Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Unspeakable, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 65 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Sianaa (2009)
Допълнителна корекция
sonnni (2014)

Издание:

Сандра Браун. Торнадо

Редактор: Сергей Райков

ИК „Коала“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Даниела Г.)
  3. — Корекция sonnni

38

— Бих дала всичко на този свят за една кока-кола с лимон — каза Кони Скагс, която се бе разположила на перваза на прозореца: бе подвила единия си крак под себе си, а другия клатушкаше нехайно напред-назад.

Ноктите на краката й бяха със същия отвратителен морав лак, както и ноктите на ръцете. Двете горни копчета на блузата й бяха разкопчани. Кони току пъхаше в дълбокото си деколте влажна хартиена салфетка. Бе запретнала пола високо и предизвикателно, така че се виждаха възпълните й бедра, но нищо повече.

И тримата мъже я гледаха като невидели. Карл си помисли, че тя само дърпа дявола за опашката.

— Нали се сещаш каква кола, Сесил? — попита натъжена младата жена. — Каквито продават по автоматите за безалкохолни напитки.

— Пих такава точно преди обира.

— С много лед. И с две резенчета пресен лимон — въздъхна дълбоко Кони и изду гърди, при което изпод блузата й се очертаха зърната, тъмни като лака върху ноктите й.

„Точно така, предизвиква ни“, повтори си наум Карл.

Майрън мастурбираше. Не беше смъкнал ципа на панталона си, но беше седнал в ъгъла на стаята с разтворени крака, беше отворил уста, беше зяпнал с премрежени очи Кони и се търкаше.

Сесил явно също бе забелязал какво прави Майрън, защото отиде на прозореца при Кони, застана пред нея и придърпа надолу полата й. После се подпря на ръце от двете й страни, наведе се и я целуна по врата.

— На драго сърце бих ти направил кока-кола с лимон, миличка, но не мога. Веднъж да стигнем в Мексико, и ще ти втръсне от кола с лимон.

Тя се опита да се отскубне и се тросна сърдито:

— Престани! Виж каква жега е, не ми е до прегръдки!

— Никога не е горещо за прегръдки — подсмихна се Сесил и пак понечи да я целуне.

— Е, хайде, от мен да мине!

Карл се нацупи презрително. Ако на него някоя лигла започнеше да му държи такъв тон, щеше да я скъса от бой. Но брат му си беше отрепка. Открай време беше такъв. И щеше да си остане мухльо, докато е жив. Карл се бе надявал, че присъдата и затворът ще го калят и ще го направят мъж. Дори и Сесил да се бе отърсил от мекушавостта си, сега Кони Скагс бе опропастила с влиянието си всичко. Тази пачавра съвсем беше разхайтила брат му. Сега той беше още по-нерешителен и от преди, когато така и не бе намерил сили да тегли куршума на онзи тип в Аркаделия, опитал се да осуети кражбата в магазина.

— Не ти правя фасони, Сесил — измърка Кони и свали крак от перваза.

Обърна се, наведе се, подпря се на ръце върху перваза и оголвайки задник, загледа прашния пейзаж навън.

— Горещо е като в пещ, затова нервнича. Виж, не се помръдва нито едно листо.

Тук Карл беше съгласен с нея. От тази жега и него вече не го свърташе на едно място. Напеченият въздух ги обгръщаше като дреха. Човек трябваше да се напъва, за да си поеме дори глътка въздух. Карл беше плувнал в пот, която се стичаше на вадички по гърдите и гърба му. Косъмчетата по ръцете и гърдите му се бяха слепнали.

Той нямаше сили да се помръдне. Дори мухите бяха престанали да прехвърчат. По-рано сутринта направо му бяха късали нервите: жужаха и кръжаха като мънички самолетчета, блъскаха се в стените и хапеха до кръв, ако се доберяха до гола кожа. Сега, изнурени от жегата, пъплеха там, където бяха кацнали за последно — по празните буркани и опаковки от храна, по петната върху масата, останали след Майрън, който ядеше като свиня и непрекъснато капеше.

Кони пак се обърна с лице към стаята и отиде с танцова стъпка при масата, където надигна кутийката оранжада, посетена наскоро от една от мухите, които Карл зяпаше.

— Мама казваше, че ако стане толкова горещо и тихо, ще вали дъжд.

— Нима?

За пръв път от цял час Карл отваряше уста. Гласът му като че ли ги изненада. Те го погледнаха — беше се отпуснал върху стола, който беше наклонил назад и бе подпрял на стената. Сесил също се беше дръпнал от прозореца, беше се разположил заднешком на дървения стол до масата и бе подпрял брадичка на най-горната пръчка. Майрън продължаваше да седи разкрачен в ъгъла, по устните му играеше една загатната усмивка, очите му бяха дори по-празни от друг път, а върху панталона му се тъмнееше влажно петно.

— Какво „нима“? — обърна се Кони към Карл.

— Ще вали.

— Може и да вали — отвърна тя. — Може и да не вали. Мама невинаги беше права.

Кони се вдигна на пръсти и се намести на масата. Карл се запита дали това момиче изобщо знае за какво служат столовете. Предпочиташе да сяда навсякъде другаде, но не и на стол.

— Ето, да вземем например мен — каза Кони и бръкна в пликчето с пържени свински сланинки, после продължи, както дъвчеше: — Мама все ме наказваше, ако не я слушах. Няма да повярвате, но ме биеше с колана на тате. Караше ме да се обличам като бабичка. След всяко провинение в училище трябваше да се извинявам на учителката и да й се подмазвам. Всяка неделя по два пъти ме мъкнеше в онази нейна проклета църква, водеше ме и в сряда вечер, караше ме да вдигам ръце и като другите невежи тъпаци да се дера с цяло гърло: „Хвала на Христа!“. Въобразяваше си, че ако прави всичко това, ще стана добро момиче. — Тя се наведе напред, разтресе гърди и намигна напосоки. — Ето че сбърка.

Сесил се засмя, макар че погледна притеснено гърдите й под тъничката прозрачна блуза. Карл също се ухили и кимна към опаковката от шест бири.

— Я ми донеси една.

— Топли са.

— Аз също.

Надяваше се такова отворено момиче като Кони да разбере тънкия му намек и тя не го разочарова. Без да сваля очи от него, дръпна една от бирите под найлона в опаковката, скочи от масата и тръгна към Карл, като въртеше дупе и люшкаше бедра, около които се вееше полата й.

Когато отиде при стола, Карл не дръпна крака, които беше изпружил право пред себе си. Погледна я изпод вежди и я предизвика да стори онова, което, както виждаше, нея не я свърташе да направи.

Кони постъпи толкова предсказуемо, че чак му стана скучно.

Тя седна върху краката му и намести ходила от двете страни на бедрата му.

— Да ти я отворя ли?

— Да. Какво още се мотаеш?

— И на мен ми се пие бира — каза Сесил от другия край на стаята.

Кони не му обърна внимание. Карл също. Тя разтръска бирата, преди да я отвори. Както можеше и да се очаква, пяната бликна от кутийката, потече по гърдите и ръцете й, закапа върху Карл. Младата жена започна да пищи и да се киска, да облизва пяната, потекла от кутийката.

Карл я сграбчи за китките.

— Бирата си е моя.

Тя му подаде кутийката, като я сложи близо до устата му. Той сръбна от отвора, после Кони я наведе и започва да излива бирата направо в устата му. Карл я глътна, но Кони не спря да му налива от бирата.

— Хайде, изпий я цялата — подкани тя напевно. — Я да видим колко можеш да поемеш! Да ти помогна ли?

Кони сложи уста до неговата: наклоняваше струята ту към него, ту към себе си и се надпреварваше да пийне повече. Всъщност бирата течеше по-скоро по лицата им, отколкото в устата, но от това те се забавляваха още повече.

— Само съсипвате хубавата бира — отбеляза Сесил.

Малко преди бирата в кутийката да свърши, Карл пъхна ръка в колана на полата на Кони и бързо я дръпна, така че тя падна върху коленете му. Пусна празната кутийка, прокара пръсти през косата му и придърпа главата му. Допря притворени устни — влажни и лепкави, до неговите.

— Ама вие какво… — скочи Сесил от стола и дойде ядосан през стаята при тях.

Кони беше засмукала езика на Карл силно като прахосмукачка, но той все пак успя да се отскубне и извика:

— Майрън!

Другият мъж стана доста тромаво на крака, но с две великански крачки успя да препречи пътя на Сесил, когато той все още беше на няколко метра от мястото, където неговата приятелка целуваше ненаситно брат му. Майрън го удари с все сила. Карл чу как зъбите на Сесил се чупят като стари грънци, после той се свлече с трясък на пода.

— Какво, по дяволите, правиш? — изпищя Сесил. — Какви ги вършите? Карл! Кони!

Но младата жена сякаш бе забравила за съществуването му. Карл също не му обърна внимание. Докато Майрън бдеше над него, не го застрашаваше нищо. Горкият Сесил още не го знаеше, но сега той беше безпомощен като току-що родено мишле, хванато от стара улична котка. Стига да му паднеше случай, Майрън беше в състояние да се забавлява дни наред с омаломощената си жертва.

Кони се търкаше о бедрата на Карл. Той разтвори грубо блузата й. Огромните й гърди се оголиха и насмалко да го смажат. Тя напъха зърното на едната в устата му.

— Направи така, че да се втвърди. Той никога не ги смуче достатъчно силно.

Карл не само го засмука, но и го захапа.

— Ей! — шляпна го Кони.

Той също я удари и й разби устната. Кони го зяпна смаяна. Докосна с върха на езика раната и облиза кръвта.

— Копелдак!

После се хвърли да разкопчава ципа му настървено като златотърсач, съгледал в купчина камъни златна жила. Карл простена къде от удоволствие, къде от болка, когато Кони освободи набъбналия му член и го стисна силно с потни длани.

Той бръкна под полата й и разкъса бикините. Кони се вдигна на пръсти, постоя малко, намести се и отново седна върху него.

Карл я остави сама да върши всичко и погледна към брат си — той се гърчеше, на пода досущ слепец, който си е изгубил бастуна и го търси опипом. От устата му капеха кървава пяна, храчки и слюнка. Бузите му бяха мокри от сълзите, той стенеше като обезумял. При вида на Сесил на Карл му се повдигна и го досрамя, че имат еднакво фамилно име.

Сесил вдигна глава и видя, че брат му го гледа.

— Как можа да го направиш?

— Какво съм виновен аз, че тя си е долна пачавра! Нали ти, братле, я доведе!

Карл запретна полите на Кони и ги вдигна, та Сесил да я вижда какво прави. Той изкрещя като смъртно ранено животно и със сетни сили се хвърли към тях, но Майрън го цапардоса с пестник по главата. Сесил залитна назад и се свлече на колене. Захлипа, навел глава, от устата върху гърдите му потече кървава слюнка.

— Я да видим на кого викаш „мръсна пачавра“? — попита задъхано Кони.

— По-добър ли съм от него?

— В тая работа си по-добър, дума да няма.

— Я не ме баламосвай — рече Карл уж смутен.

Тя отметна глава назад, затвори очи и ускори темпото.

— О, боже, само не спирай, чу ли, не спирай!

— И през ум не ми е минавало. Искам да покажа на Сесил как се правят тези неща!

Кони се бе увлякла толкова, че й подейства като жесток шок, когато Карл я вдигна, обърна я и я блъсна на пода, където тя се приземи на четири крака.

— Какво правиш?

— Затваряй си устата!

После отново я облада, хвана я отзад за главата и я блъсна с все сила. Кони си удари лицето в дъсчения под, чу се пукот на кости и хрущяли. Младата жена изпищя.

Сесил допълзя при нея в напразен опит да я спаси. Майрън го изрита в ребрата, които изпукаха. Той зави от болка.

Карл се ухили на Майрън.

— Щом свърша, можеш да я пробваш и ти.

Другият мъж се ухили и стовари ток в бъбрека на Сесил.