Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Eyes of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
forri (18.09.2005)
Корекция
Mandor (2005)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОЧИТЕ НА ДРАКОНА. 1992. Изд. Плеяда 7, София. Серия „Стивън Кинг“ No.3. Роман. Превод: [от нем.] Вихра МАНОВА [The Eyes of the Dragon / Stephen KING]. Превода е направен по немското издание. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 320. Тираж: 40 080 бр. Цена: 20.00 лв. ISBN: 954-409-067-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Shosh)
  3. — Добавяне

73.

Питър първоначално си поиграл с лекомислената идея да обещае на Безън нов подкуп, за да отнесе медальона и измачканото парче пергамент на Андерс Пейна. В първия изблик на вълнение му се сторило, че тази бележка ще насочи обвиняващ пръст към Флаг и ще освободи него, Питър. Кратко замисляне го убедило, че докато това може да се случи в някоя книга, в истинския живот няма да стане така. Пейна ще се изсмее и ще го нарече фалшификатор. А ако го приеме сериозно? Това може да означава край и за двама им — и за Върховния съдия, и за принца-затворник. Слухът на Питър бил остър и той внимателно следял клюките от медовинарниците, докато те минавали напред-назад между Безън и низшите стражи. Чул за увеличението на селскостопанските данъци, както и горчивата шега Томас Носителя на светлина да бъде прекръстен в Томас Носителя на данъци. Чул дори, че неколцина дръзки шегобийци наричали брат му Вечно къркания смотан Том. Секирата на палача се размахвала с ритмичността на часовниково махало, откакто Том седнал на делейнския трон, само че този часовник отмервал измяна-бунт, измяна-бунт, измяна-бунт с постоянство, което щяло да изглежда монотонно, ако не звучало така плашещо.

Пред Питър вече започвала да прозира истинската цел на Флаг: да доведе законната монархия на Делейн до пълен крах. Ако покажел медальона и бележката, означавало или да получи само присмех, или да накара Пейна да предприеме някакви действия. Което несъмнено щяло да докара и на двама им смърт.

Накрая Питър прибрал обратно на мястото им медальона и пергамента. А при тях пъхнал и малкото еднометрово въже, чието изплитане му отнело един месец. Като цяло не се чувствал много огорчен от тазвечершните си открития — въжето издържало, а намирането на медальона и пергамента след повече от четиристотин години, доказвало поне едно — скривалището едва ли щяло да бъде открито.

И все пак имал широко поле за размисъл и тази нощ до късно лежал буден.

Когато заспал, сторило му се, че чува сухия, студен глас на Ливън Валера да шепне в ухото му: Отмъсти! Отмъсти! Отмъсти!