Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Eyes of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
forri (18.09.2005)
Корекция
Mandor (2005)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОЧИТЕ НА ДРАКОНА. 1992. Изд. Плеяда 7, София. Серия „Стивън Кинг“ No.3. Роман. Превод: [от нем.] Вихра МАНОВА [The Eyes of the Dragon / Stephen KING]. Превода е направен по немското издание. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 320. Тираж: 40 080 бр. Цена: 20.00 лв. ISBN: 954-409-067-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Shosh)
  3. — Добавяне

83.

Пейна не бил забравил всичко, което някога знаел, за умелото провеждане на разпит. В действителност не бил забравил почти нищо за това, нито за каквото и да било друго. Прекарвал безкрайно дълги нощи, в които се молел да успее да забрави някои неща.

Докато Арлън правел чая, Пейна се заловил за работа и се опитал да предразположи уплашеното — не, по-скоро ужасеното момче. Попитал го дали проблемите с канализацията, които така тормозели замъка напоследък, са се решили успешно. Опитал се да разбере мнението на Денис за пролетната сеитба. Пейна заобикалял теми, които биха могли да бъдат опасни… и малко по-малко, докато се стоплял, Денис се успокоил.

Когато Арлън сервирал чая — горещ, силен и изпускащ пара, Денис погълнал на една глътка половин чаша, направил гримаса и погълнал останалото. Невъзмутим както обикновено, Арлън му сипал отново.

— Полека, момко — посъветвал го Пейна и запалил най-после лулата си. — Полека е най-подходящата дума за горещ чай и плашливи коне.

— Голям студ! Мислех, че ще замръзна, докато се добера дотук.

— Вървял си пеша! — Пейна не могъл да скрие изненадата си.

— Да. Накарах майка да пусне слух между слугите, че лежа вкъщи с грип. Ще хване място за няколко дни, всеки може да се разболее по това време на годината… Вървях. Целия ден. Не се осмелих да яздя. Не исках да ме забележат. Не знаех, че е толкова далече. Ако знаех, може би щях да предпочета да яздя, в края на краищата. Тръгнах в три през нощта. — Денис направил усилие, преглътнал и избухнал: — Няма да се върна там! Никога! Забелязах начина, по който той ме гледа, откакто се е върнал. Строго и подозрително, очите му винаги ядосани! Той никога не ме е гледал по този начин, преди не ме поглеждаше изобщо! Той знае, че съм видял нещо! Той знае, че съм чул нещо! Не знае какво, но знае, че има нещо! Чува го в главата ми, както аз чувам камбаната на Църквата на Великите богове! Ако остана, той ще го изтръгне от мен! Знам, че ще го направи!

Пейна се бил втренчил в момчето под рунтавите си вежди и се опитвал да подреди тази смайваща поредица от декларации.

Очите на Денис плувнали в сълзи.

— Имам предвид Ф…

— Тихо, Денис — спрял го Пейна. Гласът му бил мек, но погледът — не. — Знам кого имаш предвид. Най-добре е да не се произнася името му на глас.

Денис го погледнал с няма, искрена благодарност.

— Най-добре ми разкажи онова, за което си дошъл — казал Пейна.

— Да, да, разбира се.

Денис се поколебал за миг като опитал да се овладее и да подреди мислите си. Пейна чакал невъзмутимо, подтиснал растящата си възбуда.

— Разбирате ли — започнал най-после Денис, — преди три нощи Томас ме извика да отида и да остана при него, както прави понякога. И в полунощ или там някъде…