Стивън Кинг
Очите на дракона (29)

29.

Когато Томас пристигнал и плъзнал встрани двете капачета, баща му и брат му тъкмо привършвали съвместната си вечерна чаша вино. Питър бил вече почти на седемнайсет, висок и красив. Двамата седели край огъня, пиели и разговаряли като стари приятели и Томас почувствал как старата омраза изпълва сърцето му с отрова. След известно кратко време Питър се изправил и най-любезно поискал от баща им разрешение да си тръгне.

— Напоследък си тръгваш все по-рано — отбелязал Роланд.

Питър направил опит да възрази.

Роланд се усмихнал. Усмивката му била мила, тъжна и почти беззъба.

— Чувам — казал той, — че е красива.

Питър се смутил, което било необичайно за него. Той се запънал, а това било още по-необичайно.

— Върви — прекъснал го Роланд. — Върви. Бъди мил и нежен с нея… но бъди и пламенен, ако в теб гори огън. По-късните години са студени, Питър. Бъди пламенен, докато годините ти са зелени, топливото е в изобилие и огънят може да гори буйно.

Питър се усмихнал.

— Говориш, като че ли си много стар, татко, но в моите очи ти все още си силен и здрав.

Роланд прегърнал Питър.

— Обичам те — рекъл той.

Питър се усмихнал без никакво неудобство или притеснение.

— И аз те обичам, татко — откликнал той и в своята самотна тъма (шпионирането винаги е самотна работа и шпионинът почти винаги я върши на тъмно) Томас здравата се омърлушил.

Питър си тръгнал и час или повече нищо друго не се случило. Роланд мрачно седял край огъня и пиел чаша след чаша бира. Той не ревял, не ръмжал, нито говорел на главите по стените; не чупел и никакви мебели. Томас почти бил решил да си тръгва, когато на вратата се почукало два пъти.

Роланд седял загледан в огъня, почти хипнотизиран от бляскавата игра на пламъците. Сега той се изправил и извикал:

— Кой е?

Томас не чул никакъв отговор, но баща му станал и отишъл до вратата, сякаш той е чул. Отворил и отначало Томас помислил, че навикът на баща му да говори на главите по стените е взел странен нов обрат — измислена невидима човешка компания за облекчаване на скуката.

— Странно е да видя теб тук по това време — казал Роланд, докато се връщал при огъня очевидно в съвсем ничия компания. — Мислех, че щом се стъмни, не се отделяш от заклинанията и магиите си.

Томас премигнал, потъркал очи и видял, че все пак там имало някой. За момент не успял правилно да определи кой… след което се почудил как изобщо е могъл да си помисли, че баща му е сам, когато точно до него стоял Флаг. Той носел върху сребърен поднос две чаши вино.

— Бабини деветини, господарю… магьосниците правят магиите си както късно вечер, така и рано сутрин. Но, разбира се, ние трябва да поддържаме мрачните представи за нас.

От бирата чувството за хумор на Роланд винаги се подобрявало… и то толкова много, че често се смеел на неща, които изобщо не били смешни. При тази забележка той отметнал назад глава и изревал, като че ли това било най-страхотната шега, която някога бил чувал. Флаг лекичко се усмихнал в отговор.

Когато желанието на Роланд да се смее преминало, той попитал:

— Какво е това? Вино ли?

— Синът ти е още почти момче, но неговото уважение към бащата и почитта му към краля, засрамиха мен, възрастния човек — отвърнал Флаг. — Донесох ти чаша вино, кралю мой, за да ти покажа, че аз също те обичам.

Той я подал на Роланд, който изглеждал нелепо трогнат.

Не пий, татко! изведнъж си помислил Томас. Изпълвала го някаква непонятна тревога. Роланд внезапно вдигнал и наклонил глава, почти сякаш бил чул.

— Той е добро момче, моят Питър — казал Роланд.

— Действително — съгласил се Флаг. — Всички в кралството го твърдят.

— Наистина ли? — попитал Роланд с доволен вид. — Така ли е наистина?

— Да… така е. Ще пием ли за негово здраве? — Флаг си вдигнал чашата.

Недей, татко! отново извикал наум Томас, но ако първия път баща му го бил чул, сега изобщо не трепнал. Лицето му било огряно от любов към по-големия брат на Томас.

— За Питър, тогава! — Роланд вдигнал високо чашата с отровното вино.

— За Питър! — съгласил се с усмивка Флаг. — За краля!

Томас се свил в тъмното. Флаг вдига две различни наздравици! Не знам какво има предвид, но… татко!

Този път Флаг извърнал за момент мрачния си, преценяващ поглед към драконовата глава, сякаш той бил чул мисълта. Томас замръзнал и след миг погледът на Флаг се върнал върху Роланд.

Те се чукнали и пили. Щом баща му изгълтал чашата си с вино, Томас усетил как към сърцето му си запробивало път парче лед.

Флаг се поизвърнал в креслото и хвърлил чашата си в огъня.

— Питър!

— Питър! — повторил като ехо Роланд и също хвърлил своята. Тя се ударила в покритата със сажди тухлена зидария в дъното на камината и паднала сред пламъците, които за момент проблеснали в грозно зелено.

Роланд вдигнал за миг ръка към устата си, като че ли искал да задуши надигащо се оригване.

— Подправки ли беше сложил? — попитал той. — Имаше вкус… почти на греяно.

— Не, господарю мой — мрачно отвърнал Флаг, но на Томас му се сторило, че долавя усмивка зад сериозната маска на магьосника и онова остро парченце лед се забило още по-дълбоко в сърцето му. Изведнъж му се отщяло всякакво шпиониране, завинаги. Той затворил капачетата и се промъкнал обратно до стаята си. Обливали го ту горещи, ту студени вълни. На сутринта имал треска и, преди да се оправи от нея, баща му бил мъртъв, брат му — затворен в стаите на върха на Иглата, а той — обявен за крал едва на дванайсетгодишна възраст. Томас Носителя на светлина, както бил наречен на церемонията по коронясването. А кой бил най-близкият му съветник ли?

Отгатнете.