Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Eyes of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
forri (18.09.2005)
Корекция
Mandor (2005)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОЧИТЕ НА ДРАКОНА. 1992. Изд. Плеяда 7, София. Серия „Стивън Кинг“ No.3. Роман. Превод: [от нем.] Вихра МАНОВА [The Eyes of the Dragon / Stephen KING]. Превода е направен по немското издание. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 320. Тираж: 40 080 бр. Цена: 20.00 лв. ISBN: 954-409-067-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Shosh)
  3. — Добавяне

26.

— Томи, изглеждаш сякаш са ти потънали гемиите! — извикал Флаг. Този ден качулката на плаща му била дръпната назад и той изглеждал почти нормално.

Почти.

Томи наистина се чувствал, като че ли са му потънали гемиите. Идвал от един мъчително дълъг обяд, на който баща му с най-щедри суперлативи превъзнасял пред своите съветници бележките на Питър по геометрия и навигация. Роланд така и никога не успял да проумее което и да е от тях. Той знаел, че триъгълникът има три страни, а квадратът — четири; знаел, че човек може да намери пътя през гората, ако се е загубил, като следва Древната звезда на небето… и знанията му свършвали дотам. Дотам свършвали и знанията на Томас, затова той седял с чувството, че този обяд изобщо няма да има край. На всичкото отгоре месото било точно такова, каквото го харесвал баща му — кърваво и едва сготвено. От кървавото месо на Томас направо му прилошавало.

— Обядът не ми понесе добре, това е всичко — отвърнал той на Флаг.

— Аз пък знам точно какво може да те разведри — възкликнал магьосникът. — Ще ти покажа една от тайните на замъка, Томи, момчето ми.

Томас си играел с един бръмбар, който бил пуснал на бюрото си, обграден с учебници като поредица от бариери. Ако му се сторело, че пъплещият бръмбар е на път да се измъкне, момчето премествало някоя от книгите, за да го задържи.

— Доста съм уморен — казал Томас и не било лъжа. Винаги, когато слушал толкова разпалени похвали за Питър, го обземала умора.

— Ще ти хареса — обещал Флаг с тон, който бил преди всичко придумващ… но звучал и леко заплашително.

Томас му хвърлил неспокоен поглед.

— Там няма… прилепи, нали?

Флаг се разсмял жизнерадостно… но от този смях косъмчетата по ръцете на момчето настръхнали. Той тупнал Томас по гърба.

— Никакви прилепи! Нито студени капки във врата! Нито някакви течения! Топло, като в ръкавица! И ще можеш да надзърнеш при баща ти, Томи!

Томас знаел, че надзъртането е просто начин да се избегне думата шпиониране и, че шпионирането е лошо нещо… но все пак ходът бил хитър. Следващият път бръмбарът успял да се шмугне между два учебника и Томас не му попречил.

— Добре — съгласил се той, — но дано наистина да няма прилепи.

Флаг обгърнал с ръка раменете на момчето.

— Никакви прилепи, кълна ти се… но ще ти кажа още нещо, над което да помислиш, Томи. Ти не само ще видиш баща си, а ще го видиш през очите на неговия най-голям трофей.

Очите на самия Томас се разширили от любопитство. Флаг останал доволен. Рибата здраво била захапала въдицата.

— Какво искаш да кажеш?

— Ела и виж сам — било всичко, което трябвало да изрече.

Той повел Томас през лабиринт от коридори. Всеки би се загубил много скоро и вероятно и аз щях да се загубя не след дълго, но Томас познавал този път така добре, както вие познавате в тъмното пътя през собствената си спалня… или поне той си мислел така, докато Флаг го водел за ръка.

Те почти били стигнали до покоите на самия крал, когато Флаг бутнал една дървена врата, скрита в някаква ниша, която преди Томас никога не бил забелязвал. Разбира се всичко от край време си било там, но в замъците често има врати — цели крила дори, — които майсторски владеели изкуството да бъдат мъгляви.

Последвалото коридорче било съвсем тясно. Подминала ги една камериерка с пълни с чаршафи ръце, която била толкова ужасена от срещата си с кралския магьосник в това тясно, каменно гърло, че изглеждала сякаш с радост би потънала в самите пори на каменните блокове, за да избегне допира с него. Томас едва не се засмял, защото понякога и той самият се чувствал по доста подобен начин, когато Флаг бил наоколо. Те не срещнали абсолютно никой друг.

Отнякъде под тях долитал слаб кучешки лай и това в груби линии ориентирало Томас къде се намира. Единствените кучета в замъка били ловните хрътки на баща му и те вероятно лаели, защото им било време да ги хранят. Повечето от тях били вече почти толкова стари, колкото самия Роланд и тъй като той знаел как болезнено отеква студа в собствените му кости, наредил да се направи специално помещение за кучетата вътре в замъка. За да се стигне до него от главната всекидневна зала на баща му, трябвало да се тръгне надолу по стълбите, да се завие надясно и да се извървят около десет метра по един вътрешен коридор. Затова Томас знаел, че се намират на около десет метра вдясно от личните покои на баща му.

Флаг спрял толкова внезапно, че момчето едва не се блъснало в него. Магьосникът бързо се огледал, за да се увери, че са сами в прохода. Сами били.

— Четвъртият камък над онзи, нащърбения, в дъното — наредил Флаг. — Натисни го. Бързо!

О, значи тук наистина имало тайна, а Томас обожавал тайните. Пооживен, той преброил четири камъка над онзи, нащърбения и натиснал. Очаквал да се задейства някакво хитроумно приспособление — плъзващо се прозорче, може би, но бил съвсем неподготвен за онова, което се случило.

Със съвършена лекота камъкът хлътнал навътре до дълбочина около осем сантиметра. Чуло се изщракване. Изведнъж цяла секция от стената потънала и се отворила тъмна, вертикална пукнатина. Това изобщо не било стена! Там зеела огромна врата! Челюстта на Томас увиснала. Флаг плеснал момчето по дупето.

— Бързо, казах, глупаче такова! — извикал той с нисък глас, в който се долавяла припряност и тя не била добавена просто заради Томас, какъвто бил случаят с повечето демонстрирани от Флаг емоции. Той се огледал наляво и надясно, за да провери дали коридорът все още е празен. — Влизай! Сега!

Томас се обърнал към зейналата тъмна цепнатина и разтревожено се сетил за прилепите. Но един поглед към лицето на Флаг му показал, че моментът не е подходящ за дискусии по въпроса.

Той бутнал вратата да се отвори по-широко и пристъпил в мрака. Флаг веднага го последвал. Томас чул тихото изплющяване на мантията му, когато магьосникът се обърнал и тласнал стената пак до затворено положение. Тъмнината била пълна и абсолютна, въздухът — неподвижен и сух. Преди момчето да е успяло да си отвори устата и да каже нещо, синият пламък от върха на показалеца на Флаг блеснал отново и озарил всичко наоколо с ярка, синьобяла светлина.

Томас се свил без дори да се замисли и ръцете му политнали нагоре.

Флаг грубо се изсмял.

— Няма прилепи, Томи. Нали ти обещах?

Наистина нямало. Таванът бил съвсем нисък и Томас можел да види и сам. Никакви прилепи и топло като в ръкавица… точно както бил обещал магьосникът. На светлината от магическия му показалец, момчето можело да види и, че се намирали в таен проход, дълъг около осем метра. Стените, подът и таванът били покрити с дъски от желязно дърво. Далечният край не се виждал много добре, но изглеждал съвършено пуст.

Приглушеният лай на кучетата все още се чувал.

— Като ти казах да побързаш, не се шегувах — рекъл Флаг. Той се навел над Томас — неясна, мержелееща се сянка, която в мрака много наподобявала прилеп. Томас нервно се отдръпнал една крачка. Както винаги около магьосника се носела неприятна миризма — миризма на тайни прахове и горчиви билки. — Сега знаеш къде е прохода и няма да съм аз този, който ще ти забрани да го използваш. Но ако някога те хванат, трябва да кажеш, че си го открил случайно.

Сянката се надвесила още по-близо и принудила Томас да отстъпи нова крачка.

— Ако признаеш, че аз съм ти го показал, Томи, ще те накарам да съжаляваш.

— Никога няма да призная — обещал Томас. Думите му звучали слабички и треперливи.

— Добре. И все пак най-хубаво никой да не те вижда, че го използваш. Да се шпионира краля е сериозно нещо, независимо дали си принц или не. Сега ме последвай. И не вдигай шум.

Флаг го повел към края на прохода. Отсрещната стена също била облицована с желязно дърво, но когато магьосникът повдигнал бликащия от върха на пръста му пламък, Томас видял две малки капачета. Флаг свил устни и духнал светлината.

В настъпилия пълен мрак, прошепнал:

— Никога не отваряй тези две капачета, докато тук гори светлина. Той може да забележи. Макар и стар, все още вижда добре. Може да види нещо, въпреки че очните ябълки са от тъмно стъкло.

— Какво…

Шшшт! Ушите му също са наред.

Томас замълчал, а сърцето му се блъскало в гърдите. Чувствал огромно вълнение, без да разбира защо. По-късно си помислил, че е бил развълнуван, защото по някакъв начин е усещал какво ще се случи.

Той доловил в мрака слаб звук от приплъзване и изведнъж един неясен лъч светлина — светлина от факли — озарил тъмнината. Чул се втори плъзгащ звук и се появил втори лъч светлина. Сега отново можел да вижда съвсем смътно Флаг, както и собствените си ръце, които вдигнал пред себе си.

Томас видял, че магьосникът пристъпил към стената и леко се навел: щом доближил очи до двете дупки, през които падали лъчите, по-голямата част от светлината изчезнала. Той погледал един миг, после изсумтял, отдръпнал се и махнал на Томас:

— Хвърли един поглед.

По-развълнуван от всякога, Томас предпазливо доближил очи до дупките. Виждал достатъчно ясно, макар че всичко имало зеленикаво-жълтеникав оттенък — сякаш гледал през опушено стъкло. В него се надигнало усещане за съвършено, омайно удивление. Той гледал във всекидневната на своя баща. Роланд седял край огъня, отпуснат в любимия си фотьойл с висока облегалка, която хвърляла сенки по набръчканото му лице.

До голяма степен това било стая на ловец; в нашия свят такова помещение вероятно щеше да се нарича кабинет, макар че този бил голям колкото цяла обикновена къща. Горящи факли опасвали дългите стени. Навсякъде били окачени препарирани глави: мечка, елен, лос, гну, дяволица. Имало дори голям федърекс, който е братовчед на нашия легендарен феникс. Томас не можел да види само главата на Деветака — драконът, който баща му убил преди да е бил роден, — но това не се отбелязало в съзнанието му за момента.

Роланд мрачно чоплел един сладкиш. Близо до ръката му вдигала пара чаша чай.

Нищо повече на практика не се случвало в тази голяма стая, която можела (и от време на време го правела) да събере двеста души — просто баща му, с раздиплена около него кожена роба, си пиел в уединение следобедния чай. Все пак Томас го погледал известно време, което му се сторило безкрайно. Хипнотизиращото въздействие, което му оказвала гледката на баща му, не можело да се опише. Ударите на сърцето му, които и преди били ускорени, се удвоили. Кръвта пеела и туптяла в главата му. Ръцете му така силно се свили в юмруци, че по-късно щял да открие върху дланите си кървави полумесеци, отпечатани на местата, където са били забити ноктите.

Защо бил толкова развълнуван от обикновената гледка на един старец, който без ентусиазъм чопли парче сладкиш ли? Е, първо трябва да си спомните, че старецът не бил просто кой да е старец. Той бил баща на Томас. А шпионирането, колкото и да ни е тъжно, си има своите привлекателни черти. Когато човек може незабелязано да наблюдава как хората правят нещо, дори най-тривиалните действия изглеждат важни.

След малко Томас започнал да се чувства малко засрамен от поведението си, което всъщност не било изненадващо. В края на краищата шпионирането си е един вид кражба — кражба с поглед на онова, което прави човек, когато си мисли, че е сам. Но в това се крие и едно от главните му очарования и Томас щял да гледа с часове, ако Флаг не бил промърморил:

— Знаеш ли къде се намираш, Томи?

— Мисля… — че не щял да добави той, но разбрал, че знае. Чувството му за ориентация било добро и с кратко замисляне той си представил този ъгъл, погледнат от обратната страна. И изведнъж проумял, какво искал да му каже Флаг, когато заявил, че той, Томас, ще види баща си през очите на най-големия роландов трофей. Той гледал надолу към своя баща от височина малко над средата на западната стена… а на това място висяла най-голямата от всички глави — тази на Деветака, драконът на баща му.

Може да види нещо, въпреки че очните ябълки са от тъмно стъкло. Сега разбрал и това. Томас трябвало да сложи ръце на устата си, за да спре надигналия се писклив кикот.

Флаг затворил отново малките капачета… но също се усмихвал.

— Не! — прошепнал Томас. — Недей, искам да погледам още!

— Не днес следобед — рекъл Флаг. — За този следобед видя достатъчно. Можеш да дойдеш пак, когато поискаш… макар че ако идваш прекалено често, със сигурност ще те хванат. Хайде сега. Връщаме се.

Флаг отново запалил магическия пламък и повел Томас по коридора. В края му изгасил светлината и се чул нов звук от плъзгане, когато отворил шпионката. Той вдигнал ръката на Томас към нея, за да знае къде е, а после го изчакал да погледне.

— Забележи, че можеш да видиш коридора и в двете посоки — обърнал му внимание Флаг. — Никога не забравяй да погледнеш, преди да отвориш тайната врата, иначе някой ден ще те изненадат.

Томас допрял едното си око до шпионката и видял, право насреща си, орнаментиран прозорец със стъклени крила, които били под лек ъгъл спрямо коридорчето. Той бил прекалено луксозен за такова малко коридорче, но Томас без да чака обяснения се досетил, че е бил поставен там от онзи, който е правил тайния проход. Поглеждайки в наклонените крила, той действително можел да види призрачните отражения на коридора и в двете посоки.

— Празен ли е? — шепнешком попитал Флаг.

— Да — прошепнал в отговор Томас.

Флаг натиснал вътрешната пружина (като пак отвел ръката на Томас до нея за бъдещо ползване) и вратата с изщракване се отворила.

— Бързо сега! — наредил Флаг. Те изскочили навън и вратата се затворила зад тях мигновено.

Десет минути по-късно се намирали отново в покоите на Томас.

— Стига толкова вълнения за един ден — рекъл Флаг. — Помни какво ти казах, Томи — не използвай прохода толкова често, че да те хванат и, ако те хванат — очите на Флаг проблеснали мрачно, — помни, че си го открил случайно.

— Ще помня — обещал светкавично Томас. Гласът му бил висок и квичал като панта, която се нуждае от смазване. Когато Флаг го погледнел по този начин, сърцето му започвало да се чувства като хваната в гърдите му птица, която в паника пляска с криле.