Стивън Кинг
Очите на дракона (112)

112.

Флаг се върнал от пътуването си на север премръзнал, с температура и с неспокойно съзнание.

Нещо не е наред, нещо не е както трябва. Струвало му се, че всеки камък в замъка му нашепва това… но да бъдел проклет, ако знаел какво се било случило. Всичко, което знаел със сигурност, било, че това непознато „нещо не е наред“ имало остри зъби. Приличало на пор, който се щура из мозъка му и захапва ту тук, ту там. Знаел точно кога проклетото животно започнало да тича и да гризе. Докато се връщал от безплодната си експедиция в търсене на бунтовниците. Понеже… понеже…

Понеже бунтовниците трябваше да са там!

Но те не били, а Флаг мразел да бъде правен на глупак. Още по-лошо, той ненавиждал усещането, че може и да е допуснал грешка. Ако бил направил грешка относно това къде да бъдат намерени бунтовниците, много било вероятно да е сбъркал и за други неща. Какви други неща ли? Не знаел. Но сънищата му били лоши. А и малкото животно със злия нрав препускало в главата му, тревожело го, настоявало, че той е забравил разни неща, а пък други се извършват току зад гърба му. То беснеело, хапело го, проваляло съня му. Флаг разполагал с лекарства, които щели да го отърват от настинката му, но не и с такива, които биха укротили проклетия пор в мозъка му.

Какво може да не е наред?

Задавал си отново и отново този въпрос, и в действителност изглеждало — поне на повърхността, — че всичко е както трябва. Още преди векове старият тъмен нагон в него мразел любовта, светлината и реда в Делейн, Флаг здраво се бил потрудил, за да разруши всичко това, да го срине със земята така, както последният студен порив на бурята сринал Църквата на Великите Богове. Винаги обаче нещо се изпречвало на пътя му, проваляло плановете му — я Кайла Добрата, я Саша, — някой, нещо. Но сега вече не виждал възможни пречки, без значение накъде гледал. Томас бил изцяло негово творение. Ако Флаг му кажел да скочи от най-високата кула на замъка, глупакът щял само да поиска да знае в колко часа да го направи. Фермерите се задъхвали под тежестта не непосилните данъци, които наложил Томас под внушението на Флаг.

Йозеф бил казал на Питър, че при хората също възниква критично напрежение, както при въжетата и веригите, и това било точно така. Фермерите и търговците в Делейн почти били достигнали своето. Въжето, с което е привързан всеки поданик, и което се атакува при всяко повишаване на данъците, е самата лоялност — лоялност към краля, към държавата, към правителството. Флаг знаел, че направи ли данъците и налозите достатъчно големи, всички тези въжета ще се скъсат и глупавите волове, — защото тъкмо така разглеждал той всички хора в Делейн, — щели да се втурнат и да пометат всичко по пътя си. Първите волове вече се били откъснали от въжетата и се събирали на север. Те засега се наричали изгнаници, но Флаг знаел, че съвсем скоро ще започнат да се назовават бунтовници. Пейна се бил измел нанякъде, а Питър бил затворен в Иглата.

И така, какво можело да не е наред? Нищо! Дявол да го вземе, нищо!

Но порът тичал, въртял се, хапел и се мятал. Много пъти през последните три или четири седмици Флаг се събуждал облян в студена пот, но не от повтарящата се болест, а от някакъв ужасен сън. За какво се говорело в него? Не можел да си спомни. Знаел само, че след него се събуждал с лява ръка притисната към лявото око, като че ли е бил ранен там и окото трепкало, въпреки че не можел да открие от какво.