Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Лангдън (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lost Symbol, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 223 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дан Браун. Изгубеният символ
ИК „Бард“, 2009
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ISBN 978–954–655–063–7
История
- — Добавяне
93
Площад Франклин се намира в северозападната част на центъра на Вашингтон, на пресечката на Кей Стрийт и Тринайсета улица. Там се издигат много исторически сгради, най-известната от които е Франклин Скул — от нея през 1880 г. Александър Греъм Бел пратил първото безжично съобщение в света.
Един хеликоптер UH–60 бързо се приближаваше от запад — да дойде от Националната катедрала му трябваха само минути. „Имаме предостатъчно време — помисли Сато, докато гледаше площада под тях. Знаеше, че е важно хората й да заемат позиции незабелязано, преди обектът да се е появил. — Той каза, че ще се забави най-малко двайсет минути“.
По нейна заповед пилотът зависна на милиметри над покрива на най-високата постройка, известна като „Площад Франклин 1“, огромна престижна офис сграда с две златовърхи кули. Естествено, тази маневра не беше законна, но вертолетът остана там само няколко секунди и плазовете му едва докосваха чакълената настилка. Щом всички скочиха навън, пилотът незабавно полетя на изток, където щеше да се издигне на „безшумна височина“ и оттам да им осигурява невидима въздушна поддръжка.
Сато изчака оперативната група да си събере багажа и да подготви Белами за задачата му. Архитектът все още изглеждаше замаян от файла, който бе видял в нейния компютър.
„Както вече казах… въпрос на национална сигурност“. Той бързо я беше разбрал и вече й оказваше пълно съдействие.
— Всичко е готово, госпожо директор — докладва агент Симкинс.
След като Сато им даде съответните нареждания, агентите поведоха Белами по покрива и изчезнаха надолу по стълбището, за да заемат позиции на площада.
Японката отиде до ръба на покрива и погледна надолу. Правоъгълният залесен парк заемаше цялото пространство между четирите улици. „Много места за прикриване“. Нейните хора напълно разбираха колко е важно да останат невидими. Ако обектът усетеше присъствието им и решеше просто да се измъкне… тя дори не искаше да си го помисля.
Студеният вятър духаше на силни пристъпи и Сато се обгърна с ръце. От тази височина площад Франклин изглеждаше по-малък, отколкото го помнеше, с по-малко сгради. Зачуди се коя от тях е номер осем. Вече беше поискала тази информация от Нола Кей и очакваше младата жена всеки момент да й позвъни.
Белами и агентите се появиха на площада. Приличаха на мравки, докато се разгръщаха в мрака на дърветата. Симкинс разположи архитекта сред открит участък в средата на пустия парк, после заедно с другите потъна безследно в естественото прикритие. След секунди Белами остана сам, разхождаше се напред-назад и трепереше на светлината на една улична лампа близо до центъра на площада.
Сато не изпитваше никакво съчувствие към него.
Запали цигара и дръпна силно, наслаждаваше се на проникващата в дробовете й топлина. После, доволна, че всичко долу е наред, се отдалечи от ръба, за да чака двете телефонни обаждания — от Нола и агент Хартман, когото беше пратила в Калорама Хайтс.