Стивън Кинг
Очите на дракона (137)

137.

— Медальонът — обърнал се Питър към Денис, както тичали. — Пазиш ли медальона, който ти хвърлих?

Денис посегнал към гърлото си и напипал златното сърце — на върха му още стояла засъхналата кръв на Питър — и кимнал.

— Дай ми го.

Денис му го подал без да спират. Питър не провесил верижката на шията си, а само я стиснал в юмрука си, така че сърцето се люлеело, въртяло и проблясвало в червенозлатисто на светлината на стенните свещници.

— Още малко, приятели — задъхано ги окуражил Питър.

Завили зад някакъв ъгъл. Отпред Питър видял вратата на бащините си покои, където за последен път бил видял Роланд. Роланд бил крал, отговорен за живота и благосъстоянието на хиляди, но бил и един възрастен човек, признателен за стоплящата чаша вино и няколкото минути разговор със сина си. Тук било мястото, където щяло да завърши всичко.

Едно време неговият баща сразил дракон със стрелата, наречена Врагобой.

Сега, мислел си Питър, докато кръвта пулсирала в слепоочията му и сърцето туптяло тревожно в гърдите му, аз трябва да се опитам да сразя един друг дракон — много по-голям — със същата стрела.