Червена планета. Трябваше да им поръча редовни ЗВС униформи, за да улесни привикването им към военния живот.

Не беше изненада, че зеленокожите терокци не застанаха нито мирно, нито в що-годе прилични редици. Нахлуха хаотично в помещението, без да отдадат никакви почести на никой от офицерите. Това трябваше да се промени, но той знаеше, че не бива да избързва прекалено.

Ланиан вероятно не би могъл да ги принуди да маршируват в стройни редици. Те просто щяха да му обърнат гръб и да си тръгнат намусени. Но все пак бяха на служба в ЗВС и се налагаха известни задължения…

Един зелен жрец с ужасен белег на бедрото закуцука към прозореца и заоглежда ръждивия пейзаж. Вероятно бе получил раната по време на сражение, но генералът нямаше намерение да пуска тези доброволци в ръкопашен бой. Трябваше да се отнася с тях като с ценно снаряжение — те бяха комуникационни средства, предаватели в човешки облик.

Белязаният жрец бе опулил огромните си очи срещу маслиновозеленото марсианско небе.

— Тук няма никаква гора.

— Вие си носите дръвчета. — Ланиан се постара тонът му да бъде по-скоро насърчителен, отколкото нетърпелив. Изкашля се, за да привлече вниманието им. — Казвам се генерал Ланиан, вашият командващ офицер.

Един от жреците, върху чиято кожа имаше повече татуировки и знаци от останалите, изпъна гръб и пристъпи напред, крепейки дръвчето като животоподдържаща система.

— Казвам се Ярод, най-старшият жрец. Световната гора прие да допринесем с нашите умения за телевръзка, затова пристигаме да сторим необходимото във войната с хидрогите.

— Което ще бъде огромна подкрепа за нас — отвърна генерал Ланиан. Бе се надявал на малко повече патриотични чувства и ентусиазъм в името на каузата, а не само на подобно не твърде охотно сътрудничество. — Всяка информация за врага, която бихте ни предоставили, ще бъде неоценима за военните ни усилия.

Няколко жреци се присъединиха към белязания до прозореца и се вторачиха в каньоните, изумени от абсолютната пустош и без изобщо да обръщат внимание на важния разговор.

Макар и свикнал на строг военен ред, Ланиан не се впечатли чак толкова от липсата им на организираност и проява на уважение един към друг или към него. Дори към Ярод, вероятно най-старшия сред тях, не демонстрираха никаква специална почит.

Ярод продължи:

— Все още не можем да разберем причината за първоначалния конфликт преди десет хиляди години, но хидрогите са смятали, че са унищожили световната гора. Една нищожна частица от нея се запазила на планетата Терок и дърветата се укрили, уплашени да не би хидрогите да се върнат и да ги унищожат окончателно. Сега става ясно, че страховете им са имали основание. Врагът явно търси и напада гористи светове. Трябва да защитим нашите дървета.

Генералът реши да демонстрира непоколебимост. Ако сега приложеше силата на убеждението, след това щеше да подложи терокците на известно обучение и щом ги пръснеше из десетте квадранта, всеки сносен командващ ЗВС би трябвало да може да се справи с тях.

— Нека бъде ясно на всички. Разбирам, че се присъединявате към ЗВС, тъй като знаете, че можем да помогнем за защитата на вашата световна гора. Най-добрата надежда за успех срещу хидрогите са общите ни усилия. Така че, за да си помогнем в битката срещу нашия общ враг, е наложително да станете действаща част от цялостната ни система. Земните въоръжени сили осъществяват както малкомащабни, така и средномащабни операции. Десетки хиляди биха могли да дадат своя принос за постигането на всеки отделен резултат. Затова е наложително да заемете мястото си в общата командна верига. Вие получавате чин административни офицери без други пълномощия, освен в сферата на комуникациите. ЗВС са канализирана, съкрушителна сила за защитата на човечеството. Когато издам върховна заповед, тя е последвана от лавина от заповеди. Подчинените ми командващи издават последващи заповеди за изпълнение на своята част за постигане на целите, а техните подчинени издават последващи заповеди и така нататък надолу. Всеки от вас е длъжен да заеме точното си място в точния момент по веригата. Вашата телевръзка е най-бързото ни и най-надеждно средство за комуникация. Ако всяка брънка в планираната операция е на мястото си, се превръщаме в съкрушителна сила. Но ако своеволничите, това може да доведе до катастрофа.

— Това ни е ясно, генерале — отвърна Ярод.

— Чудесно, тъй като във вихъра на битката няма да разполагам с време за обяснения.

Беше удовлетворен от произнесената реч.

Няколко зелени жреци продължаваха да разговарят пред просторния прозорец и да сочат скалистите образувания. Намръщен, Ланиан задейства контролните уреди, за да матира стъклото.

— Всички се съберете и се съсредоточете.

Жреците се събраха неохотно около Ярод. Ланиан докосна върховете на пръстите си и огледа странните доброволци.

— Намираме се в решаваща фаза на войната с хидрогите. След броени дни ЗВС предприемат масивно и съкрушително нападение срещу врага. Офанзивната част на извънземните, която нанесе удар върху Буунов брод, се е прибрала на газовия гигант Оскивъл.

Щом спомена Буунов брод, зелените жреци се разшаваха и се заспоглеждаха уплашено.

— Помислете за дърветата — каза Ярод.

— Цялата гора от черни борове е унищожена — добави ДРУГ.

— Нито едно дърво не остана — обади се белязаният жрец.

— Да. Решени сме да се реваншираме — отвърна Ланиан, удовлетворен от настъпилата промяна. — Естествено няма да ви възложа бойни задачи, тъй като вашите умения са в далекосъобщителните комуникации. За ефективност се налага да ви разпръснем сред бойните групи по квадрантите и потенциално заплашените колонии. Това ще осигури огромно тактическо предимство на ЗВС. Благодарение на вас във всеки момент ще разполагаме с моментална снимка на разгръщането на целия ни флот.

Жреците погладиха фиданките, за да установят помощна връзка. Бяха се озовали в необичайна среда, отдалечени от обраслата си с гори планета, на служба в непозната военна обстановка. А сега, както току-що научиха, щяха да бъдат разделени и един от друг.

Ланиан погледна към тъмната стена, където се намираше прозорецът.

— Оскивъл е несъществена планета за ЗВС, но ще я атакуваме с всичко, с което разполагаме. Първо ще направим официален опит да установим връзка с хидрогите и се надяваме да ни помогнете. Ако опитът не даде резултат, ще ги разпердушиним.

Той се ухили, очаквайки да ги въодушеви, но зелените жреци изглеждаха още по-уплашени.

— Хидрогите са могъщ враг — каза Ярод. — Световната гора ни предупреждава да не ги подценяваме.

— О, ние имаме намерение да хвърлим всичко срещу Оскивъл. Цялата мощ на Земните въоръжени сили. Недопустимо е да не успеем.

Въпреки категоричния тон и решителната стойка на генерала зелените жреци не изглеждаха твърде убедени.