Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Eyes of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
forri (18.09.2005)
Корекция
Mandor (2005)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОЧИТЕ НА ДРАКОНА. 1992. Изд. Плеяда 7, София. Серия „Стивън Кинг“ No.3. Роман. Превод: [от нем.] Вихра МАНОВА [The Eyes of the Dragon / Stephen KING]. Превода е направен по немското издание. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 320. Тираж: 40 080 бр. Цена: 20.00 лв. ISBN: 954-409-067-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Shosh)
  3. — Добавяне

130.

Питър бавно слизал надолу. Мускулите на ръцете му треперели от изтощение. Устата му била пресъхнала, не можел да си спомни някога да му се е пиело толкова много, колкото сега. Струвало му се, че виси на това въже дълго, безкрайно дълго време, някаква болест се е вмъкнала тайно в сърцето му и той никога няма да получи глътката вода, която желаел. Накрая щял да умре, но не това било най-лошото. Щял да умре жаден. Точно сега това му се струвало най-ужасното от всичко.

Още не смеел да погледне надолу, но изпитвал странна принуда — точно толкова силна, колкото тази на брат му да влезе в стаята на баща им — да погледне нагоре. Подчинил й се и на около шестдесет метра над себе си видял да му се хили бялото злокобно лице на Флаг.

— Здравей, малко птиченце — извикал Флаг радостно. — Имам секира, но наистина ми се струва, че няма нужда да я използвам в края на краищата. Оставих я настрана, виж! — И магьосникът размахал празните си ръце. Цялата сила сякаш щяла да напусне ръцете на Питър само при вида на омразното лице на Флаг. Опитал да се съсредоточи и да се задържи. Вече изобщо не усещал тънкото въже — знаел, че още е там, понеже го виждал да се подава под юмруците му, но това било всичко. Горещият му дъх на талази напускал гърлото му. Сега погледнал надолу… и видял трите обърнати към него бели лица да образуват кръг. Този кръг обаче бил много, много малък. Значи не се намирал на шест метра от замръзналия калдъръм, нито дори на дванайсет, все още бил на трийсет метра височина — колкото е нивото на четвъртия етаж на една от днешните ни сгради.

Опитал да се движи и открил, че не може. Само ако мръднел, щял да падне. И така той висял там успоредно на стената на Кулата. Студен, бръснещ сняг удрял лицето му, а от затвора над него Флаг започнал да се смее.