Стивън Кинг
Очите на дракона (53)

53.

Безън изслушал речта на принца-затворник с недоверие и нарастваща ярост. Питър свършил и Арън Безън пуснал на воля кален водопад от гадории, който можел да накара дори някой каруцар да се изчерви.

Питър стоял пред него невъзмутим.

— Ах ти, зурлесто псе-убиец! — завършил Безън с тон, който се доближавал до учудване. — Сигурно си въобразяваш, че все още си лайфиш в скапания ти разкош, фрашкан със слуги, които да припкат всеки път, щом вдигнеш парфюмираното си малко пръстче. Но тук не е така, мой млади принце. Не, сър.

Безън привел горната част на тялото си напред, с издадена брадясала брадичка и макар че вонята му — пот, гъсто евтино вино и дебели сиви пластове мърсотия — била почти задушаваща, Питър не отстъпил. Между тях нямало решетки; Безън досега не бил изпитвал страх от затворник, а още по-малко се опасявал от това младо пале. Главният надзирател бил на петдесет години, нисък, с широки рамене и голям корем. Мазна коса висяла на кичури край бузите и се спускала по задната част на врата му. Когато влязъл в стаята на Питър, един от низшите надзиратели заключил вратата зад тях.

Безън свил лявата си ръка в юмрук и го разклатил под носа на Питър. Дясната му ръка се плъзнала в страничния джоб на ризата и се затворила около гладък, метален цилиндър. Един тежък удар с този натоварен юмрук можел да счупи човешка челюст. Безън го бил правил преди.

— Вземи си нарежданията и си ги натикай в носа, заедно с остатъка от сополите ти, скъпо мое принцче. И следващият път. когато ме повикаш тук, заради подобна кралска прищявка, ще си платиш с кръв.

Безън се запътил към вратата — нисък, прегърбен и доста наподобяващ трол. Той се движел в собствения си гъст малък облак воня.

— Има опасност да направиш изключително лоша грешка — обадил се Питър. Гласът му бил тих, но мрачен и звучал убедително.

Безън се обърнал с изписано на лицето недоверие.

— Какво каза?

— Чу ме — отвърнал Питър. — И следващият път, когато говориш с мен, воняща дребна ряпо, ще е по-добре да не забравяш, че говориш с кралска особа, ясно ли е? Потеклото ми не се е променило с изкачването на тези стълби.

За момент Безън не бил способен да реагира. Устата му се отворила и затворила като уста на риба, измъкната от океана — макар че всеки рибар, който хванел нещо толкова грозно като Безън, със сигурност щял да го хвърли обратно. Хладнокръвните нареждания на Питър — нареждания, дадени с тон, който ясно давал да се разбере, че те всъщност са заповеди и трябва да бъдат изпълнени — накарали главата на Безън да забучи от ярост. Едното от исканията било или на истинско мамино синче или направо на откачен. Него Безън веднага го пропуснал край ушите си като глупост или идиотщина. Другото, обаче, било свързано с храната му. Което, съчетано с твърдия, решителен поглед в очите на Питър, предполагало, че младият принц се е преборил с отчаянието си и е решил да живее. Перспективите за едно бъдеще от лениви дни и пиянски нощи преди изглеждали блестящи. Сега те пак избледнявали. Този младеж изглеждал много здрав и много силен. Не било изключено да живее дълго. Като нищо на Безън щяло да му се наложи да гледа физиономията на младия убиец през остатъка на собствения си живот — а този мисъл можела да накара човек да скърца със зъби!

И…

Воняща ряпа? Той наистина ли ме нарече воняща ряпа?

— О, мой скъпи малки принце — започнал Безън, — на мен ми се струва, че ти си този, който е направил грешката… но мога да ти обещая, че никога вече няма да я повториш.

Устните му се разтегнали в усмивка, която изложила на показ няколко почернели чуканчета от зъби. Сега, канейки се да нападне, той се движел с учудваща грация. Дясната му ръка изскочила от страничния джоб, обвита около парчето метал.

Питър направил крачка назад, а погледът му скачал ту към стиснатите в юмруци ръце на главния надзирател, ту към лицето му. Малкото зарешетено прозорче във вратата зад Безън било отворено. Там се били скупчили двама от низшите надзиратели, буза до брадясала буза, ухилени в очакване да започне забавлението.

— Знаеш, че затворниците от кралско потекло трябва да получават известно уважение за някои по-дребни неща — заговорил Питър, като продължавал да се отдръпва назад, обикаляйки в кръг. — Такава е традицията. А аз не съм ти поискал нищо повече.

Усмивката на Безън се разширила. Той си въобразил, че долавя страх в гласа на Питър. Но грешал. Грешката му скоро щяла да се обърне срещу него по начин, на който не бил свикнал.

— За такива традиции се плаща дори от кралските особи, мой малки принце — Безън потрил палеца и показалеца на лявата си ръка. Десният му юмрук останал здраво стиснат около парчето метал.

— Ако искаш да кажеш, че желаеш по някоя сумичка в брой от време на време, това може да се уреди — съгласил се Питър като продължавал заднешком да се върти в кръг. — Но само, ако веднага престанеш с глупавото си държание.

— Страх те е, а?

— Ако някой тук трябва да се страхува, смятам, че това си ти — заявил Питър. — Очевидно възнамеряваш да нападнеш брата на краля на Делейн.

Този изстрел попаднал в целта и Безън за миг се поколебал. Очите му станали несигурни. После той погледнал към отвореното прозорче на вратата, видял физиономиите на низшите надзиратели и собственото му лице отново помрачняло. Ако се оттеглел сега, щял да си има проблеми с тях — не нещо, с което не можел да се справи, разбира се, но все пак повече неприятности, отколкото си струвало заради това невръстно порче.

Безън внезапно скочил напред и изстрелял утежнения си юмрук. Той се хилел. Писъците на принца, когато паднел на каменния под, притиснал в ръце смачкания си и разкървавен нос, щели да бъдат, мислел си Безън, пискливи и бебешки.

Питър с лекота отстъпил, краката му се движели така грациозно, сякаш танцувал. Той сграбчил юмрука на Безън и ни най-малко не останал изненадан от тежестта му — вече бил забелязал проблясването на метала между свитите пръсти. Питър дръпнал с такава сила, в каквато Безън не би повярвал само преди пет минути. Той се превъртял във въздуха и се ударил в извитата вътрешна стена на питъровата „всекидневна“ с устрем, който разтракал малкото останали по ченето му зъби. В главата му избухнали звезди. Металният цилиндър излетял от юмрука му и се търкулнал на пода. И преди Безън да е успял дори да започне да се възстановява, Питър скочил след цилиндърчето и го грабнал. Момчето се движело с красивата, естествена грация на котка.

Не е възможно това да се случва наистина, помислил си Безън, обзет от слисване и глупаво учудване. Абсолютно не е възможно.

Той никога не се бил страхувал да влиза в двустайния затвор на върха на Иглата, защото досега там не бил попадал затворник — нито с благородна, нито с кралска кръв, — който да можел да го победи. О, тука горе се били водили няколко известни боя и той на всичките им бе показвал кой командва. Те можело и да са властвали над паплачта там долу, но тука горе командвал той и трябвало да уважават мръснишката му, непоклатима власт. А сега, това още не възмъжало момче…

С рев на ярост Безън се отблъснал от стената, тръснал глава, за да я проясни и се втурнал към Питър, който стискал металния цилиндър в собствената си дясна ръка. Низшите надзиратели зяпали с глупава изненада това неочаквано развитие на събитията. И през ум не им минавало да се намесят; и те като Безън не можели да повярват, че всичко се случва в действителност.

Безън се затичал към Питър с разперени ръце. Сега, когато Питър му бил отнел тежестта на юмрука, той вече не изпитвал ннкакъв интерес към вида борба с произволно махане и удряне във всички посоки, която смятал за „боксиране“. Намеренията му били да се доближи до момчето, да се вкопчи в него, да го събори на пода, да седне отгоре му и да го души, докато загуби съзнание.

Но пространството, където се намирал Питър, се оказало свободно с магьосническа внезапност, щом момчето отстъпило встрани и се свило за кроше. Когато тантурестият, подобен на трол главен надзирател минал край него и направил опит да се извърне, принцът го ударил три пъти с десния си юмрук, затворен около металния цилиндър. Не може да се каже, че е честно, помислил си Питър, но пък не съм аз този, който набърка това парче метал в цялата история, нали? Ударите изобщо не изглеждали силни. Ако Безън наблюдавал боя отстрани и видел нанасянето на тези три бързи, последователни удара, щял да се изсмее и да ги нарече „удари на мамино синче“. Представата на Безън за истински мъжки удар включвала най-вече широк замах, който кара въздуха да свисти.

Само че тези удари съвсем не били на мамино синче, независимо какво си мислели подобните на Безън. Всеки тръгвал още от рамото, точно както показвал инструкторът по бокс на Питър в часовете им два пъти седмично през последните шест години. Ударите били икономични и не карали въздуха да свисти, но Безън се почувствал сякаш бил ритнат три пъти в бърза последователност от много малко пони с много големи копита. Лявата страна на лицето му била пронизана от силна болка, когато там се счупила челюстта. Безън чул звук като от счупване на клонче вътре в главата му. Той отново бил запратен в стената. Ударил се в нея като парцалена кукла и отскочил назад с омекнали колене. После се втренчил в принца с очевидно неверие.

Низшите надзиратели, които зяпали през отвора във вратата, били онемели от изненада. Безън, набит от едно момче? Това било така невероятно, както ако рукнел дъжд от ясно, синьо небе. Единият от тях погледнал към ключа в ръката си, помислил за момент дали да не влезе, после размислил. Човек можело и да си изпати там. Той плъзнал ключа в джоба си, където по-късно щял да твърди, че го е забравил.

— Готов ли си сега да разговаряме разумно? — Питър дори не се бил задъхал. — Това е глупаво. Аз искам от теб само две дребни услуги, услуги, за които можеш да разчиташ, че ще бъдеш добре и щедро отплатен. Ти…

Безън отново се хвърлил с рев върху принца. Този път Питър не очаквал нападението и все пак успял да се дръпне назад, както матадорът се дръпва пред втурнал се неочаквано бик — той може да бъде изненадан и дори промушен, но рядко загубва грацията си. Питър също не изгубил своята, въпреки че пострадал. Ноктите на Безън били дълги, нащърбени и мръсни — приличали повече на нокти на животно, отколкото на човек — и той обичал да се хвали пред низшите надзиратели (в тъмните зимни нощи, когато сякаш имало нужда от страховити приказки) с историята как разпорил врата на един затворник от ухо до ухо с нокътя на палеца си.

Сега единият от тези нокти изтеглил кървава черта по лявата буза на Питър, когато Безън профучал край него. Разрезът минал на зиг-заг от слепоочието до челюстта, като пропуснал лявото око на Питър с не повече от сантиметър. Раната зейнала широко и принцът цял живот щял да носи на лицето си белега от този контакт с Безън. Питър се ядосал. Всичко, което му се било случило през последните десет дни, сякаш се събрало накуп в главата му и за момент се почувствал почти — не съвсем, а почти достатъчно ядосан, за да убие това животно главния надзирател, вместо само да му даде урок, който той никога, ама никога да не забрави.

Щом Безън се обърнал, бил обсипан с леви бързи и десни прави. По принцип десните удари би трябвало да нанасят леки щети, но шестстотинте грама метал в юмрука на Питър ги превърнали в торпеда. Кокалчетата му раздробили челюстта на Безън. Надзирателят изревал от болка и отново се опитал да се вкопчи в Питър. Което било грешка. Чуло се изхрущяване, носът му се счупил и по устата и брадичката му рукнала кръв. Тя покапала по мръсното му яке. После рязко го пронизала нова болка, когато този тежък десен юмрук смачкал устните му. Безън изплюл на пода един зъб и се опитал да отстъпи в кръг. Вече не помнел, че низшите надзиратели гледат и се страхуват да се намесят. Гневът от държанието на младия принц също бил забравен и Безън вече нямал желание да му дава урок.

За първи път, откакто заемал поста главен надзирател, той изпитвал единствено сляпото желание да оцелее. За първи път, откакто заемал поста главен надзирател, Безън изпитвал страх.

Това не се дължало на факта, че сега Питър го удрял с настървение, което плашело. На Безън и преди му се било случвало да го пребиват от бой, макар и не собствените му затворници. Не, той останал ужасен от израза в очите на Питър. Това е изражение на крал. Бог да ми е на помощ, насреща ми стои крал — яростта му струи почти с горещината на слънцето!

Питър притиснал Безън към стената, премерил разстоянието до брадичката му и се приготвил за удар с утежнения си десен юмрук.

— Имаш ли нужда още да те убеждавам, ряпо? — попитал мрачно принцът.

— Не, нямам — отговорил зашеметено Безън, през бързо подуващи се устни. — Нямам, кралю мой, моля за милост, моля за милост.

— Какво? — попитал Питър, поразен. — Как ме нарече?

Но Безън бавно се свличал по заоблената каменна стена. Когато нарекъл Питър кралю мой, безсъзнанието вече се спускало над него. Той нямало да си спомня, че го е казал, но Питър никога нямало да забрави.