Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Eyes of the Dragon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 115 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
forri (18.09.2005)
Корекция
Mandor (2005)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОЧИТЕ НА ДРАКОНА. 1992. Изд. Плеяда 7, София. Серия „Стивън Кинг“ No.3. Роман. Превод: [от нем.] Вихра МАНОВА [The Eyes of the Dragon / Stephen KING]. Превода е направен по немското издание. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 320. Тираж: 40 080 бр. Цена: 20.00 лв. ISBN: 954-409-067-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Shosh)
  3. — Добавяне

20.

От всички оръжия, използвани някога за кралеубийство, никое не е употребявано така често, както отровата. И никой не познава по-добре отровите от магьосника.

Флаг, един от най-великите магьосници живели на света, знаел всички отрови, известни ни днес — арсеник; стрихнин; кураре, което се просмуква навътре, парализира всички мускули и оставя сърцето последно; никотин; беладона; старо биле; отровни гъби. Той познавал отровите и на стотина вида змии и паяци; чистата дестилация на кланахската лилия, която мирише като мед, но убива жертвите с изтръгващи писъци мъчения; смъртоносния ноктест крак, който расте в най-дълбоките сенки на Мрачното блато. Флаг знаел не просто десетки отрови, ами десетки десетки, всяка по-лоша от предишната. Всички те били спретнато подредени върху рафтове в една вътрешна стая, където никога не влизал слуга. Били поставени в стъкленици, фиали, малки пликчета. Всеки смъртоносен образец бил прилежно надписан. Това бил параклисът на Флаг с писъци в очакване — предверието на агонията, фоайето на треските, съблекалнята на смъртта. Флаг често ходел там, когато се чувствал потиснат и искал да се разведри. В това пазарище на дявола чакали всички онези неща, от които хората — толкова слаби и направени от плът — се боят: туптящи главоболия, докарващи до писъци стомашни конвулсии, взривове от диария и повръщане, свиване на кръвоносни съдове, парализа на сърцето, изхвръкване на очите от орбитите, отоци, почерняване на езика, лудост.

Но най-лошата от всички отрови Флаг държал отделно дори от тях. В неговия кабинет имало едно бюро. Всяко чекмедже на това бюро било заключено… а едно от тях било тройно заключено. В него имало тикова кутийка, резбована отвсякъде с магически символи — руни и подобни. Ключалката на тази кутийка била необикновена. Тя изглеждала покрита с тъмнооранжева стомана, но проверката съвсем отблизо показвала, че в действителност е направена от някакъв вид растителен материал. Това било всъщност клефен морков и веднъж седмично Флаг намокрял тази жива ключалка с малка пръскалчица. Клефният морков изглежда притежавал някаква, макар и малка, интелигентност. Ако някой се опитал да насили клефната ключалка или дори, ако не който трябва направел опит да използва верният ключ, ключалката щяла да изпищи. Вътре в тази кутийка имало друга, по-малка, отваряща се с ключе, което Флаг винаги носел около врата си.

В по-малката кутийка се намирало едно пакетче. А вътре в него имало няколко зрънца зелен пясък. Красив е, бихте казали вие, но не е нещо особено. Не е нещо, за което бихте писали в писмото си до мама. И все пак, този зелен пясък бил една от най-смъртоносните отрови в цял свят, толкова смъртоносна, че дори Флаг се страхувал от нея. Тя идвала от пустинята Гренх. Тази огромна отровна пустош се простирала отвъд пределите дори на Гарлан и била неизвестна в Делейн. Гренх можела да бъде достигната само в ден, когато вятърът духал на другата страна, защото едно-единствено вдишване на парите, които идвали от пустинята, причинявало смърт.

Не мигновена смърт. Отровата не действала по този начин. За ден или два — възможно било дори три — човекът, вдъхнал от отровните изпарения (или още по-лошо, погълнал зрънца пясък) се чувствал добре. Може би по-добре от всякога. После, изведнъж, дробовете му ставали огнено горещи, кожата му започвала да пуши и тялото му се съсухряло като мумия. Тогава той падал мъртъв, често с пламнала коса. Всеки, който вдишал или погълнел това смъртоносно вещество, изгарял отвътре навън.

То се наричало Драконов пясък и за него нямало противоотрова, нито някакво лечение. Колко забавно.

В онази страшна, дъждовна нощ Флаг решил да даде на Роланд малко Драконов пясък, разтворен в чаша вино. На Питър му било станало обичай всяка вечер да занася на баща си бокал с вино, малко преди Роланд да си легне. Всички в двореца знаели за това и коментирали какъв верен син е Питър. Роланд се радвал на компанията на сина си не по-малко, отколкото на виното, което носел, мислел си Флаг, но напоследък една девойка била хванала окото на Питър и той рядко оставал при баща си повече от половин час.

Ако някоя вечер, след като си тръгнел Питър, дойдел Флаг, старецът едва ли щял да откаже втора чаша вино.

Една много специална чаша вино.

Изключително загряващо вино, господарю мой, помислил си Флаг и на тясното му лице изгряла усмивка. Истистински загряващо и как няма да е. Лозето расте точно до вратата на ада и, когато това чудо започне да действа в червата ти, адът е мястото, където ще мислиш, че се намираш в ада. Флаг отметнал назад глава и започнал да се смее.