Стивън Кинг
Очите на дракона (40)

40.

Флаг се втурнал вътре и, без дори да погледне към Пейна, веднага започнал да бомбардира онемелия, изплашен и оскърбен принц с въпроси за претърсването на замъка. Открили ли са следи от отровата или отровителя? Някакъв признак, че е заговор? Той самият е на мнение, че е бил един-единствен човек, по всяка вероятност — луд. Прекарал цялата сутрин пред кристала си, казал Флаг, но кристалът останал упорито тъмен. Той пет пари не давал, обаче, можел да прави и нещо повече от това да дрънка кости и да се взира в кристали. Жадувал за действия, а не за заклинания. Бил готов да направи всичко, което принцът щял да поиска от него, да изследва всяко тъмно ъгълче…

— Не сме те извикали тук, за да слушаме как дърдориш като собствения ти папагал, когато и двете му глави говорят едновременно — прекъснал го студено Пейна. Той не обичал Флаг. Поне по отношение на Пейна, магьосникът бил понижен до позицията на Дворцов никой в мига на роландовата смърт. Той може и да успеел да им каже какви са онези зли зелени песъчинки зад панелчето там, но това щяло да бъде максималната възможна полза от него.

Питър няма да си има работа с тази невестулка след коронацията, помислил си Пейна. И стигнал точно дотам, когато мислите му замръзнали в ужас, защото шансовете на Питър да бъде коронясан изглеждали все по-малки.

— Да — казал Флаг. — Сигурно е така. — Той погледнал към Питър: — Защо съм повикан, кралю?

— Не го наричай така! — избухнал дълбоко разтърсения пряко волята си Пейна. Флаг видял по лицето му колко е потресен и, макар че се престорил на изненадан, идеално разбрал какво означава това и останал доволен.

Червеят на съмнението си пробивал път през леденото сърце на Върховния съдия. Хубаво.

Питър извърнал от тях бледото си лице и се загледал навън към града, докато правел отново опит да овладее чувствата си. Пръстите му били здраво сплетени. Кокалчетата им били бели. В този момент той изглеждал на много повече от шестнайсет.

— Виждаш ли кутията върху бюрото? — попитал Пейна.

— Да, милорд Върховен съдия — отговорил Флаг с най-сухия си и формален глас.

— Вътре има едно пакетче, което изглежда бавно тлее. В него има нещо като песъчинки. Бих искал да ги разгледаш и да видиш, дали можеш да ми кажеш какво представляват. Категорично настоявам да не ги докосваш. Смятам, че е възможно веществото в пакетчето да е предизвикало смъртта на крал Роланд.

Флаг си придал разтревожен вид. Да си кажем правичката, той се чувствал много добре. Когато играел някаква роля, винаги се чувствал така. Флаг обичал да играе.

Той вдигнал пакетчето с щипците. Надникнал в него. Погледът му станал по-напрегнат.

— Трябва ми парче обсидиан — рекъл Флаг. — Веднага.

— Имам едно в бюрото си — глухо се обадил Питър и го извадил. То не било така голямо, като онова, което Флаг първо използвал, а после изхвърлил, но било дебело. Той го подал на единия от Вътрешните бранители, който го връчил на Флаг. Магьосникът го поднесъл към светлината и леко се намръщил… но вътре в сърцето му едно човече развълнувано подскачало нагоре-надолу и правело цигански колела и салтоморталета. Обсидианът бил много подобен на неговия, но едната му страна била счупена и назъбена. О, боговете му се усмихвали! Наистина, наистина, така си било!

— Изпуснах го преди една, две години — пояснил Питър, като забелязал интереса на Флаг. Той не съзнавал — както и Пейна, поне за момента, — че добавя нов ред тухли към стената, която се издигала около него. — Половината, която държиш, падна върху килима ми и той омекоти удара. Другата част попадна върху камъните и се разби на десетки парченца. Обсидианът е твърд, но много чуплив.

— Така ли, господарю? — попитал мрачно Флаг. — Никога не съм виждал такъв камък, макар — разбира се — да съм чувал за него.

Той поставил обсидиана върху бюрото на Питър, обърнал над него пакетчето и изсипал трите песъчинки. След миг от обсидиана се заиздигали мънички струйки дим. Всички присъстващи можели да видят как всяка песъчинка бавно потъвала в дупчицата, която сама си пробивала в най-твърдия известен на света камък. Бранителите неспокойно замърморили при тази гледка.

— Тихо! — изревал Пейна, като се извърнал към тях. Бранителите се дръпнали, с удължени и побелели от ужас лица. Това все повече и повече им заприличвало на магьосничество.

— Мисля, че знам какво представляват тези песъчинки и как да проверя предположението си — казал Флаг, изговаряйки рязко думите. — Но ако съм прав, проверката трябва да се направи, колкото е възможно по-бързо.

— Защо? — настоял Пейна.

— Смятам, че зрънцата са от Драконов пясък — обяснил Флаг. — Някога имах съвсем малко количество, но — уви! — то изчезна преди да съм успял да го изуча задълбочено. Може да е било и откраднато.

На Флаг не му убягнал начинът, по който проблеснали очите на Пейна при хвърления към Питър поглед.

— Оттогава често изпитвах безпокойство по този повод — продължил той, — защото се смята, че това е едно от най-смъртоносните вещества на земята. Аз нямах възможност да проверя свойствата му и затова се съмнявах, но сега виждам много от нещата, за които бях чувал, вече доказани тук.

Флаг посочил към обсидиана. Дупчиците, в които се намирали трите зрънца зелен пясък били станали почти два-три сантиметра дълбоки и от всяка се издигал пушек като от малка кладичка. Флаг преценил, че всяка песъчинка трябва да е прояла около половината дебелина на камъка.

— Тези три зрънца пясък бързо си проправят път през парче от най-твърдата скала, която познаваме — рекъл той. — Драконовият пясък е известен като толкова разяждащ, че може да проникне във всяко твърдо вещество… абсолютно всяко. И произвежда страхотна топлина. Ти! Бранител!

Флаг посочил към един от Вътрешните бранители. Той пристъпил напред без да гори от щастие, задето е бил избран.

— Докосни камъка отстрани — наредил Флаг и, щом човекът нерешително протегнал напред ръка, за да пипне преспапието, остро добавил: — Само отстрани! Не си доближавай пръстите до тези дупки!

Бранителят докоснал преспапието и с изохкване си дръпнал ръката. Той пъхнал пръсти в устата си, но не преди Пейна да види надигащите се там мехури.

— Чувал съм, че обсидианът провежда много бавно топлината — казал Флаг, — но това парче е горещо като плочата на печка… само от три зрънца пясък, които биха се събрали върху нокътя на кутре и пак отвсякъде ще остане място! Докоснете бюрото на принца, милорд Върховен съдия!

Пейна го направил. Той останал стреснат и удивен от топлината под ръката му. Скоро тежкото дърво щяло да започне да набъбва и да тлее.

— Затова трябва да действаме бързо — продължил Флаг. — Скоро самото бюро ще се подпали. Ако вдишаме парите — винаги приемам, че онова, което са ми разказвали, е вярно — до няколко дни всички ще умрем. Но, за да бъдем сигурни, още една проверка…

При тези думи Вътрешните бранители добили съвсем неспокоен вид.

— Добре — рекъл Пейна. — Каква е тази проверка? Побързай, човече!

Сега ненавиждал Флаг повече от всякога и, ако някога бил чувствал, че той не бива да бъде подценяван, в този момент усещал това два пъти по-силно. Преди пет минути Пейна бил готов да го зачеркне като Дворцов никой. Сега изглежда и техният живот, и делото на Пейна срещу Питър, зависели от него.

— Предлагам да напълним една кофа с вода — заговорил много припряно Флаг. Тъмните му очи горели.

Вътрешните бранители и Пейна се били втренчили в онези малки, черни дупчици в обсидиана и в мъничките струйки дим със зловещата прехласнатост на птици, хипнотизирани от гнездо виещи се питони. Колко ли дълбоко вече били потънали в обсидиана? Колко близо били до дървото? Невъзможно било да се каже. Дори Питър гледал натам, макар че уморената смесица от мъка и смущение не напускала лицето му.

— Вода от помпата на принца! — извикал Флаг на единия от бранителите. — Искаме я в кофа, дълбоко гърне или купа. Веднага! Веднага!

Бранителят погледнал към Пейна.

— Отивай — наредил Пейна, като се опитал да прикрие страха си… но той бил уплашен и Флаг го знаел.

Бранителят отишъл. След мигове го чули как изпомпва вода в кофа, която бил намерил в шкафа на иконома. Флаг заговорил отново.

— Предлагам да си топна пръста в тази кофа и да пусна в една от дупчиците капка вода — обяснил той. — След което внимателно ще наблюдаваме, милорд Върховен съдия. Трябва да видим дали попадналата в дупката вода за миг ще стане зелена. Това е сигурен признак.

— А после? — попитал напрегнато Пейна. Вътрешният бранител се върнал. Флаг взел кофата и я поставил върху бюрото.

— После много внимателно ще пусна капчици и в другите две дупки — отвърналФлаг. Той говорел спокойно, но бледите му обикновено страни били зачервени. — Казват, че водата не спира Драконовия пясък, но го задържа.

Флаг представял нещата доста по-зловещи, отколкото били всъщност, но искал да им вдъхне страх.

— Защо просто не го полеем? — изтърсил единият от бранителите.

Пейна наградил тази проява с ужасно гневен поглед, но Флаг отговорил на въпроса спокойно, докато топял дългия си пръст в кофата.

— Нали не искаш да отмия тези три зрънца пясък от дупчиците, които са направили в скалата и те да попаднат някъде по бюрото на момчето? — попитал той, почти приветливо. — После можем да те оставим тук да гасиш огъня, когато водата се изпари, многознайко.

Бранителят не се обадил повече. Флаг извадил от кофата капещия си пръст.

— Водата вече е топла — обърнал се той към Пейна. — Само от стоенето върху бюрото.

Магьосникът внимателно си придвижил пръста, от който висяла една-единствена капка вода, над едната от дупките.

— Наблюдавайте внимателно! — извикал остро Флаг и на Питър в този момент му прозвучал като някакъв евтин амбулантен търговец, който се кани да представи чудовищно измамнически номер. Но Пейна се надвесил по-близо. Вътрешните бранители проточили вратове. Тази единствена капка вода, увиснала от пръста на Флаг, обхванала в себе си за миг цялата стая на Питър в съвършено изрязана миниатюра. Тя провиснала… удължила се… и паднала в дупката.

Чуло се едно усилващо се ссс като звук от мазнина, капната върху нагорещен тиган. От дупката се вдигнало мъничко гейзерче пара… но преди това Пейна ясно видял подобно на котешко око зелено проблясване. В този миг съдбата на Питър била решена.

— Драконов пясък, за бога! — прошепнал дрезгаво Флаг. — Недейте, ако ви е мил живота, да вдишвате тези изпарения!

Смелостта на Андерс Пейна била твърда като репутацията му, но сега той бил изплашен. На него това единствено бляскаво зелено примигване му се видяло неизразимо зловещо.

— Изгаси и другите две — наредил дрезгаво той. — Веднага!

— Както ви казах — започнал Флаг, докато хладнокръвно топял отново показалеца си без да откъсва поглед от обсидиана, — те не могат да бъдат изгасени… е, има един начин, според легендите, но само един. Вие не бихте го харесали. Все пак можем да задържим действието им, а после да се отървем от тях. Смятам.

Той внимателно капнал във всяка от другите две дупки по капчица. Всеки път проблясвала зелена светлинка и се вдигала струйка пара.

— Мисля, че за малко сме в безопасност — заявил Флаг. Единият от Вътрешните бранители въздъхнал с видимо облекчение. — Донесете ми ръкавици… или сгънат плат… нещо, което мога да използвам, за да вдигна този камък. Той е горещ като ярост и капчиците вода ще изврат за нула време.

Бързо били донесени от килера на иконома две подплатени възглавнички. Флаг обхванал с тях обсидиана, вдигнал го, като внимавал да го държи хоризонтален и го пуснал в кофата. Щом камъкът заплувал към дъното, всички ясно видели как за миг водата станала ярко зелена.

— Така-а — казал проточено Флаг, — това е добре. Един от тези бранители трябва да отнесе кофата извън замъка до голямата помпа край Великото древно дърво в средата на крепостта. Там трябва да напълните голям съд с вода и да сложите кофата в него. После отнесете съда до езерото Джохана и го потопете в средата му. За сто хиляди години Драконовият пясък може и да изпари езерото, но аз мисля да оставим за това да се тревожат онези, които ще дойдат тогава… ако има такива.

Пейна се поколебал само за миг, прехапал устна в нехарактерна за него нерешителност, после рекъл:

— Ти, ти и ти. Направете, каквото каза.

Кофата била изнесена. Вътрешните бранители я държали като хора с жива бомба в ръце. Флаг чудесно се забавлявал, защото всичко това било, или поне в голямата си част, просто негови измишльотини, както например Питър моментално бил заподозрял. Единичните капки вода, които магьосникът пуснал в дупките, не били достатъчни, за да спрат разяждащото действие на пясъка — поне не за дълго, — но Флаг знаел, че водата в кофата ще ги овлажни добре. Дори по-малко течност би послужила и за повече пясък… бокал вино, да речем. Но нека да вярват, каквото си искат; с толкова повече ярост ще се нахвърлят след време върху Питър.

Когато бранителите излезли, Пейна се обърнал към Флаг.

— Ти каза, че имало един начин да се неутрализира действието на Драконовия пясък.

— Да… легендите твърдят, че ако бъде приет от живо същество, то ще изгори до смърт… а когато всичко свърши и умре, силата на Драконовия пясък също умира. Имах намерение да проверя тези твърдения, но точно преди да го направя, образецът ми изчезна.

Пейна го гледал втренчено, с бяла ивица около устните.

— И върху какъв вид живо същество възнамеряваше да провериш действието на това дяволско вещество, магьоснико?

Флаг погледнал към Пейна с любезна невинност.

— Ами, върху мишка, разбира се, милорд Върховен съдия.