Стивън Кинг
Очите на дракона (49)

49.

През първата си нощ като крал Томас Носителя на светлина се събудил и се изправил в леглото със зяпнала уста и вцепенено, ужасено лице, с притиснати към устните длани, за да задуши надигащия се писък. Току-що бил сънувал ужасен кошмар, по-лош дори от онези, в които преживявал отново страшния следобед в Източната кула.

Този сън също бил един вид повторно преживяване. Той пак се намирал в тайния проход и шпионирал баща си. Това било нощта, в която баща му бил толкова пиян и ядосан, че крачел из стаята и крещял предизвикателства към главите по стените. Но когато стигнал до главата на Деветака, нещата, които казал, не били същите.

Защо си ме зяпнал? извикал Роланд в неговия сън. Той ме уби и предполагам, че не си можел да му попречиш, но как допускаш да затворят брат ти за това? Отговори ми, проклет да си! Направих всичко, което ми бе по силите и я ме погледни! Погледни ме!

Баща му започнал да гори. Лицето му добило тъмночервения цвят на добре поддържан огън. Пушек изригнал от очите, носа и устата му. Той се свил на две в агония и Томас видял, че косата на баща му е в пламъци. В този момент се събудил.

Виното! помислил си в ужас сега. Онази вечер Флаг му донесе чаша вино! Всички знаят, че Питър му носеше вино всяка вечер и затова смятат, че той го е отровил! Но онази нощ Флаг също му занесе вино, а никога преди не го е правил! И отровата идва от Флаг! Той каза, че му била открадната преди години, но…

Той нямало да си позволи да мисли за такива неща. Не, нямало. Защото, ако действително се замислел над тези неща…

— Той ще ме убие — прошепнал Томас, ужасен. — Можеш да отидеш при Пейна. Пейна не го обича.

Да, можел така да направи. Но тогава се върнала цялата му стара неприязън в ревност към Питър. Ако кажел, Питър щял да бъде пуснат от Иглата и да заеме неговото място на крал. Томас отново щял да бъде никой, само някакво си дребно принцче, което е било крал за един ден.

На Томас един ден му стигнал, за да открие, че му харесва да бъде крал… и това можело да му хареса още повече, особено ако Флаг му помага. Освен това на практика той не знаел нищо, нали? Просто имал хрумване. А хрумванията му винаги се оказвали погрешни.

Той ме уби и предполагам, че не си можел да му попречиш, но как допускаш да затворят брат ти за това?

Няма значение, помислил си Томас, трябва да съм сбъркал, трябва да съм сбъркал, а дори и да не съм, Питър си го заслужава.

Той се обърнал на другата страна, решен да заспи отново. И след дълго време, сънят дошъл.

В последвалите години кошмарът на няколко пъти се връщал — баща му обвинявал своя скрит, шпиониращ син и после се свивал на две, с пушеща, горяща коса. През тези години Томас открил две неща: вини и тайни, както и костите на убит човек, никога не почиват в мир; но със знанието за всичките три неща може да се живее.