Стивън Кинг
Очите на дракона (85)

85.

Когато Арлън се върнал, Пейна казал спокойно:

— Трябва да направим план, Арлън, но не е зле да налееш по глътка вино. Хубаво е да почакаме, докато момчето заспи.

— Милорд, той заспа преди главата му да докосне сеното, което си събра за възглавница.

— Много добре. Но все пак, налей по глътка вино.

— Всичко, което имаме за наливане, е тъкмо глътка, — отвърнал Арлън.

— Чудесно. В такъв случай утре няма да се наложи да тръгваме на път с натежали глави, нали така?

— Милорд?

— Арлън, утре и тримата заминаваме оттук. Отиваме на север. Знаеш защо. Денис казва, че в Делейн върлува грип… и е така; има един, който веднага би ни пипнал, ако можеше. Тръгваме заради здравето си.

Арлън бавно кимнал.

— Би било престъпление да оставим това чудесно вино неизпито, за да се облажи бирника. Така че изпивай го… и към леглото.

— Както кажете, милорд.

Очите на Пейна блеснали.

— Но преди да си легнеш, ще се качиш на тавана и ще си вземеш одеялото, което остави на момчето, въпреки моите строги и изрични нареждания.

Арлън зяпнал в Пейна. Пейна имитирал физиономията му с неподозирано умение. И за пръв и последен път по време на дългата си служба като иконом на Пейна, Арлън високо се разсмял.