Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Unspeakable, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 65 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Sianaa (2009)
Допълнителна корекция
sonnni (2014)

Издание:

Сандра Браун. Торнадо

Редактор: Сергей Райков

ИК „Коала“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Даниела Г.)
  3. — Корекция sonnni

42

Джак изхлузи мокрите ботуши, по които бяха полепнали кал и конски фъшкии, и ги остави заедно с чорапите в килера.

Когато токът в подземното убежище спря, той бе намерил пипнешком върху рафтовете фенерчето. Като си светеше с него, запали няколко свещи. Тримата с Ана и Дейвид бяха прекарали в убежището още половин час, докато не решиха, че ветровете най-после са се укротили, и по вратата се чуваше само трополенето на поройния дъжд.

Когато отвори вратата, дъждът го плисна и го намокри до кости, но онова, което му направи най-силно впечатление, бе, че температурата видимо се е понижила. Беше паднала с пет-шест градуса. Въпреки дъжда въздухът ухаеше на свежо и беше прохладен. Бурята се беше пренесла към Луизиана. Светкавици прорязваха небето.

Излязоха от скривалището и Джак и Ана с облекчение забелязаха, че къщата си стои на мястото.

— Изглежда непокътната. Хайде да проверим!

Джак вдигна Дейвид на ръце и двамата с Ана хукнаха под проливния дъжд, като внимаваха да не стъпват в най-дълбоките локви. По едно време след цялото напрежение и притеснения ги напуши смях, на който дадоха воля. Когато стигнаха къщата, се свлякоха на стъпалата на предната веранда, мокри до кости и отмалели от смях.

Вътре огледаха набързо стаите. Един клон бе счупил стъклото на прозореца в хола и сега валеше направо върху мебелите. Вятърът беше отнесъл циглите на покрива над коридора на втория етаж и на няколко места течеше вода. Токът още не беше дошъл, телефонът също не работеше, но инак къщата не бе пострадала.

Справиха се бързо с течовете, като наслагаха тенджери и купи. Джак събра най-големите парчета натрошено стъкло и прикачи към зеещата рамка на прозореца голям найлон, та дъждът да не влиза в стаята. Остави Ана и Дейвид с няколко запалени свещи и отиде на ограденото пасище да провери дали не са пострадали конете. Единият бе ранен в хълбока, но както личеше, не много сериозно. Другите коне сякаш по чудо се бяха отървали невредими под летящите отломъци. Нямаше как Джак да провери стадото и фермата — трябваше да почака до развиделяване.

След като се върна, остави ботушите в килера, отиде в кухнята и запали отново свещта, която, преди да излезе, беше сложил върху масата. Качи се на горния етаж и видя през открехнатата врата на банята мигащия пламък на свещите, чу и гласа на Дейвид. Почука на рамката на вратата и надзърна в банята.

— Не се притеснявай, Джак, можеш да влезеш.

Момчето току-що беше излязло от ваната. Навсякъде по пода се виждаха мокри хавлиени кърпи. Дейвид си обличаше пижамата.

— Наложи се да се къпя на свещи, представяш ли си! — Две горяха на шкафчето, имаше една и отстрани на скрина. Те хвърляха по стените и тавана танцуващи сенки. — Беше страхотно! От свещите банята прилича на пещера, нали?

Дейвид щеше да помни тази вечер като голямо приключение. Вероятно се бе забавлявал не по-малко, отколкото щеше да се забавлява на отложеното посещение в увеселителния парк в Сикс Флагс. Дори не подозираше на каква опасност е бил изложен във фургона. Джак потрепери при мисълта какво е могло да сполети детето, ако той е закъснял и с една-единствена минута.

— Къде е майка ти?

— Чака ме да си кажа молитвата.

— Ами побързай тогава.

— Ти ще дойдеш ли?

— Стига да искаш.

Двамата влязоха заедно в детската стая. Ана оправяше леглото и погледна озадачено Джак. И тя се беше окъпала и изглеждаше освежена. Беше се облякла, но косата й още беше мокра. Ала не от дъжда. А от шампоана. Младата жена ухаеше на цветя и Джак усети още по-остро, че вони на конюшня.

Сви притеснено рамене и посочи Дейвид.

— Искаше да чуя молитвата му.

Малчуганът се покатери на леглото, оправи възглавницата, подреди плюшените животинки, които бе избрал, за да спи с тях, погледна дали книжката с динозаврите е на нощното шкафче, после долепи длани под брадичката си, затвори очи и започна да си казва молитвата.

Джак сведе глава и също затвори очи. Жалко, че Ана не можеше да чуе чистото му като камбанка гласче и как той моли Бог да поживи всички, които обича. От всичко, което не можеше да чуе: музиката и пробоя на вълните, шумоленето на вятъра в тополите, Ана страдаше вероятно най-силно, че не знае какъв е гласът на сина й. Джак усети как сърцето му се свива.

— Бог да благослови Джак и да го накара да не си тръгва.

Джак вдигна глава. Стрелна с поглед Дейвид, после и Ана. Тя явно беше разчела думите по устните му, защото в същия миг погледна Джак и щом очите им се срещнаха, бързо ги извърна. Наведе се над сина си, целуна го за „лека нощ“ и му показа със знаци, че го обича.

— И аз те обичам, мамо.

— Лека нощ, Дейвид!

— Когато се събудя, тук ли ще бъдеш, Джак?

— Естествено. Разчитам на теб да ми помогнеш, докато оглеждам какви щети е нанесла бурята.

— Страхотно!

Ана духна свещта върху нощното шкафче. Дейвид гушна възглавницата и затвори очи. Вече се унасяше, когато майка му и Джак излязоха от детската стая.

В коридора се погледнаха над запалените свещи, които носеха.

— Сигурно е много самонадеяно. Самонадеяно — повтори той, понеже младата жена му показа със знаци, че не разбира. — Нахално. — Тя кимна. — Но имаш ли нещо против да си взема един душ?

Ана му махна към банята.

— Защото фургонът… Фургонът…

Тя понаведе глава на една страна, както правят хората с нормален слух. Но беше вперила очи в устните му и това го разсея.

— Доколкото видях, покривът на конюшнята е отишъл. Но застраховката ще стигне да го поправиш. На места е паднала и оградата. Направо е изтръгната от земята. Божичко, никога не съм виждал такива поражения след торнадо! Бараката за инструментите е срината до основи. Утре ще огледам цялата ферма. В тъмното ми беше трудно да видя колко сериозни са щетите, а и вали като из ведро. Сигурно съм пропуснал нещо.

Джак проследи пръстите й, докато тя изписваше думата „фургон“. Извърна поглед, но беше наясно, че сутринта Ана ще види какво е станало, и каза:

— Смачкан е като консервена кутия.

Ана се бе вторачила в устните му. Сведе очи и загледа някъде в пространството. Водата, капеща от протеклия покрив в тенджерите и легените, трополеше някак странно и потискащо — добре, че младата жена не я чуваше.

Джак понечи я докосне по китката, но не посмя. Ана обаче забеляза движението и пак го погледна.

— Извадихме късмет, така да знаеш!

Тя извърна очи към стаята на Дейвид. Джак видя как гърлото й се свива от спазъм и Ана преглъща. Още малко, и да се разплаче.

— Да се върнем на въпроса — каза той. — Ако нямаш нищо против, ще си взема един душ. Но ако…

Млъкна насред изречението, запленен от играта на светлината и сянката върху лицето й. Ана вдигна очи към неговите.

— Ако ти е неприятно, няма да се къпя.

Разбира се, че нямам нищо против — показа му тя със знаци и изрече с устни думите.

— Добре тогава. И… и ще спя в пикапа. Няма да ми е за пръв път, а и не е чак толкова лошо.

Но още преди да се е доизказал, тя му показа с ръка да замълчи.

— Какво?

Ана направи знака, който означаваше „спя“, и му посочи долния етаж.

— На канапето ли? Сигурна ли си?

Тя кимна. Джак запристъпва от крак на крак.

— Всъщност защо не. Няма ток и може би не е зле да…

Младата жена кимна още веднъж — този път по-категорично и малко нетърпеливо. Джак се предаде.

— Добре… — Постоя още малко: не знаеше какво да каже, знаеше обаче, че не му се иска да й пожелава „лека нощ“ и да се разделя с нея. — Е, ще вляза да се изкъпя, а ти си лягай. Сигурно си капнала от умора. Лека нощ.

Тя също му пожела със знак „лека нощ“, после се обърна и тръгна по коридора към стаята си, като си светеше със свещта и заобикаляше тенджерите и легените, вече почти пълни с дъждовна вода.

Джак стоя дълго под душа — топлата вода го шибаше по главата и раменете и сякаш отмиваше напрежението. Няколко пъти се насапуниса и се плакна, после пак просто застана под струята, докато водата стана хладка.

Избърса се и си облече резервните дънки и тенис фланелка, които държеше за всеки случай в един кашон в багажника на пикапа. Изми ваната, събра влажните хавлиени кърпи, останали след него и Дейвид, и тръгна да ги свали заедно с мокрите си дрехи долу в килера.

Но щом излезе в коридора, чу откъм стаята на Ана, че тя ридае тихо.

Подвоуми се. Ала само за миг.

Пусна вързопа мокри дрехи на пода и надзърна в стаята. Ана беше сложила свещта върху нощното шкафче и си бе оправила леглото, но не си беше легнала — седеше на люлеещия стол при прозореца, гледаше дъжда и плачеше.

Усети го, че е в стаята, чак когато видя отражението му в стъклото. Сепна се, бързо избърза сълзите по страните си, стана от стола и погледна Джак право в лицето.

— Не исках да те безпокоя, Ана. Но реших да видя как си.

Дълго време тя не направи нищо — просто стоеше и го гледаше. Накрая изписа с пръстите на дясната ръка буквата „б“, вдигна ги към устните си, премести ги нагоре-надолу и духна, сякаш му пращаше въздушна целувка.

Благодаря ти.

— За какво?

Ана го погледна уморено, после изписа със знаци името на Дейвид. Джак отвърна прегракнало:

— За бога, Ана, излишно е да ми благодариш за това.

Тя поклати упорито глава и пак направи знака. Този път обаче задържа пръсти пред устните си, които се разтрепериха, а от очите й отново започнаха да се стичат сълзи.

— Недей да плачеш! — Джак пристъпи и сложи ръце върху раменете й. — Вече всичко е наред. Беше уплашена. Аз също, но ето че не се случи нищо лошо. Дейвид е жив и здрав. Това е най-важното.

Сега вече като че ли беше съвсем естествено да я притегли до себе си. Сложи ръка зад главата й и я притисна до рамото си. Ана продължаваше да плаче, долепила очи до тениската му. Джак я потупа лекичко по гърба.

— Всичко е наред. Просто реагираш със закъснение на притеснението, и толкоз. Ако ще ти олекне да си поплачеш, нямам нищо против. Излей си мъката. Ще бъда до теб докогато кажеш.

Както преди малко в убежището, Ана не виждаше устните му, ала буквалният превод на думите нямаше значение. И така разбираше значението им. Тя допря пръсти до врата му и го заслуша чрез допира. Джак продължи да говори, всъщност шептеше и се опитваше да я успокои чрез трептенията.

— С това свое изчезване Дейвид ти изкара ангелите. За капак трябваше да изживееш и торнадо. Но всичко приключи благополучно, нали?

Ана пак държеше главата си наведена, вдигна обаче пръсти и докосна лекичко устните му.

— Не те виня, че плачеш. Да ти призная, тази вечер и на мен на няколко пъти ми се доплака. Едва се сдържах, докато слушах как Дейвид се моли. Знам какво ти е — рече Джак и пак я погали по гърба. — Поплачи си. Аз съм до теб.

Той замълча, но Ана продължи да държи пръстите си до устните му. Джак ги целуна лекичко. После още веднъж. Ана обърна длан, той целуна и нея. Младата жена го помилва по брадичката, а Джак я целуна и по слепоочието, сетне и по скулата.

Искаше му се да не маха устни оттам.

Никога.

Сърцето му биеше като обезумяло.

Понаведе глава, Ана също и устните им се допряха. Джак усети как ръцете му се напрягат и той притегля Ана още по-близо до себе си. Долепи устни до нейните и я целуна.

„Мили боже!“, помисли си, защото устата й беше мека, сладка и откликваше толкова изкусително на милувките му.

Всичко друго в неговия свят сякаш се стопи. Притесненията и съжаленията се разпаднаха досущ вериги, които най-неочаквано някой е отключил. Върху дотогавашния му живот падна тежка завеса. Той съществуваше само тук и сега, беше се слял с Ана. Сетивата му не усещаха нищо друго, освен нея. Освен уханието на цветя, с което бяха просмукани кожата и косата й. Освен дребничкото й тяло, сгушено до неговото. Освен невероятния вкус на устата й. Нищо в живота му не можеше да се сравнява с тях.

После най-неочаквано те му бяха отнети и той изтръпна от тази внезапна загуба.

Отвори очи и видя, че Ана отстъпва назад — беше прехапала устни, едвам си поемаше дъх. Джак изруга — биваше ли да е толкова глупав! Да, кръвта му беше кипнала. Той беше обезумял от сласт. За разлика от Ана. То оставаше да пожелае точно него! Тя беше невероятна, докато той… е, той не беше първа хубост. Уж е била женена, а излъчваше някаква непорочност, нещо, което не можеше да се каже за Джак. Със своята безпогрешна женска интуиция тя сигурно бе проумяла, че той е последното нещо, от което има нужда в и бездруго тежкия си живот.

Джак вдигна умолително ръка.

— Извинявай. Аз такова…

Но млъкна, защото Ана извади долния край на блузата си от дънките и разкопча припряно копчетата. Джак стоеше като вцепенен първо от стъписването, сетне от разкрилата се пред очите му гледка, от гладката й като свила кожа. Ана беше със сутиен, но така беше още по-сексапилна. Въпреки това Джак изгаряше от желание да я види гола.

Младата жена стоеше изопната като тетива. Беше притаила дъх. Чакаше.

Джак пристъпи към нея и пъхна длани под блузата. Обхвана гръдния й кош, без да сваля очи от нейните, сетне пак я притегли до себе си и отново я целуна.

Кожата й бе неописуемо гладка, тялото й откликваше, точно както Джак се беше надявал, Ана бе също тъй ненаситна за милувките му, както и той — за нейните. Тя обви ръце около врата му, а Джак пристъпи напред, докато гърбът й не опря в стената. Сведе глава и започна да я целува по врата, по раменете и гърдите. Тя простена гърлено.

Изви се на дъга и се притисна до него. Джак смъкна ръце и ги сложи върху задните джобове на дънките й, после я повдигна и я притисна още по-силно към себе си. Ана се бе хванала за раменете му и се допря до тялото му още по-настойчиво, после го завъртя, така че си размениха местата — сега вече Джак бе опрял гръб о стената. Младата жена вдигна фланелката му и го зацелува с отворени уста по гърдите и корема. Той усети езика й върху кожата си, после върху едно от зърната на гърдите му и изпита чувството, че ще се пръсне от наслада.

Разкопча панталона, но не той, а Ана бръкна вътре. Джак извика името й дрезгаво, със звук, който би могъл да е смях или стон, но с който при всички положения даваше воля на приятната си изненада.

— Господи! — промълви той.

Струваше му се, че милион разперени криле са го понесли нагоре. Знаеше, че няма да издържи още дълго и ще свърши, затова се пресегна и махна ръката й.

— Не искам да съсипвам всичко — успя да простене. — Искам и аз да те милвам.

Ана явно разбра думите му, най-малкото техния смисъл, защото го заведе при леглото и смъкна дънките, после съблече и блузата. Джак не откри в тялото й и най-малкия недостатък и това съвършенство като че ли го смути.

Стоеше, засрамен колко е недодялан, но Ана сякаш не изпитваше такива притеснения. Бръкна в панталона му и го смъкна, сетне прокара длани по задника му. Замилва и члена му и започна да го разглежда с неприкрит интерес. В мъничките й ръце той изглеждаше тежък, едър и твърд. Това красноречиво доказателство за мъжествеността му като че ли му възвърна самочувствието. Той дори се опи от суета.

Ана имаше хубави гърди. Дори съвършени. Под пръстите и езика му зърната й се втвърдиха. Джак ги засмука лекичко и я замилва с кокалчетата на пръстите по корема, около пъпа.

Бикините й бяха копринени. Косъмчетата под тях бяха меки. Тя вече беше мокра.

 

 

Ана лежеше под него сякаш безкрайно дълго, но пак не можеше да му се насити. Нямаше нищо против дори той да заспи и да не се помръдне чак до сутринта. Беше й приятно да чувства тежестта му.

Но Джак не спеше. От време на време Ана усещаше как той прокарва пръсти по косата й и я милва нежно по главата. Бузата му с набола четина опираше в ухото й. Тя се надяваше и Джак да изпитва същото — неописуема наслада от тяхната близост.

Но накрая той се понадигна и се претърколи на леглото. Ана се обърна с лице към него. Целунаха се. Тя усети как Джак движи устни и се дръпна лекичко, за да види какво й казва.

— Заболя ли те?

Тя поклати глава.

— Стори ми се, че… че се напрегна, когато…

Ана се усмихна и допря пръсти до устните му. Наистина я бе заболяло малко, когато Джак я бе обладал. От доста време не се беше любила с мъж, а и междувременно беше раждала. Колко мило, че той е забелязал.

Но леката болка бе траяла само миг. После Ана бе обвила нозе около кръста му и доста нескромно го бе приканила да проникне още по-надълбоко в нея. Изчерви се при спомена колко похотливо се е държала. Бе направила така, че да е невъзможно Джак да не я люби. Беше се уплашила, че след първата целувка той ще спре, и бе взела инициативата в свои ръце.

Желаеше го. Ако тази вечер не се бяха любили, щеше да съжалява до гроб. Пет пари не даваше какво ще стане утре. Важното бе, че сега е с него и той я гледа не по-малко замечтано и унесено, отколкото тя — него.

Джак я помилва с показалец по бузата.

— Хубава си, Ана.

Тя изрече с устни, буква по буква:

Ти също.

— Аз ли съм хубав? — прихна Джак. — Друг път!

Хубав си! — изписа Ана настойчиво с пръсти буквите.

— Пък аз си мислех, че само лицето ми е изразително.

Младата жена усети, че той се шегува.

Да, и това.

Усмивката му бавно помръкна и той се взря в очите й.

— Какво изразява сега?

Ана написа старателно с пръсти:

Че си много щастлив да лежиш тук.

— Да, лицето ми не те е излъгало — рече Джак.

Какво каза!

— Казах, че не те е…

Тя махна с ръка.

Това го разбрах. Какво каза, когато…

— Кога? — повтори Джак и вдигна изчаквателно очи.

Тя го гледа дълго.

— А, питаш ме, когато ние… когато свършихме ли?

Ана кимна.

— По дяволите, не помня! Толкова ли е важно?

Само ако си извикал името на друга жена.

— Кълна ти се, че не съм казал това.

Добре.

Джак допря палец до устните й и ги помилва. Усмихваше се мило, но и някак тъжно.

— Честен кръст, не помня какво съм казал, Ана, но то по никакъв начин не е предало онова, което изпитвах.

Тя зарови глава в косъмчетата върху гърдите му и вдигна ръка, та Джак да вижда думите, които изписва.

Жалко, че не можах да го чуя.

Той отметна глава.

— И аз съжалявам.

Младата жена се изкушаваше да му каже, че отново се е заела да се учи да говори, но после размисли. Ами ако не успееше? Ами ако не възстановеше уменията, които навремето бе усвоила с толкова усилия? Все пак години наред не ги беше прилагала. Не й се щеше да го разочарова. Беше достатъчно, че ще разочарова самата себе си. Това щеше да разбие сърцето й.

Затова реши засега да не му казва. Искаше да се справи добре, когато се престрашеше да изрече за пръв път неговото име. Докато не се убедеше, че това е по силите й, щеше да мълчи и тайничко да се упражнява.

Знам как звучи гласът ти — рече му със знаци.

— Така ли?

Ана кимна и сложи длани върху страните му, после ги прокара по наболата четина.

— Гласът ми не е от най-приятните. Доста дрезгав е.

Забелязала самодоволната му усмивка, Ана прихна, защото знаеше, че и тя се подсмихва самодоволно. Целунаха се лекичко. После по-дълбоко и страстно. Не можеха да спрат да се милват и докосват. Тя прокара пръсти през косъмчетата по гърдите му, нещо ново за нея, защото кожата на Дийн беше гладка. Сетне ги плъзна по извивката на ключиците му, по рамото и ръката над лакътя. Заинтригувана, я стисна, а Джак напрегна мускули.

Младата жена каза със знаци:

Имам два въпроса.

— Слушам те!

Ана вдигна пръст, за да му покаже, че това е първият въпрос.

Какво стана тази сутрин?

— В шерифството ли? Пуснаха ме. Нямат доказателства. Не съм го направил аз, Ана.

Знам. И през ум не ми е минавало, че точно ти ще седнеш да слагаш отрова на кравите, но…

Джак я хвана за ръцете.

— Била си в правото си да ме подозираш. За твое сведение направил го е Емъри Ломакс.

Младата жена не беше изненадана, но го попита как е разбрал.

Той й разказа за Джеси Гарсия, човека, който изпълнява всякакви поръчки, и как е ходил при Ломакс в банката. Докато й разправяше с най-големи подробности каква сценка е разиграл, тя се превиваше от смях.

Значи си го заплашил, че ще му го отрежеш с ножа?

— Не знам с какво друго можех да го накарам да ме изслуша.

Ана обхвана с длани лицето му и започна да го целува напосоки, след това допря устни до неговите. Джак обаче понаведе глава и я погледна съсредоточено.

— Не искам, Ана, да страдаш заради това, че съм тук.

Тези думи я озадачиха, тя се притесни от сериозния му израз. Сетне поклати глава.

— Да, като нищо можеш да си изпатиш — настоя той. — Като се замисли човек, не знаеш нищичко за мен. Делри каза ли ти какво съм му обяснил? Че се местя от място на място и се хващам, на каквато работа намеря. Че съм…

Скитник — изпревари го Ана, изричайки думата с устни.

— Точно така. И… — Джак се взря в очите й. — Не си ме питала защо живея така.

Ана наистина не го беше питала. Но за нея това нямаше никакво значение. Тя знаеше за него всичко, което я интересуваше: че е добър по душа и мил, горд, грижовен, силен, умен. За нея важно беше какъв е той сега, а не какъв е бил преди, какво е било миналото му, което очевидно го притесняваше. Каквито и обстоятелства да го бяха довели в живота й, тя не съжаляваше, обратното, беше благодарна. Но беше твърде сложно да му го обясни с толкова много думи, затова каза само:

Знам, каквото ме интересува, Джак.

— Бихме могли да поспорим — възрази той навъсен, сетне добави: — Длъжна си да мислиш за още нещо. Хората са лоши и злобни. Дай им да сплетничат и да клюкарят. А ти ставаш идеално за това. На никой не му влиза в работата с кого спиш, но тъй като си вдовица, и то глуха, всички ще започнат да шушукат…

На Ана й стана неприятно, но тя знаеше, че Джак е прав.

Чу ли клюките за мен и Делри?

— Да — отвърна той, но явно доловил смущението й, побърза да допълни: — Никога не съм вярвал в това. Знаеш, че е лъжа. Но когато започнат да те одумват, че спиш с наемния си работник, това вече ще е истина.

Да, и се радвам, че е така.

— Аз също. — Той долепи длани до бузата й. Лицето му изразяваше много повече чувства, отколкото думите, които Ана разчиташе по устните му. — Проклет да съм, ако си изпатиш заради моята себичност, но исках да бъда с теб, Ана. Искам го още от мига, в който те видях.

Младата жена си спомни първия път, когато го е видяла с охлузените ботуши, смачканата сламена шапка и слънчевите очила и той й е предложил да й помогне с колата. Щеше да помни този миг до сетния си дъх. Може би се беше влюбила в Джак още тогава.

Сега беше сигурна, че го обича.

Сгуши се до него и го целуна страстно, без задръжки, надявайки се целувката да предаде поне малко чувствата, които е пробудил в душата й. Ана свали ръка по-надолу и продължи да го милва — беше опиянена от мъжката му миризма, от топлината, от това, че е възбуден. Беше й интересно.

Но после любопитството й бе изместено от плътското желание и ласките й станаха по-страстни. Очите на Джак се премрежиха от все по-силната възбуда. Лицето му се изопна от наслада. Ана пое члена му с устни и усети по трептенето как той стене: изричаше отново и отново името й, нашепваше го прочувствено и развълнувано, после застена страстно.

Любовта им беше съвършена.

Ана бе неописуемо щастлива, че го усеща вътре в себе си, че вижда как той я пие с очи, как се наслаждава на всяка извивка и гънчица на тялото й, как впива устни в гърдата й. Сетне прокара език по свивката на бедрото. Притисна лице към мекия й корем и я целуна по пъпа. Обърна я да легне по корем и прокара устни надолу по гръбначния й стълб, след това притисна буза до кръста й.

Ана беше изненадана колко е възбудена. Двамата с Дийн бяха имали прекрасен полов живот, но с него тя никога не се беше чувствала така свободна и страстна може би защото не можеше да се отърси от мисълта, че Делри спи в стаята отсреща. Или защото в любенето Дийн не бе проявявал такава фантазия. При всички положения с Джак Ана бе много по-освободена и безсрамна.

Особено когато той раздалечи бедрата й и започна да я целува с устни и език — не след дълго младата жена получи невероятен оргазъм. Тъкмо се окопити, и я плисна ново усещане, което тя яхна като вълна. Накрая отвори очи и видя, че Джак се е надвесил над нея, усмихва й се нежно и приглажда влажната коса по челото й.

— Никога ли не са те любили така?

Ана поклати уморено глава и видя, че той е доволен от отговора й.

— Радвам се! — пророни Джак.

Тя понаведе глава, целуна го и усетила по устните му вкуса и на двамата, се усмихна, затвори очи и се унесе.

Подремнаха, после отново се любиха, този път като се гледаха в очите, по-бавно и не така пламенно, но с по-голяма обич и внимание един към друг. След това Джак заметна и двамата с чаршафа, вдигна Ана на ръце и я занесе на люлеещия стол, където я сложи върху коленете си. Общуваха чрез кожата си, чрез всяка глътка въздух, която вдишваха, чрез сърцата си, които туптяха лудешки. Бе излишно да разговарят. Това не им трябваше. Имаха си своята тишина.

По изгрев-слънце, без да вдига глава от гърдите му, Ана сподели какво й е на душата. Направи го със знаци, но Джак я разбра. Вдигна ръката й към устните си и след като я целуна по дланта, рече:

— И аз те обичам.