Стивън Кинг
Очите на дракона (16)

16.

Веднъж, като седемгодишно момче, Томас цял ден работил в своята стая, за да издялка за баща си модел за платноходка. Той я правел, без да може по някакъв начин да узнае, че същия ден Питър се бил покрил със слава на полигона за стрелба с лък в присъствието на баща си. Обикновено Питър не бил кой знае какъв стрелец с лък — в тази област поне се оказало, че Томас е много по-добър от големия си брат, — но точно тогава Питър бил повалил всички мишени в състезанието за юноши като вдъхновен от боговете. Томас бил тъжно момче, притеснително момче, а често бил и момче без късмет.

Томас се сетил за лодката, защото понякога, в неделните следобеди, баща му обичал да излиза край рова, който ограждал двореца и да пуска в него различни модели на лодки. Такива прости удоволствия правели Роланд изключително щастлив и Томас никога нямало да забрави един следобед, когато баща му го взел — само него — със себе си. В онези дни кралят имал съветник, чиято единствена работа била да показва на Роланд как да прави хартиени лодки и баща му проявявал голям ентусиазъм. Този ден някакъв престарял шаран се надигнал от мръсните води и погълнал цяла-целеничка една от хартиените лодки на Роланд. Кралят се смял като дете и заявил, че това било по-хубаво от приказка за морско чудовище. Докато го казвал, той много силно прегърнал Томас. Момчето никога не забравило този ден — яркото слънце, влагата, леко плесенясалия дъх на водата от рова, топлината на бащините ръце, драскането на брадата му.

Така един ден, когато се чувствал особено самотен, на него му хрумнала идеята да направи на баща си платноходка. Едва ли щяла да излезе много хубава и Томас го знаел — той бил почти толкова неумел в ръцете, колкото и в научаването на уроците си. Но знаел и, че баща му може да накара всеки майстор в Делейн — дори самия велик Елендър, който сега бил почти напълно сляп — да му прави лодки, ако желаел това. Съществената разлика, мислел си Томас, щяла да бъде, че собственият му син е изразходвал цял ден, за да му издялка лодка за неделните развлечения.

Томас търпеливо седял край прозореца си и оформял лодката от парче дърво. Той използвал остър нож и се рязвал безброй пъти, а веднъж и доста зле се порязал. Но въпреки разранените си ръце, продължавал. Той си мечтаел, докато работел, как в неделя следобед ще излязат с баща му и ще пуснат лодката, двамата съвсем сами, защото Питър ще язди Пиъни из горите или ще играе навън с Бен. И той нямало да има нищо против, дори онзи същият шаран да изскочи и да налапа дървената му лодчица, защото тогава баща му щял да се разсмее, да го прегърне и да каже, че това е по-хубаво от история за морски чудовища, които изяждат цели андуански клипери.

Но когато стигнал до покоите на краля, Питър бил там и Томас трябвало да чака почти половин час със скритата зад гърба му лодка, докато баща им превъзнасял стрелбата с лък на брат му. Томас виждал, че Питър се чувства неудобно под усилващия се порой от хвалби. Той забелязал и, че Питър знае за желанието му да говори с баща им и не спира да се опитва да му го каже. Но това нямало значение, нищо нямало значение. Томас така и така го мразел.

Най-после на Питър му било позволено да си тръгне. Томас се приближил до баща си, който сега, когато Питър го нямало, го гледал достатъчно мило.

— Направих нещо за теб, татко — казал той с внезапна срамежливост.

Момчето държало лодката зад гърба си с ръце, които изведнъж станали влажни и лепкави от пот.

— Така ли, Томи? — казал Роланд. — Е, много мило, нали?

— Много мило, сир — потвърдил Флаг, който по една случайност се навъртал наоколо. Той говорел нехайно, но наблюдавал Томас с жив интерес.

— Какво е то, момко? Покажи ми!

— Спомних си колко много ти харесваше неделя следобед да пускаш по някоя лодка в рова навън, татко, та… — той отчаяно искал да каже и ми се щеше пак да ме изведеш с теб някой път, ето защо я издялках, но открил, че не може да изрече такова нещо. — …и затова ти направих лодка… прекарах цял ден… порязах се… и… и…

Докато седял край прозореца и дялкал, Томас бил съчинил дълга, изразителна реч, която да произнесе като изважда лодката зад гърба си и я подарява с елегантен жест на баща си, но сега не можел да си спомни и дума от нея, а онова, което успял да си спомни, сякаш нямало никакъв смисъл.

С ужасно завързан език, той извадил платноходката с увисналото й нескопосано платно иззад гърба си и я дал на Роланд. Кралят я повъртял в големите си, късопръсти ръце. Томас стоял и го наблюдавал, без изобщо да осъзнава, че е забравил да диша.

Най-накрая Роланд вдигнал поглед.

— Много хубаво, много хубаво, Томи. Кану е, нали?

— Платноходка — Не виждаш ли платното?, искало му се да изкрещи. Отне ми цял час само да завържа възлите и не е моя вината, че единият се развърза и то виси!

Кралят попипал развързаното платно, което Томас бил изрязал от калъфка за възглавница.

— Така значи… разбира се. Отпърво си помислих, че е кану, а това е прането на някое оранианско момиче. — Той ударил едно смигване на Флаг, който леко се усмихнал на празното пространство и не казал нищо. Томас изведнъж почувствал, че съвсем скоро може да повърне.

Роланд погледнал по-сериозно към сина си и му махнал да се приближи. Плахо, с надежда за най-доброто, Томас пристъпил.

— Това е хубава лодка, Томи. Яка като теб, малко недодялана като теб, но хубава… като теб. А ако искаш да ми направиш истински хубав подарък, работи усилено върху стрелбата си с лък, за да спечелиш медала първи клас, както стори днес Пийт.

Томас имал такъв спечелен медал в по-долния кръг стрелби с лък предишната година, но баща му изглежда бил забравил това в радостта си от питъровото постижение. Томас не му напомнил; той просто стоял там, загледан в лодчицата в големите ръце на баща му. Бузите и челото му били достигнали червения цвят на стара тухла.

— Когато най-после останаха само две момчета — Питър и сина на лорд Таусън — инструкторът нареди да се отдръпнат с още четирийсет конера. Момчето на Таусън изглеждаше съкрушено, а Питър просто отиде до отбелязаното място и затъкна стрелата. Видях погледа в очите му и си казах: „Той спечели! В името на всички съществуващи богове, без дори да е изстрелял още стрелата си, той спечели!“ Така и стана! Казвам ти, Томи, трябваше да бъдеш там! Трябваше!

Кралят продължил да бърбори, като оставил настрани лодката, над която синът му бил работил цял ден, без да я погледне повече. Томас стоял, слушал и машинално се усмихвал, а тъмната, подобна на тухла червенина не напускала лицето му. Баща му никога нямало да си направи труда да отиде при рова с издяланата от него лодка… защо да го прави? Лодката била толкова отвратителна, колкото се чувствал и Томас. Питър сигурно щял да издялка по-хубава със завързани очи и то за половината време. Поне за баща им щяла да изглежда така.

След цяла нещастна вечност на Томас му било разрешено да се измъкне.

— Вярвам, че момчето е работило много усърдно над тази лодка — забелязал небрежно Флаг.

— Да, сигурно — казал Роланд. — Отвратително изглежда, нали? Прилича малко на кучешко лайно със стърчаща от него носна кърпа. — И като нещо, което аз бих направил, когато бях на неговата възраст, добавил той наум.

Томас не можел да чува мисли, но някакъв дяволски номер на акустиката донесъл думите на Роланд до него, точно когато излизал от Голямата зала. Изведнъж ужасното повдигане в стомаха му се влошило хиляди пъти. Той изтичал до стаята си и се разтоварил в един леген.

На следващия ден, докато се шляел зад външните кухни, Томас забелязал едно полусакато старо куче, което се ровело в боклука. Той сграбчил първия срещнат камък и го хвърлил по нещастното животно. Камъкът долетял до целта. Кучето изквичало и паднало, зле наранено. Томас знаел, че брат му, макар и с пет години по-голям, не би могъл да направи такова хвърляне и от половината разстояние, но удовлетворението му било слабо, защото знаел също така, че преди всичко Питър никога не би хвърлил камък по едно бедно, гладно куче, особено по някое, което е толкова старо и немощно, каквото очевидно било това.

За миг в сърцето на Томас се промъкнало състрадание и очите му се изпълнили със сълзи. После, без никаква причина, той се сетил за думите на баща си: Прилича малко на кучешко лайно със стърчаща от него носна кърпа. Томас събрал шепа камъни и се приближил до мястото, където кучето лежало на една страна зашеметено, а от ухото му течала кръв. Част от момчето искала да остави кучето на мира или дори да го излекува, както Питър бил постъпил с Пиъни — да го направи свое куче и да го обича вечно. Но друга част от него искала да го нарани, сякаш причинената на кучето мъка можела да успокои неговата собствена болка. Той стоял над него в нерешителност, когато му хрумнала ужасната мисъл: Представи си, че това куче е Питър! Въпросът бил решен. Томас стоял над старото куче и хвърлял по него камъни, докато не умряло. Никой не го видял, но и да го бяха видели, той или тя щели да си помислят: Ето едно момче, което е лошо… лошо, или дори може би зло. Но човекът, който би видял единствено жестокото убийство на кучето, нямало да знае какво се било случило предишния ден — нямало да знае как Томас повръщал в легена и плакал горчиво, както било станало. Той често бил притеснително момче, често тъжно момче без късмет, но аз държа на онова, което заявих — Томас никога не е бил истински лошо момче.

Освен това ви казах, че никой не видял как той хвърлял камъни по уличното куче зад външните кухни, но не бях съвсем прав. Същата вечер Флаг видял цялата сцена в магическия си кристал. Видял я… и останал много доволен.