Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Eyes of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
forri (18.09.2005)
Корекция
Mandor (2005)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОЧИТЕ НА ДРАКОНА. 1992. Изд. Плеяда 7, София. Серия „Стивън Кинг“ No.3. Роман. Превод: [от нем.] Вихра МАНОВА [The Eyes of the Dragon / Stephen KING]. Превода е направен по немското издание. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 320. Тираж: 40 080 бр. Цена: 20.00 лв. ISBN: 954-409-067-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Shosh)
  3. — Добавяне

108.

Когато Денис свършил, вече наближавало седем часа. Навън всичко било потънало в бледа сивота, светлината мъждукала такава, каквато щяла да бъде и около обяд, защото най-голямата буря за тази зима, а може би и най-голямата от всички досега, бушувала над Делейн. Вятърът ревял под стрехите на замъка подобно на тълпа банши. Чувал се дори там долу при бегълците. Фриски вдигнала глава и неспокойно изскимтяла.

— Какво ще правим сега? — попитал Денис.

Бен, който за стотен път препрочитал късата бележка на Питър, отвърнал:

— До довечера, нищо. Замъкът сега е буден и няма как да излезем оттук, без да ни забележат. Ще спим. Съберете силите си! А довечера, преди полунощ…

И Бен накратко им обяснил намеренията си. Нейоми се усмихнала, очите на Денис грейнали възбудено.

— Точно така! — възкликнал Денис — В името на всички богове! Бен, ти си гений!

— Моля, моля, не бих отишла чак дотам — възразила Нейоми, но усмивката й вече била толкова широка, че имало опасност да разполови главата й. Тя се протегнала, прегърнала Бен и звучно го целунала.

Бен така почервенял от смущение (изглеждал сякаш ей-сега щял „да му се подпали мозъкът“, както имали обичай да казват в Делейн в онези отдавна отминали дни), че се превърнал в алена сянка, но трябва да ви кажа, че изглеждал и поласкан.

— Фриски ще ни помага ли? — попитал Бен, когато успял да си поеме дъх.

Като чуло името си, кучето вдигнало поглед.

— Разбира се, че ще ни помага, но ще имаме нужда…

Обсъждали този нов план още известно време. Изведнъж лицето на Бен сякаш изчезнало при една огромна прозявка. Нейоми също изглеждала капнала. Били будни вече повече от двайсет и четири часа, както ще си спомните вие, пък и били изминали огромно разстояние.

— Стига толкова — рекъл Бен. — Време е за сън.

— Урааа! — провикнала се тихичко Нейоми и започнала да си разстила салфетки като дюшек отстрани на Фриски, — Краката ми са като…

Денис вежливо се прокашлял.

— Какво има? — попитал Бен.

Денис кимнал към вързопите им — големия на Бен и по-малкия на Нейоми.

— Предпрлагам, че имате… хм, нещо за ядене тук, а?

Нейоми нетърпеливо отвърнала:

— Разбира се, че имаме, ти какво мислиш… — и тогава си спомнила, че Денис бил напуснал фермата на Пейна преди шест дни и оттогава икономът все се бил крил и спотайвал. Имал отпаднал вид, а лицето му било станало бледо, тясно и твърде кокалесто. — Ох, Денис, извинявай, ние сме идиоти! Кога яде за последен път?

Денис се замислил.

— Не мога да си спомня точно — казал той. — Но за последен път се храних на маса, когато обядвах преди седмица.

— И защо не започна с това, глупако! — възкликнал Бен.

— Предполагам, понеже бях твърде развълнуван, когато ви видях — отвърнал Денис и се ухилил. Докато наблюдавал как те двамата отварят вързопите си и преравят запасите, които им били останали, стомахът му шумно изкуркал. Устата му се напълнила със слюнка. Изведнъж го пронизала някаква мисъл.

— Не носите никакви репи, нали?

Нейоми се обърнала и озадачено го изгледала.

— Репи ли? Нямам такива. А ти, Бен?

— И аз.

Върху лицето на Денис цъфнала щастлива и прещастлива усмивка.

— Добре — преглътнал той.