Сандра Браун
Торнадо (51)

51

Чу се как Ана въздиша тежко. Но инак младата жена не издаде с нищо вълнението си и продължи да гледа Джак вторачено и притеснено, без да мига, точно както го гледаше и Ези.

Върху лицето на Джак Сойър се четяха какви ли не чувства.

— Казах му всичко, каквото сега и ти казваш на мен, Ези. Патси беше пълнолетна. Не беше изнасилване. Тя беше дошла по свое желание. Беше се любила пак, защото го искаше. Беше си нещастен случай. Молих баща си как ли не да направи, каквото е редно. Но той не искаше и да чуе. Отказваше да го обсъжда. Заяви, че нямал намерение да се мъкне по съдилищата заради някаква си фльорца. Нещо от този род. Скарахме се, накрая се сбихме. Разменихме си няколко удара и аз го бутнах в реката с надеждата той да се поохлади, да изтрезнее, да се усмири и да си възвърне здравия разум. Но баща ми ме повлече със себе си в реката и натисна главата ми под водата. Дърпах се, опитвах как ли не да се отскубна. Но той ме стискаше като в менгеме. Държеше ме под водата. Собствения си син! Тогава ми мина през главата: „Баща ми ще ме убие. Ще ме удави, ако не направя нещо, за да го спра“. Белите ми дробове направо ме пърлеха, всеки момент щяха да се пръснат, а той не ме пускаше, и туйто — повтори пресипнало Джак. — Вкопчвах се, в каквото ми падне. По едно време напипах калъфа на ножа. На мига го извадих и порязах баща си по ръката. Той ме пусна и аз излязох на повърхността. Но татко се вбеси още повече. Започна да нарича мен и майка ми как ли не. Каза, че никога не ни е искал. Били сме му съсипали живота, до гуша му било дошло да му се пречкам из краката. После отново ми се нахвърли, започна да ме души и пак ме потопи под водата. И аз го убих.

Дълго време никой не пророни и дума, дори не се помръдна. Досущ непознати, които се возят заедно в асансьор, тримата избягваха да се поглеждат в очите или да подхващат разговор. Каквото и да кажеха сега, щеше да прозвучи изтъркано, но тишината като че ли им тегнеше още повече.

Тя се проточи сякаш вечно, докато накрая Джак не се прокашля и не рече:

— Страхувах се да хвърля ножа в реката, опасявах се, че ще го извадят и той ще послужи за веществено доказателство срещу мен. Затова го задържах. В началото от страх да не ме хванат. После като талисман. Той непрекъснато ми напомняше на какво съм способен, плашеше ме. Не знам колко пъти след онази нощ ми е идело да го запокитя, но това, че го носех у себе си, сякаш по някакъв необясним начин ме предпазваше да не извърша отново същото. Дори вчера не намирах сили да го използвам, докато накрая вече не виждах друг изход.

— И онази нощ, Джони, не си имал друг изход — каза едва чуто Ези. — Действал си при самозащита.

— При самозащита ли? — засмя се горчиво Джак. — Де да беше така! Аз бях по-млад и по-силен от баща си. Сигурно можех да го изтощя и вразумя. Или да му избягам. Дали съм могъл да постъпя по друг начин? Да ви призная, не зная! Но всеки Божи ден си блъскам главата дали е било толкова наложително да го убивам. Знам само, че когато забих острието, исках баща ми да умре.

— Щеше да го иска всеки, който се бори за живота си.

Джак погледна Ези, после сведе очи — явно не бе убеден, че другият мъж е прав.

— Какво направи с трупа?

— Изтеглих го надолу по течението. Дърпах го часове наред. Когато вече се развиделяваше, го извлачих на брега и изкопах с голи ръце дупка в гората. Покрих я с камъни. Трупът на баща ми сигурно още си е там. Целия следващ ден вървях пеш, докато се прибера. После спах, кажи-речи, цяло денонощие. Тъкмо си събирах багажа, за да се махна оттам, когато ти дойде и започна да ме разпитваш за Патси Маккоркъл. Бях уплашен до смърт, странно, че не си чул как ми тракат зъбите от страх.

— Ти, Джони, си беше дете.

— Вече бях голям. Достатъчно голям, за да съзнавам, че трябва час по-скоро да се махна от Блуър, докато някой не се е усетил, че баща ми го няма. Платих, каквото имахме да плащаме в града, дадох на хазяина наема, казах му, че се местим, и аз не знам къде, и още същата вечер се качих на един товарен влак. Оттогава не съм спрял. Вечно се озъртам. Никога не се задържам за дълго на едно място. Не се обвързвам трайно, за да мога да се вдигна и да замина във всеки момент. — Джак погледна Ана и извърна очи, сякаш се страхуваше да види как й е подействал разказът му. — Щом научих, че Карл е избягал от затвора, разбрах, че е дошло време за разплата. Върнах се тук с риск да изгубя свободата си, с каквато всъщност не разполагам.

Ези седя дълго, загледан в шарката на линолеума, после се изправи мъчително.

— Да, ти обезвреди Карл Хърболд и така се превърна в герой. Колкото до другото, вече не съм шериф. Това, което ми каза, ще си остане само между нас. Ти направи за мен много повече, отколкото подозираш, Джони. Да де… Джак. Доволен съм, че най-после разбрах какво точно е станало. Било, каквото било. Оттогава е минало много време. Мен ако питаш, това вече е без значение.

— За мен е от значение — заяви Джак, с което го изненада. — Онази нощ преобрази живота ми, но не безвъзвратно. Стига да реша, отново мога да го променя. А аз искам точно това. Ако бях казал истината, нито ти, нито Делри щяхте да обвинявате братя Хърболд за смъртта на момичето. Отношенията между Делри и доведените му синове щяха да се развият другояче.

— Те си бяха разхайтени деца, Джак. Всичко щеше да си остане същото.

— Дори и да е така, Делри нямаше да живее с мисълта, че Карл се е заканил да го убие — възрази по-младият мъж. — Вчера Ана и Дейвид се разминаха на косъм със смъртта — поклати той упорито глава. — Не, Ези, с онова, което направих и не направих, причиних много болка на не един и двама души — включително на теб. Както и да го наричаш, факт е, че съм убил баща си. Искам веднъж завинаги да смъкна от плещите си бремето на вината. Но няма да го постигна с това недодялано излияние пред теб. Моля те, предай на съответните органи какво съм ти казал, пък да става каквото ще. Дори да ме задържат. Дори и да ме хвърлят в затвора. Дори и да ме изправят пред съдебни заседатели. И да ме осъдят. Да става каквото ще! Но този кошмар да свърши веднъж завинаги!

— Как така не знаете къде е? Често ли си губите пациентите? Къде е завеждащият отделението? Намерете съпруга ми! Незабавно! — изкрещя Кора на медицинските сестри. Срамежливата младичка сестра, станала свидетелка на бягството на Ези от болничната стая, се правеше, че чете някакъв медицински картон.

— Кора!

Тя се обърна. Въпреки конското, което бе дръпнала на медицинския персонал, си личеше, че е на предела на силите си. Щом го видя, брадичката й се разтрепери. Кора стисна устни, макар и от сълзите в очите й да личеше, че е на път да се разплаче, и то не за пръв път този ден.

Ези завъртя скърцащата стойка на системата — имаше чувството, че прилича по-скоро на реликва, отколкото на мъж. След дългата раздяла с жена му предпочиташе да е гладко избръснат и облечен като от кутийка. А ето че краката му приличаха на белезникави космати клечки за зъби. Глезените му бяха бледи, с червенеещи се по тях вени, ноктите му плачеха за ножица. А с този болничен халат си бе същинско бостанско плашило.

Въпреки това Кора му се зарадва. Забърза към него по коридора, но когато ги делеше само една крачка, спря като закована.

— Снощи ми се обадиха да ми съобщят какво се е случило — беше единственото, което успя да каже, после долната й устна отново започна да трепери.

— Върна ли се? — попита я Ези.

— Да, ако ме искаш.

— Винаги съм те искал.

Разпери ръце и Кора се отпусна в обятията му. Тя щеше да научи всичко за братя Хърболд от вестниците и телевизията, които не се занимаваха с нищо друго, освен с тях, особено след като бяха намерени и труповете на Сесил и Кони. По-късно щяха да имат предостатъчно време Ези да й разправи всичко за Джак и да й обясни, че сега, след като е разрешил загадката на онази далечна лятна нощ, животът им ще се преобрази из корен.

Щеше да изпълни молбата на Сойър и да предаде на властите какво му е разказал. Но доколкото познаваше Кора, тя щеше да възрази, че Джон Сойър младши си е бил дете, натъкнало се на изключително сложни обстоятелства, че той заслужава не наказание, а състрадание, особено след като е убил враг номер едно на обществото и е спасил живота на Ези, че ако има разследване, Ези е длъжен да се застъпи за него, че трябва да поканят него и Ана Корбет на вечеря, за да им покажат, че са изцяло на тяхна страна.

И Кора вероятно щеше да се изненада, когато Ези се съгласеше с нея.

Но всичко това можеше да почака. Засега той просто я притисна до себе си: обичаше я, беше щастлив и че отново е в мир със себе си.

Джак погледна със свито сърце Ана в лицето. Усмихна се тъжно и вдигна плахо рамо.

— Попита ме веднъж каква е моята история. Е, сега знаеш защо не ми се щеше да ти я разправям. Искам само да ти кажа: за мен е страшно важно, че не прояви интерес към миналото ми, когато… когато бяхме заедно. Че ме прие такъв, какъвто съм. Че за малко, за съвсем мъничко ме обичаше. — Джак кимна към вратата. — Но ти, Ана, нямаш никакви задължения към мен. Ако си тръгнеш, няма да те виня. Няма да ме видиш никога повече.

Ана му отговори на езика, който владееше най-добре. Започна да прави знаци.

Попитах те каква е твоята история, защото исках да те опозная, а не да те съдя. Имал си тежко детство, чак ми се къса сърцето. Но това не променя чувствата ми към теб. Всъщност дори те обичам още по-силно. Искам да те направя неописуемо щастлив именно защото си бил нещастен. Не вярвам, че ще те осъдят заради смъртта на баща ти. То оставаше да те осъдят — та ти спаси вчера живота на всички ни! Но дори и да те осъдят, през цялото време ще бъда до теб… защото ти ме обичаш. Обичаш мен — повтори тя, долепила длан до гърдите си. — Любовта на родителите ми беше примесена с вина. Двама души с нормален слух, а детето им — глухо! Виняха себе си. Питаха се какъв ли тежък грях са извършили, та детето им е наказано да е глухо! Знаех, че Дийн ме обича. Ако не беше починал, щяхме да живеем чудесно. Но той гледаше на недъга ми като на враг, с който трябва да се бори. И се бореше с него тъкмо защото смяташе, че трябва да го надмогнем. Знаех, че му е неприятно. Обичаше ме и Делри. Поне както го разбираше той. Но неговата любов беше… смазваща. Задушаваше ме. Не можех да дишам. Не можех да бъда такава, каквато искам. Родителите ми се чувстваха виновни за това, че съм глуха. Дийн искаше да победи глухотата ми. Делри се възползва от нея. Докато ти, Джак, сякаш не я забелязваш. Изобщо. Възприемаше я като част от мен. И тъкмо за това те обичам. Това е главната причина. Има и други. Обичам те, защото приемаш Дейвид. А това не е никак маловажно. Никога не бих се влюбила в мъж, който не приема и сина ми. Знам, че ти го обичаш истински и не се преструваш. Освен това те и желая. Непрекъснато си представям как се любим. И съм възбудена. И преди съм си представяла, че се любя с мъж, но не както сега. Сега, помисля ли си за теб, ме присвива тук — показа тя гърдите и корема си. — Погледна ли те, и сърцето ми започва да тупти като обезумяло. Сетя ли се за теб, и не мога да си поема дъх. А когато ме докосваш, чувствата ме преизпълват и ми иде хем да се смея, хем да плача. Невъзможно е да сдържа тези чувства. Според мен тъкмо това е радост. Да, радост. Защото въпреки че ни чакат тежки времена, съм по-щастлива от всякога. Ти ме направи щастлива, понеже ме обичаш. Сигурно ще се опиташ да ме убедиш да се разделим. Знам те аз тебе! Ще кажеш, че не си донесъл на мен и Дейвид нищо друго, освен неприятности. Грешиш. Знаех, че в живота ни липсват много неща, но проумях какви точно са те едва след като те срещнах. И тогава разбрах. Ние имаме нужда от теб много повече, отколкото ти от нас. Нека бъдем твоето семейство, семейството, което никога не си имал. Ако ни искаш, и ние те искаме. Ако ме искаш, и аз искам теб. Ако ме вземеш с всичките ми недостатъци, аз също ще те взема. Обичам те, Джак.

Без да сваля очи от неговите, Ана отпусна ръце върху скута си и застина. Джак продължи да я гледа вторачено в лицето. Беше разчел думите по мърдащите й устни, беше видял значението им в очите й, бе доловил нюансите по изражението й.

Този неин монолог му се стори изящен, наситен с емоции танц, предаващ най-съкровените й мисли и чувства. Връхчетата на пръстите й сякаш се бяха превърнали в част от нейната душа. Нямаше представа какво точно му казва Ана, но затова пък долови безпогрешно смисъла.

Хвана я за ръцете, целуна ги една по една, после ги притисна силно между дланите си.

Не каза нищо.

След това красноречиво обяснение в любов всички изречени думи щяха да прозвучат кухо.