Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Unspeakable, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 65 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Sianaa (2009)
Допълнителна корекция
sonnni (2014)

Издание:

Сандра Браун. Торнадо

Редактор: Сергей Райков

ИК „Коала“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Даниела Г.)
  3. — Корекция sonnni

9

Телефонът върху писалището на Емъри Ломакс иззвъня. Ядосан, че го прекъсват, той натисна копчето на вътрешната връзка.

— Кой е, госпожо Пресли?

— Търсят ви от „Истпарк Девелопмънт“.

Настроението на Ломакс тутакси се промени.

— Свържете ме.

Бе затънал до гуша в работа, но тя можеше да почака. Бъдещето му не зависеше от тази мижава банка, която изобщо не можеше да се мери по размах с „Истпарк Девелопмънт“ в Хюстън. Фирмата можеше да купи, когато си поиска, тази смехотворна банка, и то за сума, която за собствениците й си бяха джобни пари.

— Здрасти, Глен — подхвана той мазно-мазно — мед му капеше от устата. — Как сте там…

— Изчакайте, с вас иска да говори господин Конот.

Емъри се свъси — докривя му от резкия тон на секретарката и от това, че Конот не го е потърсил сам, а го е възложил на някаква си дребна чиновничка.

Оставиха го близо три минути да слуша Кени Джий, накрая се обади и Конот. Той попита без заобикалки и излишни любезности:

— Ломакс, получи ли документите, които ти изпратихме?

— Вчера. Направо невероят…

— Какво каза Корбет?

— Аз такова… още не съм му ги показал. Както ти обясних, самият аз ги получих току-що. Нямах време да ги проуча. — От мълчанието в другия край на линията го побиха тръпки. — Но разговарях със снаха му. Тя склони да се срещнем. Довечера смятам да прегледам всички материали. Ако се налага, ще ги науча наизуст. Всички четирийсет и шест страници.

Криви им бяха сметките, ако си въобразяваха, че ще пожертва цяла вечер, за да чете всички тези скапани проекти, калкулации и строителни планове. Можеше да уреди нещата и без да се задълбочава в досадните подробности.

— Знаеш мнението ми, Глен — допълни Ломакс възможно най-убедително. — Не искам да давам възможност на Корбет да увърта. Преди да ида при него, държа да се запозная из дъно с материалите. Така, дори и старецът да почне да ми привежда някакви доводи, ще съм в състояние веднага да ги опровергая.

— Ако задачата не е по силите ти, кажи си още сега.

Сърцето на Емъри подскочи.

— По силите ми е, и още как!

— Спряхме се на теб, защото движиш банковите сметки на Корбет. Наясно си с паричните му проблеми. С други думи, благодарение на теб прескачаме един етап. Но ако нещата не потръгнат, ще те сменим с друг.

— Бива ли да говориш така, Глен! За мен това е не по-малко важно, отколкото за вас.

— Съмнявам се. Кога ще се обадиш?

— Скоро. — Явно това не бе достатъчно. — Много скоро. — Глен пак не беше доволен. — Веднага щом разговарям с Корбет.

— Чакам.

Емъри продължи да държи телефонната слушалка, безжизнена като увиснал полов член.

Стана му неприятно от сравнението и той остави слушалката, после се обърна заедно със стола на колелца и се вторачи в прозореца, който гледаше към главната улица на Блуър.

Банката имаше още един етаж, но Ломакс бе доволен, че кабинетът му е на партера. Стъклата на прозорците бяха тъмни и той можеше да зяпа тротоара, без да го вижда никой. Докато наблюдаваше минувачите, се забавляваше: правеше мръснишки жестове на хората, които не му бяха симпатични, и зяпаше на воля хубавите жени. Рядко се случваше някоя да мине край банката и да не се погледне в тъмното стъкло. Ломакс обичаше да си мисли, че те се извръщат към стъклото не за да видят как изглеждат, а за да погледнат него.

Вчера той бе забелязал още отдалеч Ана Корбет. Вървеше по тротоара заедно със сина си и двамата току спираха, за да позяпат някоя витрина. Младата жена си я биваше. Хубаво стегнато телце. Високо дупе. Е, с гърдите беше зле, но зърната им бяха набъбнали от климатичната инсталация вътре в банката.

Хвана го яд, че Ана пилее хубостта си с онзи старец. Всеки знаеше, че той я чука. Двамата живееха заедно вече седма година. То оставаше дядката да не я чука! Кога друг път ще му падне такъв случай!

Виж, Ломакс не проумяваше защо Ана се примирява с този вечно намусен дърт скъперник. Вероятно защото беше глуха. Емъри не виждаше друго обяснение. Младата жена сигурно си мислеше, че не може да се надява на нищо по-добро от свекър си. Емъри смяташе да я опровергае.

При тази мисъл той се подсмихна под мустак.

Но усмивката му угасна бързо. Сега не му беше до глухото момиче — то можеше и да почака. Най-важното сега бе той да изпълни онова, което очакваха от него в „Истпарк Девелопмънт“. Не можеше да го постигне с добро. Беше опитал да съветва Корбет по финансовите въпроси и да спечели доверието му, но бе ударил на камък.

Конот и другите вече губеха търпение. Нямаше за кога да протака. Но докато Корбет си плащаше вноските по заема, цялата тази история можеше да се проточи с години. Емъри се опасяваше, че от „Истпарк Девелопмънт“ ще възложат задачата на друг, ще се откажат от проекта и ще оттеглят предложението. И тогава той щеше да бъде прецакан. Щеше да гние до второ пришествие в отдел „Заеми“ на банката и да кара на едната заплата.

Работеше в една от малкото банки, собственост на семейство, и шансовете му за повишение клоняха към нула. Директорът имаше двама синове, и те сухари като него. Бяха скъперници и педанти. И тримата не го обичаха много-много. Като нищо можеха да му покажат вратата.

Изводът: Емъри трябваше да върти, да суче, но да уреди сделката с „Истпарк“. Каквото и да му струваше това, трябваше да убеди Корбет да продаде фермата. Но досега все не намираше подход към стареца. Той отказваше да слуша за това, камо ли да го обсъжда.

Емъри трябваше да разработи нов план за атака. Точно така! Трябваше да измисли нещо дръзко.

Ето къде беше разковничето! Да прояви дързост! След време, когато хората говореха за това — а Емъри бе готов да се обзаложи, че те ще говорят — всички щяха да са единодушни, че сделката е щяла да се провали, ако Ломакс не е предприел онзи дързък ход. „Не човек, а желязо. Ето какъв е Ломакс, инак нямаше да направи нещо толкова дръзко“, щяха да шушукат хората.

Погледна разсеяно през тъмното стъкло, за да получи вдъхновение.

Но единственото, което видя, бе очуканият пикап, който пъплеше по главната улица на града.