Стивън Кинг
Очите на дракона (69)

69.

Кукленската къщичка пристигнала на трийсетия ден от царуването на Томас Носителя на светлина. По това време, в красиви малки крайпътни туфички, вече пониквали първите модили, тези първи предвестници на пролетта (които ние наричаме метличини). По същото време Томас Носителя на светлина въвел закон за увеличение на селскостопанските данъци, който бързо станал известен като Черния данък на Том. Новият виц, разказван по медовинарниците бил, че кралят скоро ще промени кралското си прозвище на Томас Носителя на данъци. Увеличението не било осем процента, което щяло да бъде честно, или осемнайсет, което щяло да бъде поносимо, а цели осемдесет. Томас изпитвал някакви колебания по този въпрос в началото, но на Флаг не му отнело много време да го убеди.

— Трябва да им наложим по-голям данък върху онова, което признават, че притежават, за да успеем да приберем поне част от дължимото ни върху всичко, което скриват от бирника — казал Флаг.

Томас, с глава замаяна от виното, което сега постоянно се леело в дворцовите зали на замъка, кимнал с, както се надявал, мъдро изражение на лицето.

От своя страна Питър започнал да се страхува, че кукленската къщичка се е загубила след всичките тези години — и почти бил прав. Бен Стаад упълномощил Денис да я намери. След няколко дни на безплодно търсене, Денис споделил проблема си със своя добър, стар татко — единствения човек, на когото посмял да довери такова сериозно нещо. На Брандън му трябвали още пет дни, за да открие кукленската къщичка в един от малките килери на деветия етаж в западното крило, където претендиращите й за жизнерадостност морави и дългите й живописно построени крила били скрити под едно вехто (и леко наядено от молци) покривало, посивяло от годините. Цялото оригинално обзавеждане все още се намирало в къщичката и на Брандън, Денис и лично избрания от Пейна войник им отишли още три дни, докато се уверят, че всички остри предмети са премахнати. Тогава, най-после, кукленската къщичка била отнесена от две момчета на земевладелци, които с мъка изкачили тристата стъпала с тежкия, неудобен предмет, закован на голяма дъска. Безън ги следвал по петите, ругаел и заплашвал с ужасни наказания, ако го изпуснат. По лицата на момчетата се стичала пот на реки, но те не отвръщали нищо.

Когато вратата на питъровия затвор се отворила и те внесли вътре кукленската къщичка, Питър ахнал от изненада — не само, защото къщичката най-после пристигнала, а и защото едното от момчетата, които я носели, било Бен Стаад.

Не се издавай! блеснали очите на Бен.

Не ме гледай прекалено дълго! отвърнали питъровите.

След дадения съвет Пейна щял да се смае, ако видел Бен тук. Той бил забравил, че логиката на всички мъдри старци по света често не може да устои на логиката на момчешкото сърце, ако то е голямо, добро и вярно. А сърцето на Бен Стаад притежавало и трите качества.

Оказало се най-лесното нещо в света да си смени мястото с едното от земевладелските момчета, определени да отнесат кукленската къщичка до върха на Иглата. За един гилдер — на практика всичките пари, които Бен притежавал на този свят — Денис уредил всичко.

Бен предупредил Денис:

— Не споменавай пред баща ти за това.

— Защо? — попитал Денис. — Аз казвам почти всичко на моя стар татко… А ти?

— И аз го правех — отвърнал Бен, като си спомнил как баща му забранил вече да се споменава името на Питър в къщата. — Но когато момчетата пораснат, това понякога се променя. Каквото и да става, не бива да казващ за това на баща ти, Денис. Той може да го спомене пред Пейна и аз ще се намеря в нагорещен тиган върху силен огън.

— Добре — обещал Денис.

И той спазил това обещание. Денис се почувствал жестоко наранен, когато неговият многообичен господар бил първо обвинен, а после и осъден за убийство. През последните няколко дни Бен бил изминал голяма част от пътя към запълването на празното място в сърцето на Денис.

— Хубаво — рекъл Бен и игриво тупнал Денис по рамото. — Искам само да го видя за минутка и да ободря сърцето си.

— Той беше най-добрия ти приятел, нали?

— Продължава да е.

Денис го зяпнал удивено.

— Как можеш да обявяваш човек, който е убил собствения си баща, за свой най-добър приятел?

— Защото не вярвам да го е направил — отвърнал Бен. — А ти?

За пълна изненада на Бен, внезапно Денис избухнал в сълзи.

— Цялото ми сърце говори същото и все пак…

— Послушай го тогава — поръчал Бен и грубовато прегърнал Денис. — И си изсуши физиономията, преди някой да те е видял как ревеш като хлапе.

— Занесете я в другата стая — казал сега Питър и се разтревожил от лекото потрепване на гласа си.

Безън нищо не забелязал. Той бил прекалено зает да ругае двете момчета за мудността, глупостта и самото им съществуване. Те отнесли кукленската къщичка в спалнята и я поставили на земята. Другото момче, което имало много глупаво лице, пуснало своя край твърде бързо и прекалено тежко. Отвътре се чул слаб звук от счупване. Питър трепнал. Безън плеснал момчето… но се усмихнал, докато го правел. Това било първото хубаво нещо, което се случвало, откакто се били появили тези две момчета с проклетата вещ.

Глупавото момче се изправило, разтривайки страната на лицето си, която вече започвала да се подува и се втренчило в Питър с явно удивление и страх, широко отворило уста; Бен останал на колене миг по-дълго. Пред входната врата на къщичката имало малко ратинено килимче — нещо като любезна покана, предполагам. Само за момент Бен си позволил палеца му леко да го докосне и очите му срещнали питъровите.

— Сега излизайте! — извикал Безън. — Излизайте, и двамата! Вървете си вкъщи и проклинайте майките си, че са родили такива мудни, несръчни глупаци като вас!

Момчетата минали покрай Питър и недодяланото се дръпнало встрани, като че ли принцът бил болен от нещо, с което можел да го зарази. Очите на Бен още веднъж срещнали тези на Питър и принцът потръпнал от любовта, която видял в погледа на стария си приятел. После те излезли.

— Е, вече я имаш, добро мое малко принцче — рекъл Безън. — Каква ще бъде следващата ти поръчка? Мънички роклички с воланчета? Копринени гащички?

Питър бавно се обърнал и погледнал Безън. След миг, Безън свел очи. В погледа на Питър имало нещо плашещо и Безън бил принуден пак да си припомни, че — глезльо или не — Питър така здраво го бил напердашил, че ребрата два дни го болели и цяла седмица му се виел свят.

— Е, твоя си работа — измърморил той. — Но сега, след като я имаш, мога да ти намеря маса, на която да я сложиш. И стол, на който да седиш, докато… — и направил гримаса — докато си играеш с нея.

— И колко ще струва това?

— Само три гилдера, тъй мисля.

— Нямам никакви пари.

— Да, но познаваш влиятелни хора.

— Вече не — отсякъл Питър. — Размених услуга за услуга, това е всичко.

— Седи си на пода, тогава и нека ти измръзне задника, проклет да си! — избухнал Безън и изхвръкнал от стаята. Ручейчето от гилдери, на което се радвал, откакто Питър дошъл в Иглата, очевидно било пресъхнало. Това развалило настроението на Безън за дни наред.

Питър почакал да чуе шумното затваряне на всички ключалки и резета, след което вдигнал килимчето, докоснато от палеца на Бен. Под него открил квадратно листче, не по-голямо от пощенска марка. То било изписано и от двете страни, като между думите нямало оставено място. Буквите действително били мънички — Питър трябвало да примижи, за да ги прочете и предположил, че Бен ги е писал с помощта на увеличително стъкло.

Питър… унищожи това след като го прочетеш. Аз не вярвам, че си го направил. И други се чувстват така, сигурен съм. Продължавам да съм ти приятел. Обичам те, както винаги. Денис също не вярва. Ако мога някога да помогна, потърси ме чрез Пейна. Нека сърцето ти да е твърдо.

Докато четял това, очите на Питър се изпълнили с топли сълзи на благодарност. Аз мисля, че истинското приятелство винаги ни кара да изпитваме такава сладка благодарност, защото светът почти всякога изглежда като много сурова пустиня и цветята, които растат там, сякаш поникват при толкова неблагоприятни условия.

— Добрият ми Бен! — шепнел той без прекъсване. С преизпълненото си сърце не можел да измисли нищо друго. — Добрият ми Бен! Добрият ми Бен!

За първи път започнал да смята, че планът му — колкото и да бил луд и опасен — можел да има някакъв шанс да успее.

После помислил за бележката. Бен залагал живота си с написването й. Бен бил благородник — почти, — но не с кралска кръв; следователно нямал защита срещу секирата на палача. Ако Безън или някой от неговите чакали намерел тази бележка, те щели да се досетят, че някое от двете момчета, донесли кукленската къщичка, трябва да я е написало. Недодяланото имало вид на момче, което не било способно да прочете дори едрите букви на детска книжка, какво оставало да напише подобни дребосъци. Затова щели да се разтърсят за другото момче, а оттам до дръвника на палача пътят щял да бъде много кратък за добрия му Бен.

Питър се сещал само за един сигурен начин да се отърве от бележката и той не се поколебал; смачкал мъничкото листче между палеца и показалеца на дясната си ръка и го изял.