Стивън Кинг
Очите на дракона (77)

77.

Случила се нощ, която много приличала на нощите през ужасното време тъкмо преди и след смъртта на Роланд. Вятърът виел в черното небе и стенел в тесните улички на Делейн. Дебела слана попарила пасищата на Вътрешните баронства и покрила калдъръма на града в замъка. Отначало луната в третата си четвърт се показвала и скривала сред бързодвижещите се облаци, но в полунощ облаците се сгъстили достатъчно, за да я скрият напълно и в два през нощта — когато Томас събудил Денис с тропота от резето на вратата, водеща от всекидневната към външния коридор — започвал да вали сняг.

Денис чул трополенето и се надигнал, като се смръщил от сковаността в гърба си и от изтръпналите си крака. Тази вечер Томас бил заспал на канапето, вместо със залитане да се отправи към леглото си, така че за младия иконом било останало огнището. Сега огънят бил почти загаснал. Едната страна на Денис, обърнатата към огнището, му се струвала като опечена, а другата била замръзнала.

Той погледнал към дрънчащия звук… и за миг останал вцепенен от ужас. В този единствен миг си помислил, че на вратата има призрак и почти изкрещял. След това забелязал, че е само Томас, в бялата си нощна риза.

— Ггг-господарю?

Томас не му обърнал внимание. Очите му били отворени, но не гледали в резето. Били уголемени и сънуващи и гледали право напред в нищото. Денис изведнъж проумял, че младият крал ходи насън.

Тъкмо, когато Денис открил това, Томас сякаш осъзнал, че причината ключалката да не работи, е все още спуснатото резе. Той го издърпал и излязъл в коридора, като приличал на призрак повече от когато и да било, на потрепващата светлина от стенните свещници. Подгъвът на нощната му риза се подмятал, а той вървял с боси крака.

Денис за миг продължил да седи като закован до огнището с кръстосани крака, забравил за изтръпването им, а сърцето му биело до пръсване. Отвън вятърът навявал сняг по ромбовидните стъкла на прозорците на всекидневната и ревът му наподобявал вой на банши — духът, предвестник на смъртта. Какво трябвало да направи Денис?

Едно единствено нещо, разбира се. Младият крал бил негов господар. Трябвало да го последва.

Може би тъкмо бурната нощ била причина Роланд така ясно да изплува в съзнанието на Томас, а може би не. В действителност Томас непрекъснато мислел за баща си. Вината е като възпалена рана, непрекъснато привлича вниманието и виновникът се чувства принуден да я разглежда и разчопля, така че тя никога не заздравява напълно. Томас пил много по-малко от обикновено, но странно защо, на Денис му се сторил по-пиян от всякога. Изреченията му били разпокъсани и неясни, а очите — широко разтворени и опулени — показвали твърде много от бялото си.

До голяма степен това се дължало на факта, че Флаг бил заминал. Носели се слухове, че благородници-ренегати между които и двамата Стаад, били забелязани да се събират в далечните гори в северните части на кралството. Флаг бил повел полк главорези, закалени в битки войници, за да ги търси. Томас винаги ставал по-капризен, когато Флаг заминел нанякъде. Той знаел, че това е така, понеже вече почти напълно зависел от злия магьосник… но зависел от Флаг по начин, който не разбирал напълно. Твърде голямото количество вино вече не било единственият порок на Томас. Сънят често отбягва онези, които имат тайни, и Томас бил сполетян от тежко безсъние. Без да знае се бил пристрастил към сънотворните дози на Флаг. Флаг оставил на Томас известно количество приспивателни, когато повел войниците на север, но очаквал да е далеч само три дни, най-много четири. През последните три денонощия Томас или спял лошо, или изобщо не спял. Чувствал се странно — нито съвсем буден, нито напълно заспал. Натрапчиво го преследвали мисли за баща му. Струвало му се, че чува гласа му, носен от вятъра, да крещи: Какво си ме зяпнал? Защо ме зяпаш така? Виждал виното… образът на Флаг с жестокото му, радостно лице… гледката как косата на баща му лумва в пламъци… всички тези видения прогонвали съня и го карали да се взира с широко отворени очи в нощта, докато всички останали в замъка спели.

Когато Флаг не се завърнал и на осмата нощ (той и войниците му тъкмо тогава лагерували на седемдесет километра от замъка и Флаг се намирал в ужасно настроение — единствената следа от благородниците, която открили, били замръзнали отпечатъци от копита, а те можели да са отпреди дни или седмици), Томас изпратил да повика Денис. И по-късно през същата осма нощ Томас се надигнал от канапето и тръгнал да се разхожда.