Стивън Кинг
Очите на дракона (104)

104.

Те стояли в края на Кралския резерват и гледали дългото седемдесет конера открито пространство, което се простирало между края на гората, където някога крал Роланд сразил дракон и стените на замъка, където той самият бил сразен. Снежинките, падащи от небето, се умножили с няколко… после с още няколко… и изведнъж, като с магическа пръчка, въздухът се изпълнил със сняг.

Въпреки изтощението си, Бен за момент усетил някакво спокойствие и радост. Погледнал Нейоми и се усмихнал. Тя понечила да се смръщи; но това нямало да подхожда на лицето й и така, тя също се усмихнала. След миг отворила уста и се опитала с език да хване някоя снежинка. Бен тихичко се разсмял.

— Как ли се е вмъкнал вътре, ако изобщо е успял? — попитала Нейоми.

— Не знам — отвърнал Бен, който бил израсъл във ферма и не знаел нищо за канализационната система на замъка. Толкова по-добре за него, както и да го погледнеш, може би ще си кажете вие и сигурно ще сте прави. — Вероятно твоето куче-шампион може да ни покаже как го е направил.

— Смяташ, че е успял, нали, Бен?

— Ами да — рекъл Бен. — А ти как мислиш, Фриски?

Когато чула името си, Фриски се надигнала, направила няколко крачки по посока на миризмата и погледнала назад към тях.

Нейоми погледнала Бен. Той поклатил глава.

— Още не — казал Бен.

Нейоми меко повикала Фриски и тя се върнала със скимтене.

— Ако можеше да говори, би ти казала, че се страхува да не загуби миризмата. Снегът ще я затрупа.

— Няма да чакаме дълго. Денис е имал снегоходки, но ние ще имаме нещо, което е по-добро, Нейоми.

— И какво по-точно?

— Прикритие.