Стивън Кинг
Очите на дракона (13)

13.

Сега да оставим за едно мигване да минат много дълги години — най-хубавото на приказките им е, че времето може да минава бързо-бързо, когато не се случва нищо особено за отбелязване. В истинския живот съвсем не е така, което навярно също е хубаво. Времето минава по-бързо само в историята, а какво е историята, ако не вид голяма приказка, където отминаващите столетия заместват отминаващите години?

През цялото време Флаг внимателно наблюдавал двете момчета — наблюдавал ги над остаряващото кралско рамо, докато растели, и пресмятал кой да стане крал след смъртта на Роланд. Не му отнело много време да реши, че това трябва да бъде Томас, по-малкият. По времето, когато Питър бил на седем, магьосникът знаел, че не харесва момчето. Когато Питър бил на девет, Флаг направил странно и неприятно откритие: че се страхува от него.

Момчето пораснало силно, стройно и красиво. Косата му била черна, а очите — тъмносини, което е обичайно за хората от Западното баронство. Понякога, когато Питър бързо вдигал поглед, главата му се накланяла по определен начин и заприличвал на баща си. Иначе бил почти пълно копие на Саша по вид и държание. За разлика от ниския си татко с неговата кривокрака походка и тромаво придвижване (Роланд бил грациозен само когато яздел кон), Питър бил висок и подвижен. Той обичал лова и ловувал добре, но това не било смисълът на живота му. Обичал не по-малко и уроците си — географията и историята били любимите му предмети.

Шегите озадачавали баща му и той често не ги понасял — смисълът на повечето трябвало да му бъде обясняван, което отнемало цялото удоволствие. Роланд обичал да гледа как шутовете се престрували, че се подхлъзват на бананова кора, или си чукали главите, или инсценирали бой с торти в Голямата зала. Представата му за добро забавление се простирала не по-далеч от тези неща. Чувството за хумор на Питър било много по-бързо и изтънчено, каквото било и на Саша, и неговият звънък момчешки смях често изпълвал двореца и карал слугите одобрително да се усмихват един на друг.

Докато много момчета в положението на Питър биха се вживели прекалено в осъзнаването на собственото си огромно място в схемата на нещата, за да играят с когото и да било от своя клас, Питър си избрал за най-добър приятел едно момче иа име Бен Стаад, когато и двете деца били на осем. Семейството на Бен не било с кралска кръв и макар че Андрю Стаад, бащата на Бен, имал някакви далечни претенции към Висшата кръв в кралството от страна на майка си, те не можели да бъдат наречени с право дори благородници. „Скуайър“ било вероятно най-любезното обръщение, което човек можел да прикачи на Анди Стаад, и „син на скуайър“ на неговото момче. При все това някога проспериращата фамилия Стаад изживявала тежки времена и макар че най-добрият приятел на принца можел да разполага с по-специален избор, той не бил кой знае какъв.

Те се срещнали на годишното Фермерско полско увеселение, когато Питър бил на осем години. Полското увеселение било ежегоден ритуал, който повечето крале и кралици намирали най-малкото за отегчителен — те имали склонност да се появяват фигуративно, да изпиват набързо традиционния тост, след което си тръгвали с пожелание към фермерите да се забавляват, и благодарност за изминалата плодородна година (това също било част от ритуала, дори реколтата да била лоша). Ако Роланд бил крал от този вид, Питър и Бен никога нямало да получат възможността да се запознаят. Но както сигурно сте се досетили, Роланд обичал Фермерското полско увеселение, всяка година го очаквал с нетърпение и обикновено стоял до самия му край (и неведнъж бил отнасян пиян и здраво хъркащ).

Случило се така, че Питър и Бен образували двойка в трикракото надбягване с чували й го спечелили, макар победата им накрая да висяла на косъм, въпреки голямата им преднина в началото. Те водели с почти шест дължини, когато паднали лошо и Питър си порязал ръката.

— Извинявай, принце мой! — извикал Бен. Лицето му побледняло и той навярно си представел тъмниците (знам, че майка му и баща му, които разтревожено наблюдавали отстрани, си ги представили; и това ако не е лош късмет, обичал да изръмжава Анди Стаад, значи нямаме късмет изобщо). Но по-вероятно било просто да се извинявал за болката, която смятал, че е причинил, и да бил смаян, че кръвта на бъдещия крал е също така червена като неговата собствена.

— Не говори глупости — нетърпеливо казал Питър. — Грешката беше моя, не твоя. Аз се спънах. Ставай по-бързо! Настигат ни.

Двете момчета, превърнати в един-единствен тромав трикрак звяр от чувала, в който стегнато били завързани десния крак на Питър и левия на Бен, успели да станат и със залитане да продължат. И двамата били силно задъхани от падането, а голямата им преднина била сведена почти до нула. Като доближили финалната линия, където тълпи от фермери (без да споменаваме Роланд, застанал сред тях без ни най-малко чувство на неудобство, че е някъде, където не би трябвало да бъде) буйно ги приветствали, две огромни, изпотени селски момчета започнали да ги настигат. И изглеждало почти неизбежно, че в последните десет метра на надбягването, те ще надминат Питър и Бен.

— По-бързо, Питър! — изревал Роланд и размахал огромната халба медовина с такъв ентусиазъм, че излял по-голямата част от съдържанието й върху собствената си глава. Но от вълнение нищо не забелязал. — Заек, синко! Бъди заек! Тези селяндури са почти по петите ти!

Майката на Бен започнала да се тюхка и да проклина съдбата, станала причина синът й да е партньор на принца.

— Ако загубят, той ще накара да хвърлят нашия Бен в най-дълбоката тъмница на замъка — изстенала тя.

— Шшт, жено — рекъл Анди. — Няма. Роланд е добър крал.

Той вярвал в това, но все пак се страхувал. Стаадовският късмет си бил в края на краищата стаадовски късмет.

Бен, междувременно, бил започнал да се кикоти. Той сам не можел да повярва, че го прави, но така си било.

— Да бъдеш заек, това ли вика?

Питър също започнал да се кикоти. Краката ужасно го болели, по дясната му ръка струяла кръв, а потта се стичала по лицето му, което започвало да придобива интересен сливов цвят, но той също не можел да спре.

— Да, точно това вика.

— Тогава хайде да скачаме.

Не приличали много на зайци, когато пресекли финалната линия; по-скоро напомняли двойка странни сакати врани. Действително било чудо, че не паднали, но някак си го постигнали. Успели да направят три тромави скока. Третият ги прехвърлил над линията на финиша, където те се стоварили, виейки от смях.

— Заек! — викал Бен и сочел Питър.

— Ти си заек! — викал Питър и сочел Бен.

Те се прегърнали и все още смеещи се, били понесени върху раменете на неколцина силни фермери (Анди Стаад бил един от тях и съчетаното тегло на сина му и на принца било нещо, което той никога не забравил) до мястото, където Роланд преметнал през вратовете им сини панделки. После той грубовато целунал и двамата по бузите и излял остатъка от съдържанието на халбата върху главите им, под дивите възгласи и викове на фермерите.

Никога, дори в спомените на най-стария дядка, дошъл през този ден, не било провеждано такова необикновено състезание.

Двете момчета прекарали остатъка от деня заедно и както скоро се видяло, нямало да възразят да прекарат заедно и остатъка от живота си. Защото дори едно момче на осем години има някакви задължения (а ако то е бъдещ крал, има дори повече) и двамата не можели да прекарват заедно толкова време, колкото им се искало, но поне правели всичко възможно.

Някои се мръщели на това приятелство и казвали, че не е редно бъдещият крал да се сприятелява с момче, което е малко над обикновен баронски земевладелец. Повечето обаче гледали на дружбата им с одобрение. Неведнъж се говорело над дълбоките халби в медовинарниците на Делейн, че Питър е взел най-доброто от двата рода — ума на майка си и любовта на баща си към обикновените хора.

В Питър очевидно нямало никаква подлост. Той никога не минал през период, в който да къса крилата на мухите или да пърли опашките на кучетата, за да ги накара да тичат. Всъщност дори се намесил в полза на един кон, който трябвало да бъде унищожен от Йозеф, главния коняр на краля… и след този случай, когато историята достигнала до ушите на Флаг, магьосникът започнал да се страхува от по-големия син на краля и да мисли, че може би не му остава чак толкова много време за отстраняването на момчето от пътя, както си мислел дотогава.

Защото в случая с коня със счупения крак Питър показал смелост и дълбока решителност, които никак не харесали на Флаг.