Дан Браун
Изгубеният символ (118)

116.

Енергията прииждаше.

Малах я усещаше да пулсира в него, да тече по тялото му, докато буташе инвалидната количка с Питър Соломон към олтара. „Ще напусна тази сграда безкрайно по-могъщ, отколкото влязох“. Сега оставаше само да открие последната съставка.

— Verbum significatium — прошепна сам на себе си той. — Verbum omnificum.

Спря количката до олтара, заобиколи го отпред и отвори ципа на тежката чанта в скута на Питър. Бръкна вътре, извади каменната пирамида и я вдигна на лунната светлина точно пред очите на стария масон, за да му покаже изсечените върху основата символи.

— През всички тия години изобщо не си знаел как крие тайните си пирамидата — подразни го Малах, почтително я постави в ъгъла на олтара и се върна при чантата. — А този талисман наистина внесе ред в хаоса, точно както гласи обещанието — продължи той и му показа златния пирамидион. После внимателно нагласи металния връх върху каменната пирамида и се отдръпна, за да може Питър да ги види. — Ето, твоят сюмболон е завършен.

Лицето на Соломон се сгърчи и той напразно се опита да проговори.

— Добре. Виждам, че искаш да ми кажеш нещо. — Малах грубо издърпа парцала от устата му.

Питър Соломон се закашля и се задави. Минаха няколко секунди, преди най-после да успее да произнесе:

— Катрин…

— Времето на Катрин изтича. Ако искаш да я спасиш, съветвам те да правиш точно каквото ти кажа. — Малах подозираше, че сестрата на Питър вече е мъртва или ако не е, съвсем скоро ще умре. Нямаше значение. Тя имаше късмет, че бе доживяла да се сбогува с брат си.

— Моля те — дрезгаво прошепна Питър. — Прати линейка…

— Тъкмо това ще направя. Но първо трябва да ми кажеш как да проникна в тайното стълбище.

На лицето на Соломон се изписа смайване.

— Какво?!

— Стълбището. Масонската легенда съобщава за стълбище, което се спуска на стотици стъпки до тайното скривалище на Изгубеното слово.

Питър започваше да изпада в паника.

— Легендата ти е позната — провокира го Малах. — Тайно стълбище, скрито под камък. — Той посочи главния олтар, грамаден гранитен блок с позлатен надпис на иврит: „РЕЧЕ БОГ: ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА. И БИДЕ СВЕТЛИНА“. — Явно това е мястото. Входът към стълбището трябва да е скрит на някой от долните етажи.

— В тази сграда няма никакво стълбище! — извика Соломон.

Неговият похитител търпеливо се усмихна и кимна нагоре.

— Тази сграда има формата на пирамида. — И посочи четириъгълния свод с оберлихт в средата.

— Да, Домът на Храма е пирамида, но какво общо…

— Питър, аз разполагам с цяла нощ. — Малах приглади бялата копринена одежда около съвършеното си тяло. — Но не и Катрин. Ако искаш да остане жива, ще ми разкриеш как да проникна в стълбището.

— Вече ти казах, в тази сграда няма никакво тайно стълбище! — заяви Соломон.

— Нима? — По-младият мъж спокойно извади листа, на който беше подредил символите от основата на пирамидата. — Това е последното послание на Масонската пирамида. Твоят приятел Робърт Лангдън ми помогна да го разчета.

И вдигна листа пред очите му. Почитаемият майстор ахна. Шейсет и четирите символа не само бяха подредени в очевидно смислени групи… но и от хаоса се появяваше истински образ.

Образ на стълбище… под пирамида.

 

 

Питър Соломон смаяно се взираше в запълнения със символи квадрат. Масонската пирамида, поколения наред беше пазила своята тайна, а сега ненадейно я бяха разбудили. Усети злокобно парене под лъжичката.

„Последният шифър на пирамидата“.

На пръв поглед истинският смисъл на знаците си оставаше загадка за него — и все пак той веднага разбра какво си мисли татуираният.

„Той вярва, че под пирамидата, наречена Хередом, е скрито стълбище.

Грешно тълкува символите“.

— Къде е? — отново попита похитителят му. — Помогни ми да намеря стълбището и ще спася Катрин.

„Ще ми се да можех — мислено простена Питър. — Но стълбището не съществува“. Този мит беше чисто символичен… част от големите алегории на масонството. Витото стълбище, както го наричаха, се появяваше на така наречените „втори масонски таблици“. То изобразяваше човешкото интелектуално изкачване към Божествената истина. Подобно на стълбата на Яков, Витото стълбище бе символ на пътя към висините… извисяването на човек към Бога… връзката между земното и духовното. Неговите стъпала представляваха многото добродетели на ума.

„Той би трябвало да го знае — помисли си Соломон. — Преминал е всички посвещения“.

Всеки посвещаван масон научаваше, че символичното стълбище, по което може да се изкачи, му позволява да „участва в тайните на науката за човека“. Подобно на ноетичната наука и Древните тайни, масонството почиташе неовладения потенциал на човешкия ум и много масонски символи бяха свързани с човешката физиология.

„Умът увенчава физическото тяло като златен пирамидион. Философският камък. Енергията се изкачва и спуска по стълбището на гръбнака, циркулира, свързва небесния ум с физическото тяло“.

Неслучайно гръбначният стълб се състоеше точно от трийсет и три прешлена. „Трийсет и три са масонските степени“. Сакрумът, основата на гръбнака, буквално означаваше „свещена кост“. „Тялото наистина е храм“. Науката за човека, която тачеха масоните, се състоеше в древното разбиране за оптималното използване на този храм с най-благородна цел.

За съжаление, с нищо нямаше да помогне на Катрин, ако се опиташе да обясни истината на този човек. Питър погледна квадрата със символите, въздъхна примирено и излъга:

— Добре, прав си. Под тази сграда наистина има стълбище. И щом пратиш помощ на Катрин, ще те заведа при него.

Татуираният просто го гледаше.

Соломон предизвикателно отвърна на погледа му.

— Можеш да спасиш сестра ми и да узнаеш истината или да убиеш и двама ни и завинаги ще си останеш невеж!

Мъжът спокойно отпусна листа и поклати глава.

— Не съм доволен от теб, Питър. Ти не издържа проверката. Все още ме взимаш за глупак. Наистина ли вярваш, че не разбирам какво търся? Мислиш ли, че още не съм осъзнал истинския си потенциал?

С тези думи неговият похитител му обърна гръб и смъкна одеждата си. Бялата коприна с пърхане се свлече на пода и Соломон видя продълговатата татуировка по гръбнака му.

„Мили Боже…“

От белия набедреник на мъжа се издигаше изящно вито стълбище, което стигаше до средата на мускулестия му гръб. Всяко стъпало беше разположено върху гръбначен прешлен. Онемял, Питър плъзна очи нагоре, чак до основата на главата му.

Можеше само да зяпне.

Татуираният отметна глава назад и разкри голия кръг на темето си, заобиколен от змия, която се самоизяждаше.

Единение.

Онзи бавно наведе глава напред и отново се обърна към Питър. Големият двуглав феникс на гърдите му пронизваше със смъртоносните си очи.

— Търся Изгубеното слово — каза мъжът. — Ще ми помогнеш ли… или двамата със сестра ти ще умрете?

 

 

„Знаеш как да го откриеш — помисли Малах. — Знаеш нещо, което не ми разкриваш“.

По време на разпитите Питър Соломон му беше признал неща, за които сега сигурно изобщо не си спомняше. Многократните „сеанси“ в резервоара за ограничаване на сетивните възприятия го бяха докарали до делириум и го бяха направили покорен. Невероятно, но докато си повръщаше червата, всичко, което разказа на Малах, съответстваше на легендата за Изгубеното слово.

„Изгубеното слово не е метафора… истинско е. Словото е написано на древен език… и е скрито от векове. То може да донесе невъобразимо могъщество на всеки, който разбере значението му. Словото остава скрито до ден-днешен… и Масонската пирамида е в състояние да го разкрие“.

— Питър — вперил поглед в очите на пленника си, прошепна Малах, — когато видя квадрата със символи… ти забеляза нещо. Имаше откровение. Този квадрат ти говори нещо. Обясни ми.

— Нищо няма да ти обясня, преди да пратиш помощ на Катрин.

Малах му се усмихна.

— Повярвай ми, в момента перспективата да изгубиш сестра си е най-малката ти тревога. — С тези думи той се върна при чантата на Лангдън и започна да вади нещата, които носеше от подземието. После педантично ги подреди върху жертвения олтар.

Сгънато парче коприна. Чисто бяла.

Сребърна кадилница. С египетска мирта.

Стъкленица с кръвта на Питър. Смесена с пепел.

Перо от черен гарван. Свещеното му стило.

Жертвеният нож. Изкован от метеоритно желязо в Ханаанската пустиня.

— Да не си мислиш, че ме е страх да умра? — извика Питър и от гласа му бликаше мъка. — Ако Катрин умре, нищо няма да ми остане! Ти унищожи цялото ми семейство! Отне ми всичко!

— Не всичко — поправи го Малах. — Още не. — Бръкна в чантата и извади лаптопа си. Включи го и погледна пленника си над капака. — Боя се, че още не си осъзнал истинското положение, в което се намираш.