Дан Браун
Изгубеният символ (42)

39

Робърт Лангдън удивено гледаше квадратния отвор в стената. Беше със страна деветдесетина сантиметра и явно бе оформен чрез изваждане на тухли. За миг в сумрака му се стори, че дупката е прозорец към съседна стая.

После видя, че се лъже.

Отворът продължаваше съвсем малко навътре в стената. Заприлича му на музейна ниша, предназначена за статуетка. И съвсем уместно, в тази ниша също имаше нещо.

Парче издялан гранит, високо една педя. Изящната гладка повърхност на четирите полирани страни лъщеше на светлината на свещта.

Лангдън не можеше да проумее какво прави този камък тук. „Каменна пирамида?“

— По изненаданото ви лице разбирам, че този предмет не е типичен за Стаята за размисъл — самодоволно заяви Сато.

Той само поклати глава.

— Тогава навярно ще преосмислите предишното си мнение за легендата за Масонската пирамида, скрита във Вашингтон?

— Госпожо директор, тази пирамидка не е Масонската пирамида — незабавно възрази ученият.

— Значи е чисто съвпадение, че намерихме пирамида, скрита в сърцето на вашингтонския Капитолий, в тайна стая, принадлежаща на масонски ръководител, така ли?

Лангдън разтърка очи и се опита да се съсредоточи.

— Тази пирамида по нищо не съответства на мита. Масонската пирамида се описва като огромна и върхът й е изкован от масивно злато.

Нещо повече, той знаеше, че с плоския си връх тази пирамидка дори не е истинска пирамида — без връх се превръщаше в съвсем друг символ. Известна като Недовършената пирамида, тя символично напомняше, че изкачването на човек към пълния му потенциал е вечно продължаващ процес. Макар че малцина го разбираха, това беше най-широко разпространеният символ на света. „Над двайсет милиарда копия“. Недовършената пирамида украсяваше всяка еднодоларова банкнота и търпеливо очакваше сияйния си връх, който висеше над нея, напомняйки за все още неизпълнената съдба на Америка и за оставащата за вършене работа — и на цялата страна, и на отделните индивиди.

— Извадете я — нареди Сато на Андерсън. — Искам да я разгледам отблизо. — И се зае да направи място на писалището, като абсолютно безцеремонно избута черепа и кръстосаните кости настрани.

Лангдън имаше чувството, че са най-обикновени мародери, оскверняващи лично светилище.

Началникът на охраната се провря покрай него, бръкна в нишата и хвана пирамидата от двете страни с широките си длани. Едва успя да я повдигне в тази неудобна поза, извади я и я тупна върху писалището. После отстъпи назад, за да направи място на Сато.

Директорката премести свещта по-наблизо и впери поглед в полираната повърхност на гранита. Бавно прокара мъничките си пръсти по нея и проучи сантиметър по сантиметър плоския връх и страните. Накрая обви камъка с шепи, за да го опипа отзад, и се намръщи разочаровано.

— Професор Лангдън, преди малко казахте, че Масонската пирамида е направена, за да съхранява тайна информация.

— Така гласи легендата, да.

— Да приемем хипотетично, че според похитителя на Питър това тук е Масонската пирамида. В такъв случай той ще смята, че тя съдържа важна информация.

Робърт ядосано кимна.

— Да, макар че даже да открие информацията, сигурно няма да може да я прочете. Според легендата съдържанието на пирамидата е шифровано, което го прави неразбираемо… освен за най-достойните.

— Моля?

Въпреки растящото си нетърпение той отговори спокойно.

— Митичните съкровища винаги са защитени с изпитания за достойнство. Както може би си спомняте, в легендата никой освен Артур не може да извади меча от камъка, защото само той е духовно подготвен да упражни ужасяващата му сила. В основата на мита за Масонската пирамида е същата идея. В този случай информацията е въпросното съкровище и се казва, че била написана с шифър, мистичен език със забравени думи, който можели да четат само достойните.

По устните на Сато плъзна нещо като усмивка.

— Е, това може би обяснява повикването ви тук.

— Моля?

Директорката на СЗС спокойно завъртя пирамидата на сто и осемдесет градуса и свещта освети четвъртата страна.

Робърт Лангдън зяпна от изненада.

— Изглежда, някой ви смята за достоен — заяви Сато.