Стивън Кинг
Очите на дракона (8)

8.

Питър — малко момче, което някой ден щяло да стане крал — имал десетки играчки. Не, ако трябва да ви кажа истината, той имал хиляди играчки. Имал стотици оловни войничета, с които водел гигантски битки и десетки кончета. Имал игри, топки, кегли и топчета. Имал кокили, които го правели висок един и петдесет. Имал вълшебна еластична пръчка, на която можел да подскача и колкото си искал хартия за рисуване по време, когато хартията се правела изключително трудно и само богатите хора можели да си я позволят.

Но от всички играчки в замъка, Питър най-много обичал кукленската къщичка на майка си. Той никога не бил виждал онази в Западното баронство и затова тази била върхът на всички кукленски къщички. Можел да седи пред нея с часове, когато навън се сипел дъждът или зимният вятър виел с пълно със сняг гърло. Когато се разболял от Детска татуировка (болест, която ние наричаме варицела), Питър накарал един слуга да му постави къщичката на специална масичка, която минавала над леглото му и играл с нея почти без прекъсване, докато не се оправил.

Той обичал да си представя мъничките човечета, които биха изпълнили къщичката; понякога те ставали толкова истински, че почти можел да ги види. Той говорел с различни гласове от тяхно име и ги измислил всичките. Те били кралското семейство. Имало крал Роджър, който бил силен и смел (макар и не много висок и с леко криви крака) и веднъж бил убил дракон. Той живеел с прекрасната кралица Сара, неговата жена. Там било и тяхното момченце, Пити, което ги обичало и било обичано от тях. Без да споменаваме разбира се всички слуги, които измислил, за да оправят леглата, стъкват огъня в печката, носят водата, готвят яденетата и кърпят дрехите.

Тъй като бил момче, някои от историите, които измислял за къщичката, били малко по-кръвожадни от онези, които измисляла Саша като момиченце. В една от тях андуанските пирати обградили къщата отвсякъде и искали да нахълтат и да изколят семейството. Повела се чудесна битка. Десетки пирати били убити, но накрая те се оказали прекалено много. Приготвили се да нападнат за последен път. Но точно предн да започнат, пристигнала личната стража на краля — тази роля се играела от оловните войничета на Питър — и избила до крак проклетите андуански морски кучета. В друга история, в една близка горичка (обикновено близката горичка била под диванчето на Саша до прозореца), внезапно се появило гнездо пълно с дракони, които имали намерение да изгорят къщата с огнения си дъх. Но Роджър и Пити се втурнали навън със своите лъкове и ги избили до крак. „Докато земята почерня от противната им, стара кръв!“, казал Питър на баща си, краля, същата вечер и това накарало Роланд да изреве одобрително. След смъртта на Саша, Флаг казал на Роланд, че не смята за редно едно момче да играе с кукленски къщички. От това може и да не стане женчо, заявил Флаг, но все пак не е изключено. Определено няма да звучи добре, ако мълвата тръгне сред народа. А такива истории винаги плъзват. Замъкът е пълен със слуги. Слугите виждат всичко и езииите им са дълги.

— Но той е само на шест — притеснено възразил Роланд. Флаг, със своето бяло гладко лице, скрито навътре в дълбоката качулка и с магьосническите си заклинания, винаги го карал да се чувства притеснен.

— Шест години са достатъчно, за да се насочи едно момче към пътя, по който ще трябва да върви, сир — рекъл Флаг. — Помислете добре над това. Вие и сега ще отсъдите правилно, както всеки друг път. — Помислете добре над това — казал Флаг и крал Роланд съвсем буквално го послушал. Ще бъде честно да кажа, че никога не бил мислил толкова усърдно над нещо през цялото си двайсет и няколко годишно царуване над Делейн.

Сигурно ще ви прозвучи странно, като си помислите за всички задължения, които има кралят — тежки задачи от рода да се налагат данъци върху някои дейности и да се прекратява налагането им върху други, да се преценява дали да се обяви война или не, дали някой да бъде помилван или осъден. Какво представлява, можете да кажете вие, някакво си решение дали на малкото момченце да му бъде позволено да играе с кукленската си къщичка в сравнение с всички тези неща?

Може би нищо, а може би — много. Ще ви оставя сами да прецените. Роланд не бил най-умният крал, властвал някога над Делейн. За него мисленето винаги се оказвало много трудна работа. То го карало да се чувства, като че ли из главата му се търкаляли канари. Очите му започвали да сълзят и слепоочията му да туптят. Когато се замислял дълбоко, носът му се запушвал.

Като момче, уроците по композиция, математика и история му докарвали толкова силно главоболие, че на дванайсетгодишна възраст му разрешили да ги изостави и да се заеме с онова, което вършел най-добре, а то било да ходи на лов. Роланд много усилено се опитвал да бъде добър крал, но имал чувството, че никога няма да стане достатъчно добър или достатъчно умен, за да разрешава проблемите на кралството или да взема безброй правилни решения, а знаел, че когато греши народът страда. Ако чуел онова, което Саша казала на Питър след банкета за кралете, той щял напълно да се съгласи. Кралете действително били по-големи от другите хора и понякога — много пъти — му се искало да е по-малък. Ако ви се е случвало да си поставяте сериозно въпроса, дали сте достатъчно добри за някоя задача, тогава ще разберете как се чувствал. Това, което може и да не разберете, е, че постепенно такива тревоги започват сами да се подхранват. Дори първоначалното чувство, че не сте достатъчно добър за я работа да не е вярно, след време то може да се превърне в истина. Така станало и с Роланд и с годините той повече и повече започвал да разчита на Флаг. Понякога я тревожела мисълта, че магьосникът бил крал във всяко отношение освен по име — но тези мисли го безпокояли само късно нощем. През деня той изпитвал единствено благодарност за помощта.

Ако не била Саша, Роланд можел да бъде и много по-лош крал, отколкото бил на практика и то, защото тихото гласче, което понякога чувал нощем, когато не можел да спи, съдържало много повече истина, отколкото дневната му признателност. Флаг действително управлявал кралството, а той бил страшно лош човек. По-нататък, за жалост, ще ни се наложи да поговорим повечко за него, но засега ще го оставим на мира и прав му път.

Саша успяла малко да пропука властта на Флаг над Роланд. Нейните съвети били добри и практични, а и много по-справедливи и милосърдни от онези на магьосника. Тя никога не била харесвала Флаг — малко хора в Делейн го харесвали, а много потръпвали само при звука на името му — но нейното неодобрение било меко. Чувствата й можели да бъдат съвсем различни, ако знаела колко внимателно я наблюдавал Флаг и то с каква нарастваща отровителска омраза.