Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Eyes of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 119 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
forri (18.09.2005)
Корекция
Mandor (2005)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОЧИТЕ НА ДРАКОНА. 1992. Изд. Плеяда 7, София. Серия „Стивън Кинг“ No.3. Роман. Превод: [от нем.] Вихра МАНОВА [The Eyes of the Dragon / Stephen KING]. Превода е направен по немското издание. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 320. Тираж: 40 080 бр. Цена: 20.00 лв. ISBN: 954-409-067-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Shosh)
  3. — Добавяне

82.

Момчето всъщност било мъж, но Арлън не бил употребил думата неоправдано, поне не тази нощ. Пейна забелязал, че момчето е премръзнало, но знаел и че само студът не може да накара никого да трепери така, както треперел Денис.

— Денис — навел се рязко напред Пейна, без да обръща внимание на болката в гърба, причинена от внезапното движение. — Случило ли се е нещо с краля?

Изведйъж в главата на стария Пейна нахлули страховити картини и ужасяващи възможности — кралят убит или от прекалено голямото количество вино, или може би от своята собствена ръка. Всеки в Делейн знаел, че младият крал често изпада в мрачни настроения.

— Не… ами… всъщност… не, но… не както вие смятате… както аз мисля, че смятате…

— Ела насам по-близо до огъня — отсечено наредил Пейна. — Арлън, не стой като заплес! Дай одеяло! Донеси две! Увий момчето преди да се е строполило мъртво като премръзнал бръмбар!

— Да, милорд — отвърнал Арлън. Той никога, през целия си живот, не се бил държал като заплес — знаел това, както го знаел и Пейна. Но усещал колко е сериозно положението и бързо излязъл. Смъкнал двете одеяла от собственото си легло — в лишената от слава селска колиба имало само още две и те били на Пейна — и ги занесъл там, където Денис се бил привел толкова близо до огъня, колкото било възможно без да се изгори на пламъка. Плътният лед, който покривал косата му, започвал да се топи и да се стича по бузите му като сълзи. Денис се загърнал с одеялата.

— А сега, чай. Силен чай. Чаша за мен и каничка за момчето.

— Милорд, останала ни е само половин кутия всичко на всичко…

— По дяволите колко ни е останало! Чаша за мен, каничка за момчето. — Той размислил и добавил: — Направи и за себе си една чаша, Арлън, а после ела тук и слушай.

— Милорд? — Дори цялото възпитание на Арлън не могло да го спре да не се учуди от всичко това.

— По дяволите! — изревал Пейна. — Да не би да искаш да ме накараш да повярвам, че вече си по-глух и от мен! Погрижи се за чая!

— Да, милорд — казал Арлън и отишъл да запари последния чай в къщата.