Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Лангдън (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lost Symbol, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 223 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дан Браун. Изгубеният символ
ИК „Бард“, 2009
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ISBN 978–954–655–063–7
История
- — Добавяне
7
Катрин Соломон припряно пресичаше паркинга под студения дъжд. Искаше й се да е облякла нещо повече от дънки и кашмирен пуловер. Когато наближи главния вход на сградата, ревът на гигантските въздухопречистватели се усили. Тя обаче едва го чуваше — ушите й още пищяха след телефонния разговор, който току-що беше провела.
„Онова, което според брат ви е скрито във Вашингтон… Може да бъде намерено“.
Самата мисъл й се струваше невероятна. С човека, който й се беше обадил, имаха да обсъждат още много неща и се бяха уговорили да го направят по-късно същата вечер.
Когато стигна до входа, изпита същото вълнение, което я обземаше винаги на влизане в гигантската сграда. „Никой не знае, че това място е тук“.
Табелата на вратата съобщаваше:
Център за поддръжка — Смитсънов музей
(ЦПСМ)
Въпреки че в Националния парк имаше над десет огромни музея, Смитсъновият институт притежаваше толкова голяма колекция, че едновременно можеха да се излагат само два процента от нея. Другите деветдесет и осем трябваше да се съхраняват някъде. И това някъде беше… тук.
Нищо чудно, че в тази сграда се пазеха удивително разнообразни неща — гигантски статуи на Буда, ръкописни кодекси, отровни стрелички от Нова Гвинея, ножове, инкрустирани със скъпоценни камъни, каяк от китови мустаци. Също толкова изумителни бяха природните съкровища — скелети на плезиозаври, безценна колекция метеорити, гигантска сепия, дори слонски черепи, донесени от Теди Рузвелт след сафари в Африка.
Ала всички тези неща не бяха причината преди три години Питър Соломон, секретар на Смитсъновия институт, да доведе сестра си в ЦПСМ. Не я беше довел да гледа научни чудеса, а да ги създава. И тъкмо с това се занимаваше тя.
Дълбоко в тази сграда, в мрака на най-далечните й недра, имаше малка изследователска лаборатория. Втора като нея не съществуваше в целия свят. Последните открития в областта на ноетичната наука, които беше направила там Катрин, имаха значение за всички дисциплини — от физика и история до философия и религия. „Скоро всичко ще се промени“, помисли си тя.
Влезе във фоайето и охранителят на входа прибра радиото си и смъкна слушалките.
— Здравейте, госпожице Соломон!
— Редскинс ли?
Той се изчерви и на лицето му се изписа гузно изражение.
— Разгрявката.
Катрин се усмихна.
— Няма да те издам. — Отиде при детектора за метал и си изпразни джобовете. Когато изхлузи златния картие от китката си, я обзе обичайната тъга. Часовникът беше подарък от майка й за осемнайсетия й рожден ден. Бяха изтекли почти десет години, откакто майка й беше загинала — бе умряла в ръцете й.
— Е, госпожо Соломон? — шеговито прошепна охранителят. — Ще разкриете ли изобщо на някого какво правите там вътре?
Катрин вдигна поглед.
— Някой ден, Кайл. Няма да е тази вечер.
— Я стига — настоя той. — Секретна лаборатория… в таен музей? Сто на сто правите нещо яко.
„Много повече от яко“ — помисли тя, докато събираше вещите си. Всъщност се занимаваше с толкова модерна област, че вече дори не приличаше на наука.