Стивън Кинг
Очите на дракона (32)

32.

Старецът бил издръжлив — невероятно издръжлив. Преди смъртта си той излъчвал толкова много топлина, че никой, дори най-верните му слуги, не можели да се доближат на повече от четири стъпки до леглото му. Няколко пъти те хвърляли с кофи вода върху бедния умиращ крал, когато виждали, че завивките започват да пушат. Всеки път водата мигновено се превръщала в пара, която на облаци изпълвала спалнята и излизала навън във всекидневната, където придворните и ездачите били замръзнали във вцепенено мълчание, а дамите, на групички, хлипали и кършели ръце.

Точно преди полунощ от устата му изригнала струя зелен пламък и той умрял.

Флаг тържествено отишъл до вратата между спалнята и всекидневната и обявил новината. Последвала пълна тишина, която се проточила повече от минута. Тя била нарушена от една-единствена дума, която изникнала някъде сред насъбраната тълпа. Флаг не знаел кой е изрекъл тази единствена дума, а и не по интересувало. Стигало му, че тя била изречена. Всъщност, той дори би наел човек, който да я изрече, ако можел да го направи без опасност за себе си.

— Убийство! — казал този някой.

Последвали всеобщи възклицания.

Флаг предпазливо вдигнал ръка към устата си, за да прикрие една усмивка.