Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (35)

33.
Крал Питър

В ранните часове на мъгливото утро крал Питър и назначените му съветници се събраха в новопостроената зрителна зала. Проследиха с огромно внимание въвеждането на кликиския робот в дисекционното помещение под нея. Джоракс се придвижваше тромаво върху членестите си крака, сякаш отиваше да го екзекутират.

Зеленокожият оплешивяващ главен научен съветник Хауард Палаву подхвърли весело:

— Прегледах записите, ваше величество. Първият доклад за откриването на тези роботи е след завръщането на експедицията на Робинсън от Ларо преди сто осемдесет и три години.

— Значи е дошъл моментът да разберем за какво става дума — отвърна Питър, без да откъсва очи от тромавата разумна машина.

Джоракс беше толкова огромен и мощен, че заплашително напомняше ходеща мина.

Вляво от креслото на краля се бе привел Ларс Рурик Свендсен, ханзейският инженерен специалист. Сините му очи проблясваха от хрумвания и детинско възхищение.

— А илдирийците знаят за тях дори по-отдавна, но никога не са правили цялостна дисекция и анализ.

— Всички знаем, че илдирийците нямат силно развита любознателност — каза Палаву. Двамата специалисти бяха толкова ентусиазирани, че сякаш не забелязваха присъствието на краля. — Новостите не ги занимават. Но ние можем да изследваме, да проучим и да приспособим много технологически новости в наша полза. О, това е велик ден за нашите военни постижения.

Свендсен кимна.

— Ханзейските кибернетици са в застой по отношение на развитието на нашите компита. Нямаме съществени усъвършенствания от поколения. А тези кликиски роботи са просъществували хиляди години без никакъв упадък.

Крал Питър се опита да охлади увлечеността им.

— Никакъв упадък ли, господа? Нито един кликиски робот не помни какво се е случило с техните създатели. Бих казал, че всеобщата амнезия е сама по себе си известен упадък, не мислите ли?

Автоматизираната лаборатория под тях бе оформена едновременно като ремонтна лаборатория и операционна зала. Покрай стените на осмоъгълната зала бяха подредени огромен брой стойки с аналитични и диагностични прибори. Централната площадка представляваше подсилена хирургическа маса, за да издържи туловището на Джоракс.

Силно въоръжени дворцови стражи и специално назначени командоси със сребърни барети на ЗВС охраняваха покрай стените и пред вратите на залата — бяха инструктирани за потенциалната опасност и бяха нащрек за всяка евентуална заплаха.

Макар кликиският робот да се извисяваше над човешки ръст, той не направи никакъв заплашителен жест, когато завъртя плоската си геометрична глава, за да огледа подредените за дисекцията прибори. Шарнирните му ръце бяха присвити в елипсоидната му черупка.

— Не се страхувайте. Дезактивирал съм самозащитните си системи и ви гарантирам абсолютно сътрудничество.

„Винаги внимавай с някой, който казва: «Не се страхувай»“, помисли си Питър. Същият този робот бе унищожил доктор Уилям Андекър „по случайност“. Стражата остана нащрек.

Екипът от кибернетици се въоръжи с лазерни фрези и диамантени триони, фини сонди и всевъзможни други прецизни прибори.

— По-добре да започваме — каза главният изследовател. — Джоракс, ако нямаш нищо против да полегнеш тук, ще ни е по-удобно.

Питър се намръщи — съмняваше се, че роботът изпитва особено желание да улесни процедурата по разглобяването. Но Джоракс изглеждаше съвършено добронамерен и дори старателен.

„Защо го прави? Каква е истинската причина?“

Базил Венцеслас бе толкова възбуден от очакваните технологически предимства, че взе предложението на роботите за чиста монета. Но за Питър кликиските машини бяха такава загадка, че прилагането на стандартите на човешкия алтруизъм не му изглеждаше твърде подходящо.

Роботът се наклони бавно назад и се отпусна върху лабораторната платформа. Приличаше на напръскана с отрова огромна хлебарка. Питър се запита дали древната машина може да изпитва страх или болка.

В залата неочаквано настъпи суматоха. Дворцовите стражи се опитваха да препречат пътя на два кликиски робота, последвали Джоракс. Една от сребърните барети размаха оръжието си към бръмбароподобните машини.

— Върнете се. Нямате право да влизате тук.

— Искаме да асистираме — каза единият.

— И ние сме любознателни — добави другият. — Можем да споделим своето самопознание.

— Това не е част от уговорката — каза сякаш на себе си Питър.

Палаву и Свендсен се засъвещаваха.

— Всъщност не би било зле да са тук, ваше величество. Спомнете си, че тяхната цивилизация е създала технологията на кликиския факел. Никой от нас не знае какво точно правим.

Питър присви очи. „Аз също.“

— Това не е твърде успокоително. Не е ли изненадващо, че изникнаха още два кликиски робота без никакво предупреждение? Мислех, че във всеки отделен момент на земята има само десетина от тях?

— Плюс-минус, ваше величество — отвърна Свендсен. — Предполагам, че Джоракс им е сигнализирал. Трябваше да го очакваме.

— Ако това ви успокоява донякъде, ваше величество — добави тихо Палаву, забелязал колебанието на краля, — тези прозрачни стени са напълно бомбоустойчиви. Никакъв енергиен импулс или дори цяла експлозия на изследвания обект не би могла да ви нарани.

Питър, който имаше по-съществени тревоги, заговори по високоговорителя:

— Добре, пуснете ги да наблюдават и асистират при условие, че напълно дезактивират защитните си системи.

Джоракс и другите два робота зажужаха на зашифрования си език. Единият от новодошлите каза:

— Това ще ни направи уязвими в случай, че вашите войници и стражи решат да дисектират и нас.

Питър не изпитваше никакво съчувствие към тях.

— Приемете го като жест на взаимно доверие. Това са условията ни, за да ви разрешим да участвате.

Накрая двете машини отговориха едновременно:

— Приемаме условията. — Изправени като метални статуи, двете машини лекичко потрепнаха. — Всички защитни системи са изключени.

— Разчитаме единствено на думата ви.

— Необходим е ответен жест на доверие.

Роботите пристъпиха напред и Питър реши да не ги спира. Наблюдаваше случващото се с притеснение, но и с любопитство.

Изследователите започнаха да сканират всяко отверстие в механичното тяло на Джоракс с видео и звукови сонди — прилагаха неразрушителни техники за преценка. Никога досега не бяха имали възможност да направят дори външно проучване на извънземните машини.

Съпътствани от възбудени коментари, само външният оглед и документиране отнеха цял час на екипа. Учените бяха впечатлени, но крал Питър усещаше буца напрежение. Не му допадаха обстоятелствата, при които се провеждаше експериментът, жертвоготовността на робота, съмнителното неочаквано пристигане на другите две машини.

„Какво всъщност искат те?“

Главният кибернетик се обади от операционната зала с тон на добродушен даскал:

— Да преминем към следващата фаза. Джоракс, можеш ли да осигуриш достъп, или трябва да срежем екзоскелета ти?

Със стряскащо изщракване и съсък върху гръдната плоча на Джоракс се появиха тънички пукнатини, които се разшириха достатъчно, за да се покажат вътрешните вериги, полираният метал и гладката фиброоптика, която пулсираше като фосфоресцентни нематоди.

— Вижте! Това е съвършено различна командна структура от тази, която използваме в нашите компита — възкликна главният кибернетик и чак после вдигна глава към зрителната галерия, сякаш си спомни за публиката над главата си.

Изследователите взеха извити прибори, които — въпреки високотехнологичния им външен вид — крал Питър разпозна като усъвършенствани шперцове. Двата кликиски робота пристъпиха по-наблизо, а ханзейският екип разтвори още по-широко външните сегменти на Джоракс и разкри уязвимите вътрешни компоненти. Засвяткаха светлинни, сякаш миниатюрните гъвкави нишки притежаваха ядрена енергия.

— Бих предпочел да дезактивирам системите и да изключа сензорите си, но ако го направя, проучването ви ще има по-слаб ефект. — Бръмчащият глас на Джоракс се извиси в тъничко скимтене. — Затова ще остана в съзнание при всяка стъпка, докато мозъчните ми подсистеми не престанат да функционират.

— Много е смел — прошепна Палаву.

Питър стисна дръжките на креслото.

Двата наблюдаващи кликиски робота пристъпиха безмълвно напред и учените се сепнаха, но тромавите машини, изглежда, знаеха какво да направят. Те разтвориха отвори към елипсоидното ядро на Джоракс, издърпаха осемте му сегментирани крайника, всеки от които беше с приспособления за сграбчване, рязане или манипулиране, ампутираха ги с енергични движения и ги подадоха на инженерите. И сегментираните ръце и крака щяха да бъдат проучени за възможни начини за усъвършенстване на механични системи.

Един от кибернетиците вкара дълбока сонда в изкуствените вътрешни органи.

— Вече знам как ще го използваме в нашата работа.

Лампите на дисекционната маса засвяткаха, а сензорите върху главата на Джоракс проблеснаха по-ярко, сякаш това беше някакъв вик.

— Няма причина за безпокойство — промълви Джоракс. — Няма причина за безпокойство.

Питър се запита дали саможертвеният робот се опитва да успокои хората, или да убеди самия себе си.

 

 

Дисекцията и анализите продължиха цяла сутрин. При всяко ново откритие в тялото на Джоракс Свендсен и Палаву коментираха оживено потенциалната полза от него, опитвайки се да впечатлят краля.

— Ще ни отнеме един месец само за усвояване на база данните, ваше величество, но още при първа преценка вярвам, че много неща ще намерят приложение в конструирането на ханзейските компита. Дори бихме могли да използваме технологията за усъвършенстване на нашите производствени системи. Това би могло да удвои продуктивността.

Свендсен се съгласи и добави:

— А и със сигурност ще имаме нужда от повече автоматизирани изтребители и разузнавателни кораби, докато трае войната с хидрогите. Помислете си за преимуществата, ако увеличим ефикасността от гледна точка на човешката интензивност в конфликта. Това би могло да ни даде предимство срещу тези проклети извънземни.

След около половин час ОХ влезе и застана до крал Питър да наблюдава процедурите. Учителското компи беше необичайно сдържано. Кралят вече бе обсъдил въпроса с ОХ, надявайки се да научи мнението му. Запита се дали дребният робот изпитва съжаление към кликиската машина… или и самият той има някакви съмнения.

Питър не можа да установи в кой точно момент Джоракс достигна постоянна дезактивация — не искаше да споменава дори наум думата „смърт“, — но яркочервените оптически сензори на робота постепенно помръкнаха с изтичането на енергията. Най-накрая, след продължително обсъждане и с неохота учените се наведоха със своите инструменти и отстраниха плоската правоъгълна глава на Джоракс. Оптическите сензори напълно потъмняха и заприличаха на изсъхнали кървави петънца.

Двама кликиски наблюдатели стояха неподвижно. Компонентите на Джоракс лежаха подредени и каталогизирани из операционната зала. Камерите бяха запечатали всеки момент от процедурата от всички гледни точки. Огромният доскоро черен робот сега приличаше на разпилени отломки от влакова катастрофа.

Питър се запита как са стигнали извънземните роботи до извода, че тази информация си заслужава гибелта на един от тях, и защо Джоракс доброволно бе пожелал да се дезактивира. Какво печелеха кликиските роботи? Действително ли искаха да осигурят нови инструменти и оръжия на човешката раса срещу хидрогите? Или щяха да се възползват от случая и да предявят претенции за незаконна сделка с Теранския ханзейски съюз?

ОХ, който продължаваше да стои до Питър, бе необичайно умълчан и замислен.

Питър се обърна със строго изражение към двамата си специалисти и каза поверително:

— Извлечете всякаква евентуална полза. Все още не знаем какво в последна сметка струва това.

— Ще включим всички най-добри специалисти — отвърна Палаву.

Ларс Рурик Свендсен добави:

— Нямам търпение да използвам тази информация. Също като гробницата на Тутанкамон или изчезналия град Куивера!

Питър пое дълбоко дъх.

— Или кутията на Пандора.