Стивън Кинг
Очите на дракона (24)

24.

Начинът, по който баща му реагирал, когато му подарил лодката, дълбоко наранил Томас и след този случай той развил склонност да се държи настрана от баща си. Но въпреки всичко Томас обичал Роланд и страшно му се искало да го направи щастлив по начина, по който го правел Питър. А още по-силно копнеел да накара баща си да го обича по начина, по който обичал Питър. Всъщност Томас щял да бъде щастлив, дори ако баща им го обичал наполовината.

Проблемът бил, че на Питър първи му хрумвали всички добри идеи. Понякога той се опитвал да ги сподели с Томас, но на него или идеите му звучали глупаво (докато не се окажело, че вършат работа), или се страхувал, че няма да успее да изпълни своята част от подготовката, както когато преди три години Питър направил на баща им комплект бендохски войници.

— Аз ще подаря на татко нещо по-хубаво от някаква си купчина глупави стари фигурки — високомерно отвърнал Томас, но всъщност си мислел, че щом не можел да направи на баща си една проста дървена платноходка, то никога не би успял да помогне в изработването на нещо толкова трудно като бендохска войска от двайсет души. Така че Питър издялкал фигурките сам за период от четири месеца — пехотинците, рицарите, стрелците с лък, мускетаря, генерала и монаха, а Роланд, естествено, се влюбил в тях, макар че били малко грубоватички. Той веднага махнал нефритения бендохски комплект, изваян преди четирийсет години от великият Елендър и сложил на негово място направения от Питър. Когато Томас видял това, той се дотътрил до стаята си и си легнал, макар че било средата на следобеда. Чувствал се сякаш някой е бръкнал в гърдите му, отрязал е парченце от сърцето му и го е накарал да го изяде. Сърцето му имало много горчив вкус и той мразел Питър повече от всякога, макар че частица от него все още обичала красивия му по-голям брат и винаги щяла да го обича.

Но въпреки горчивия вкус, той го харесал. Защото било неговото сърце.

А сега стигаме до историята с вечерната чаша вино. Питър отишъл при Томас и му рекъл:

— Мислех си, че би било хубаво всяка вечер да носим на татко по чаша вино, Том. Попитах стюарда и той каза, че не можел просто така да ми даде бутилка, защото трябвало да се отчита на главния виночерпец в края на всяко шестмесечие, но подхвърли, че ако внасяме част от парите си, бихме могли да купуваме по бутилка от Петата баронска голяма бъчва, която е любимата на татко. И наистина не е скъпо. По-голямата част от наличните ни пари ще остане. А…

— Това е най-глупавата идея, която съм чувал някога — избухнал Томас. — Всичкото вино принадлежи на татко, цялото вино в кралството и той може да вземе толкова, колкото си поиска! Защо ще харчим нашите пари, за да даваме на татко нещо, което той вече и без това има? Само ще пълним гушата на този тлъст, дребен стюарт, ето какво ще правим!

Питър търпеливо обяснил:

— Ще му стане приятно, че си харчим парите за него, дори да е за нещо, което вече така и така притежава.

— Откъде знаеш?

С подлудяващо спокойствие Питър отговорил:

— Просто знам.

Томас намръщено го погледнал. Как можел да му каже, че точно миналия месец главният виночерпец го хванал във винарската изба да краде бутилка вино? Тлъстата дребна свиня го разтърсила и заплашила, че ще каже на баща му, ако Томас не даде жълтица. Томас платил със сълзи на ярост и срам в очите. Ако беше Питър, щеше да се обърнеш на другата страна и да се престориш, че не го виждаш, дембел такъв, мислел си той. Ако беше Питър, щеше да си обърнеш гърба. Защото някой близък ден Питър ще стане крал, а аз завинаги ще си остана само принц. Минало му през ума, че преди всичко Питър никога не би се опитал да открадне вино, но истинността на тази мисъл само го накарала да се разсърди още повече на брат си.

— Просто си помислих… — започнал Питър.

— Той просто си помислил, просто си помислил! — загримасничал яростно Томас. — Е, иди да мислиш някъде другаде! Когато татко разбере, че плащаш на главния виночерпец за неговото собствено вино, той ще ти се присмее и ще те нарече глупак!

Но Роланд не се присмял на Питър и не го нарекъл глупак — той го нарекъл добър син, с несигурен и почти разплакан глас. Томас знаел това, защото дебнел и следял Питър, когато през онази първа вечер поднесъл виното на баща им. Томас го наблюдавал през очите на дракона и видял всичко.