Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (99)

97.
Рлинда Кет

Бе минало достатъчно време, за да успее Дейвлин Лотце да се измъкне от кашата, която сам бе надробил. Все пак управлението на древни извънземни транспортационни механизми може би не беше между „загадъчните подробности“, които бе изучавал.

Дейвлин бе изчезнал през транспортала сред кликиските развалини. Рлинда нямаше понятие къде е, но ако не се бе озовал в някакво място, където бе намерил провизии, вече трябваше или да е умрял от глад… или да е толкова гладен, че да е готов да изяде всякакъв буламач.

Както вече правеше дни наред, Рлинда чакаше пред „Ненаситно любопитство“, заслушана в едва доловимите шумове на Рейндик Ко и заобиколена от смъртоносните тайни на това място. Този призрачен свят бе в състояние да уплаши абсолютно всеки.

За нея бе обичайно да прекарва времето си сама, но на тази безмълвна и безводна планета се чувстваше дяволски сама. Дейвлин Лотце не беше кой знае какъв извор на остроумия, но все пак компанията му й липсваше. Образованият агент беше интелигентен и проницателен, а същевременно и истински работяга. Ако и бившите й съпрузи бяха така всеотдайни в работата си, вместо постоянно да забъркват каши…

Рлинда приседна на рампата на кораба. Следобедната жега трептеше над пустинята. Тя всеки ден ходеше до кликиските развалини, за да потърси Дейвлин, и се опитваше да задейства вратата (проявяваше достатъчно разум да не позволи да бъде засмукана през нея!). Беше успяла да надникне към други извънземни местенца, но не го бе зърнала на нито едно от тях.

Но вече цяла седмица правеше това по-скоро по инерция, без да се надява особено. В запасите й бе останала една-единствена бутилка вино, а и повечето консерви бяха изядени. Свършеха ли хранителните й запаси, оставането й тук беше невъзможно.

Около час се опитваше да си измисли причина, за да отложи заминаването, но накрая се предаде и реши, че е време да си събере багажа и да се прибере. Чувстваше се задължена да се върне на Земята и да обясни на председателя Венцеслас какво бяха разкрили за изчезналите Коликос. А и нямаше да получи останалата част от парите, докато не докладва.

Вероятно след това щеше да се върне на спокойната Крена и да прекара един месец с БиБоб, като се мъчи да проумее защо той толкова харесва тази планета.

Трябваха й няколко часа, за да събере лагера. Водната помпа продължаваше да работи, а неизползваните хранителни запаси щеше да остави в случай, че Дейвлин се върне тук. Би могла да инсталира предавател, за да изпрати спешно съобщение, но сигналът надали би стигнал навреме, за да му бъде оказана помощ. Председателят вероятно щеше да изпрати друг полет за проверка на ситуацията…

Тя направи сянка с ръка над очите си от спусналото се ниско над хоризонта слънце, тъй като й се стори, че забелязва някакво движение сред каньоните. Ами ако тайнственият убиец се бе върнал, за да нападне, преди да е успяла да замине? Хм, нека се опита.

В същия момент позна силуета на олюляващия се от изтощение мъж.

— Дейвлин!

Той спря, вдигна ръка и пак се затътри напред.

Рлинда не се втурна по неравния терен. Вместо това включи двигателите на миниатюрния транспортьор и го подкара през пустинята, за да го посрещне. Дейвлин беше така замаян, че дори не забеляза приближаването й, докато тя не се закова до него.

— Крайно време беше да се върнеш, господине! Ако ти бях майка, щях да те заключа най-малко за един месец.

Той нямаше сили дори да отвърне на шегата й. Тя го хвана за ръката и го дръпна в транспортьора. Той се свлече върху платформата, а Рлинда забърбори колко се притеснявала заради него.

— Имаш късмет, че останах. Тъкмо смятах да замина.

Щом пристигнаха на „Любопитство“, му предложи храна и — както беше очаквала — той я гълташе, без да обръща никакво внимание на вкуса й. Постепенно се съвземаше. Явно бе препълнен с впечатления от видяното и преживяното. Очите му блестяха.

Най-накрая й заразказва какво се е случило, като описваше местата, в които бе попадал през безбройните транспортали.

— Пристигнахме тук да търсим изчезнали археолози, но вместо това открихме нещо, което ще промени Ханзейския съюз завинаги.

Разказваше с такова вълнение, че на Рлинда не й се удаваше да вметне нито една дума.

— Някаква следа от Маргарет Коликос? — попита най-после тя.

Усети леката му тревога, но едновременно с това той беше по-оптимистично настроен от всякога.

— Не… но е възможно да е отишла къде ли не. Вероятностите са безгранични — безброй светове с подходящи условия за живот. Е, не са райски градини, но може да се живее в тях.

Тя се усмихна, заслушана в приключенията му.

— Мисля, че имаме повод да отворя последната си и най-добра бутилка.

Забърза по рампата, отключи личния си склад и се върна със старовремска бутилка. Смяташе да я пийне с БиБоб, но сега имаше достатъчно извинение. Преди да се върне на Крена, щеше да получи заслужено добро заплащане от Базил Венцеслас, за да си купи цяла каса, от която си иска реколта.

Измъкна корковата тапа и наля чашите. Дейвлин я изненада с експедитивността си пръв да вдигне тост.

— Рлинда, благодаря ти, че ме изчака. Твоето упорство може би ще гарантира огромно преимущество на човечеството. Дори не съм в състояние да си дам сметка какво огромно значение има всичко това за човешката раса. Това ще спаси Ханзата, а може би и цялата цивилизация. Тези кликиски транспортали отвеждат до десетки, може би стотици възможни за обитаване от хора светове — и всички до един абсолютно ненаселени.

Рлинда чукна чашата си в неговата.

— Като познавам хората, сигурна съм, че тези планети няма да останат дълго време безлюдни.

Дейвлин отпи още една глътка и неочаквано се разбърза.

— Колко време ти трябва, за да подготвиш кораба за отлитане?

— Не помниш ли, че ти казах, че съм започнала да събирам багажа? — Тя посочи с широк жест лагера. — А и не е задължително да вземем всички тези боклуци със себе си.

— Добре.

Дейвлин изпи остатъка от виното наведнъж.

Рлинда поклати глава и въздъхна укорително.

— Истинско престъпление е човек да хаби най-изисканите си деликатеси за теб. По-добре да ти бях сипала рециклиран гроздов сок.

Той се изправи.

— Остави това. Трябва да се върнем на Земята, за да докладвам на председателя Венцеслас. Той ще е силно впечатлен от нашите открития. А ако въобще някога си се срещала с председателя, знаеш какво изключително събитие е това.