Стивън Кинг
Очите на дракона (33)

33.

Дворцовият лекар заменил думата с три: Убийство чрез отрова. Не казал Убийство чрез Драконов пясък, защото отровата била непозната в Делейн, ако изключим Флаг.

Кралят умрял малко преди полунощ, но до разсъмване новината се разпространила из града и се понесла към отдалечените краища на Източното, Западното, Южното и Северното баронство: Убийство, кралеубийство, Роланд Добрия убит с отрова.

Далеч преди това Флаг бил организирал търсене из замъка, от най-високата точка (Източната кула) до най-ниската (тъмниците на Инквизицията с техните изби, окови и извиващи обувки). Всяка улика, свързана с това ужасно убийство, казал той, трябва да бъде издирена и веднага докладвана.

Търсачите се разпръснали из целия замък. Той бил преобърнат от шестстотин мрачни и нетърпеливи мъже. Само два малки участъка от замъка били оставени на мира — покоите на двамата принца, Питър и Томас.

Томас почти не съзнавал какво става; треската му се била влошила до състояние, което дълбоко разтревожило дворцовия лекар. Когато първите лъчи на зората си проправили път през прозорците на Томас, той лежал в делириум. В просъницата си виждал двете вдигнати високо чаши вино и чувал баща си да повтаря до безкрайност: Подправки ли беше сложил? Имаше вкус на греяно.

Издирването било започнато от Флаг, но до два часа сутринта Питър възстановил достатъчна част от самообладанието си, за да поеме ръководството. Флаг му позволил. Тези няколко следващи часа щели да бъдат ужасно важни, в тях всичко можело да бъде спечелено или загубено и Флаг го знаел. Кралят бил мъртъв; в момента кралството било без глава. Но не за дълго; още същия ден Питър щял да бъде коронясан в основата на Иглата, освен ако престъплението му се припишело бързо и убедително. Флаг знаел, че при други обстоятелства Питър щял да бъде заподозрян веднага. Хората винаги подозират онези, които придобиват нещо, а Питър печелел твърде много от смъртта на баща си. Отровата била ужасно нещо, но тя можела да му спечели цяло кралство.

А в този случай хората говорели повече за загубата на момчето, отколкото за печалбата му. Естествено, Томас също бил загубил баща си, можело да добавят след известна пауза — почти като засрамени от моментния пропуск. Но Томас бил намусено, мрачно, непохватно момче, което често се карало с баща си. От друга страна привързаността и уважението на Питър към Роланд били известни нашир и надлъж. И защо, биха попитали хората — ако чудовищната идея изобщо бъдела повдигната, което не ставало засега, — защо да убива Питър баща си заради короната, когато със сигурност щял да я наследи след година, три или пет?

Ако обаче се намерело доказателство за престъплението на някое тайно място, което знаел само Питър — място в самите лични покои на принца, — работите бързо щели да се обърнат. Под маската на привързаност и уважение хората ще започнат да виждат лице на убиец. Те ще изтъкват, че за младите една година може да изглежда като три, три като девет, пет като двайсет и пет. После ще си спомнят, че през последните няколко дни от живота си кралят изглеждал сякаш излиза от дълъг мрачен период… и като че ли отново ставал жизнен и енергичен. Може би, ще кажат те, Питър е повярвал, че баща му започва едно дълго и бликащо от здраве циганско лято, паникьосал се е и е извършил нещо колкото глупаво, толкова и чудовищно. Флаг знаел и друго; той знаел, че хората изпитват дълбоко и инстинктивно недоверие към всички крале и принцове, тъй като те са онези, които могат да разпоредят смъртта им с едно-единствено кимване и го за престъпление, незначително като изпускане на носна кърпа в тяхно присъствие. Великите крале ги обичат, по-дребните ги понасят; но бъдещите представляват плашеща неизвестна величина. Народът можел и да стигне дотам да обича Питър, ако му се дадяла тази възможност, но Флаг знаел, че и бързо ще го осъди, ако му се покажат достатъчно доказателства за вина.

Флаг смятал, че такива доказателства скоро ще изскочат.

Нищо повече от една мишка. Малка… но достатъчно голяма, за да разклати по свой начин едно кралство до основи.