Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (132)

130.
Ческа Перони

Макар на астероидния куп Рандеву да нямаше точно разграничение между ден и нощ, скитниците съблюдаваха земните стандарти на цикъла дейност/почивка. Дежурните светлини все още мъждукаха по коридорите на свързаните космически скални отломки. Корабите пристигаха по всяко време и винаги имаше работни групи, които да разтоварят продоволствието и да посрещнат посетителите.

Но все пак няколко часа през нощния цикъл бяха относително тихи и спокойни. Когато не можеше да заспи, говорителката Ческа Перони често се разхождаше по свързващите тунели от един астероид до друг. Мислите й летяха много по-надалеч, отколкото можеха да я отведат краката й. Повечето входове към частните жилищни помещения бяха заключени под жълтеникавите дежурни светлинки. Никой не помръдваше, само тя бродеше, забила поглед пред себе си и с препълнена от тревожни мисли глава.

Като говорителка непрекъснато трябваше да решава хиляди възникващи проблеми, повечето от които банални, но някои бяха достатъчно сериозни и се нуждаеха от задълбочено проучване и умение да претеглиш безброй възможности.

През днешния следобед тя проведе официална среща с лъчезарния и абсолютно невъзмутим Кото Окая, който пристигна при нея с нов пакет планове. Бе изминала едва седмица, откак бе спасил кожата си от погълнатите от лавата останки от съоръжението си на Исперос, и върху лицето му все още имаше червени белези и пришки от повърхностните изгаряния, но вече бе скицирал нов проект.

— Ако отидем на планета извън системата, която е достатъчно студена — започна той и включи екрана, върху който изникна космически сектор, — там газовете ще са кондензирани до течно или дори твърдо замръзнало състояние. Не само воден лед и въглероден двуокис, които можем да извличаме от кометите и да ги разлагаме на водород и кислород, но цели езера от метан, а може би чист и втечнен водород. Те са неизмеримо по-плътни от газовете, които събират нашите небесни мини! — Той чукна един бутон и планетите грейнаха върху звездната карта като украса. — Естествено трябва да помислим как ще живеем и работим при абсолютната нула, а и не съм сигурен как да накарам машините да функционират при такива условия… но ектипроизводството би било много по-ефикасно. Поне така мисля.

Той й се ухили с изприщеното си лице изпод разчорлената си коса.

— Ако има някой, който да го направи, Кото, това си ти. Така че направи цялостен проект и предложение.

Всеки път, когато нас, скитниците, някой ни събори, ние веднага се изправяме.

Като почти танцуваше при ниската гравитация на Рандеву, Кото хукна да продължи работата си…

Напоследък Ческа рядко си позволяваше лукса да остане насаме с мислите си, тревогите, нерешените проблеми. Много често прекомерната й ангажираност с деловите проблеми на скитниците бе добре дошла, но сега беше нощ и тя имаше нужда да обмисли нещата, които бе научила. Всички тези лоши новини.

Запъти се към една издълбана скала в периферията на Рандеву. През дневния период гувернантското компи УР водеше младежки групи да се забавляват в залата без гравитация, но през тихите нощни часове астероидът бе пуст и тъмен.

Тъкмо от това се нуждаеше Ческа.

Притвори вратата зад себе си и се улови за металната дръжка, за да запази равновесие. След това изключи и приглушеното дежурно осветление и помещението потъна в абсолютния мрак на пространството.

Пусна се, отблъсна се лекичко с крак от стената и се понесе в топлата пустош. Летеше като слепец, разперила ръце и крака в удобна, разтоварваща поза. Въздухът не помръдваше, нито една светлинка не я разсейваше. От липсата на гравитация се почувства като някакъв изгубен дух, неродено дете в мрака на утробата. Беше без значение дали очите й са отворени, или затворени.

Тя просто се носеше… и се замисли.

Един скитнически търговец бе пристигнал наскоро с ужасяващи новини за опустошителната атака на хидрогите над Терок. Сред многобройните жертвите бе и самият Рейналд — мъжът, на когото бе обещала да му стане съпруга.

Тази връзка щеше да укрепи съюза между скитници и терокци… но в момента не я занимаваха политическите аспекти. При наличието на добронамереност между техните два народа винаги би било възможно да се споразумеят. Нямаше друг начин.

Джес бе убеден, че съюзът е правилното решение. Ческа също разбираше необходимостта от него. Но поводът за това нямаше да е сватбата й с Рейналд. Бедният отец Рейналд.

Той бе добър и благороден човек и обичаше искрено народа си. Сигурна бе, че щеше да е отличен съпруг въпреки нейната загърбена любов към друг. Бе я посрещнал сърдечно и бе направил всичко, което би могла да иска една жена.

Но Ческа не разкри сърцето си и Рейналд не се досети. А тя дори не се постара да разбере нещо повече за него, въпреки че принцът на Терок й бе разкрил сърцето си. Сега осъзна, че всъщност не го бе заслужавала.

Но това вече нямаше никакво значение. Хидрогите бяха убили Рейналд и бяха опустошили световната гора. Терокците се нуждаеха от помощта на скитниците повече от всякога и тя щеше да направи всичко по силите си, за да им я предоставят по някакъв начин. А и вече нямаше никакви предизвикани от странични обстоятелства задължения към нито един мъж.

Най-после можеше да потърси Джес.

Егоистично ли бе да мисли толкова скоро за това? Тя го обичаше. И винаги го бе обичала, но бе действала прекалено мудно след смъртта на Рос на Гол ген. По странните пътища на предопределението хидрогите отново бяха погубила мъжа, за когото се бе сгодила.

И отново бе останала сама и все още влюбена в Джес. Но нещо я караше да изпитва мъка. Имаше ли все още някакви пречки пред тях?

Трябваше да се оженят много отдавна. И двамата наивно вярваха, че разполагат с всичкото време на галактиката. Сега Ческа знаеше, че не е така. Беше готова да се съберат веднага. Нямаше нужда от никакви годежи. Щяха да се изправят пред скитническите кланове и да положат клетва. За нея това не беше предателство към Рейналд. Нито към Рос.

Просто трябваше да го направи.

И тъкмо сега научи от мъглявинните гребачи на Дел Келъм, че Джес е изчезнал. Без никакви обяснения бе изоставил бавното си грациозно платно и бе отлетял. Бе оставил другите гребачи зад гърба си и бе изчезнал безследно.

Ческа можеше да изпрати съобщение, да го повика по мрежата на скитниците да се върне възможно по-скоро. Но Джес бе изчезнал и никой не знаеше къде да го търси…

В тъмното тя се блъсна в отсрещната стена, сепна се и се върна в реалността. Протегна ръка, плъзна пръсти по един от металните лостове за придържане и го стисна, преди рикошетът да я запрати обратно във въздуха.

Държеше се здраво и мигаше с невиждащите си очи сред абсолютната чернилка. Тялото й бе леко, но сърцето й тежеше. Но макар сама и изоставена, тя се държеше.

Скитниците винаги намираха изход благодарение на безкрайната си находчивост и изобратеталност. Тя също щеше да намери начин да върне Джес.