Стивън Кинг
Очите на дракона (76)

76.

Най-накрая Денис превъзмогнал страха си от това, че е иконом на Томас. Пък и Томас почти напълно го пренебрегвал, като се изключи, че понякога го смъмрял, дето е забравил да му приготви обувките (самият Томас обикновено ги зарязвал някъде и после не помнел къде), или настоявал Денис да изпие чаша вино с него. Виното винаги създавало на Денис проблеми със стомаха, макар и да бил свикнал да харесва по някоя глътка бъндъл джин вечер. Въпреки всичко той изпивал виното. Нямал нужда от своя добър стар татко, за да му каже, че човек не бива да отказва да пие със своя крал, когато е помолен за това. И понякога, обикновено когато бил пиян, Томас забранявал на Денис да си отиде вкъщи и настоявал да прекара нощта в покоите му. Денис предполагал — и с право — че това били нощите, в които Томас просто се чувствал твърде самотен, за да понесе сам своето собствено уединение. Той произнасял дълги, пиянски, уплетени проповеди за това, колко е трудно да си крал, как се опитва да даде най-доброто от себе си и да бъде справедлив и как всеки го мрази по една или друга причина. Томас често плачел по време на тези проповеди или лудо се смеел без никакъв повод, но обикновено просто заспивал по средата на разпокъсаната си защита на някой данък. Понякога с клатушкане се добирал до леглото си и Денис можел да спи на канапето. По-често Томас заспивал, или изпадал в безсъзнание на канапето и Денис си стъкмявал неудобно легло до изстиващото огнище. Това било може би най-странното съществуване, което който и да било кралски иконом някога е познавал, но на Денис то му се струвало достатъчно нормално, разбира се, защото то било единственото, което някога бил виждал.

Това, че Томас в повечето случаи го пренебрегвал, било едното. Другото, дори по-важно нещо било, че Флаг също не го забелязвал. Всъщност Флаг изцяло бил забравил участието на Денис в плана му да изпрати Питър в Иглата. За него Денис не бил нищо повече от инструмент — инструмент, който свършил работата си и можел да бъде оставен настрана. Ако се бил замислил за Денис, щяло да му се стори, че инструментът е добре възнаграден: Денис станал иконом на краля, в края на краищата.

Но една нощ в ранната зима на годината, през която Питър навършил двайсет и една, а Томас — шестнайсет години, нощ, когато тънкото въже на Питър било най-накрая почти готово, Денис видял нещо, което променило всичко — и с това нещо, което Денис видял през онази студена нощ, трябва да започна разказа си за последните събития в моята приказка.