Дан Браун
Изгубеният символ (22)

19

Директор Иноуе Сато стоеше със скръстени ръце и скептично се взираше в Лангдън.

— Казал ви е, че иска да отключите древен портал, така ли? И какво да правя сега с тази информация, професор Лангдън?

Робърт безсилно сви рамене. Пак му призляваше и се опитваше да не гледа надолу към отрязаната ръка на приятеля си.

— Повторих ви точно какво ми каза той. Древен портал… скрит някъде в тази сграда. Отговорих му, че не знам за никакъв портал.

— Тогава защо смята, че тъкмо вие можете да го намерите?

— Явно е луд. — „Каза, че Питър ще посочи пътя“. Лангдън хвърли поглед към изпънатия пръст на Соломон и отново изпита отвращение от садистичната игра на думи на неговия похитител. „Питър ще посочи пътя“. Вече беше позволил на очите си да проследят посоката на сочещия пръст — нагоре към купола. „Портал? Там горе? Безумие“. — Никой друг освен мъжа, който ми се обади, не знаеше, че тази вечер идвам в Капитолия, тъй че онзи, който ви е информирал, че съм тук, е вашият човек. Съветвам ви да…

— Откъде съм получила информацията не е ваш проблем — рязко го прекъсна Сато. — В момента основният ми приоритет е да си сътруднича с този човек и разполагам със сведение, че единствено вие можете да му дадете каквото иска.

— А пък моят основен приоритет е да намеря приятеля си — ядоса се Лангдън.

Директорката дълбоко си пое дъх. Търпението й явно се изчерпваше.

— Ако искаме да намерим господин Соломон, имаме само един начин, професор Лангдън — да започнем да си сътрудничим с единствения човек, който, изглежда, знае къде се намира той. — Тя си погледна часовника. — Времето ни е ограничено. Уверявам ви, че се налага бързо да изпълним исканията му.

— Как? — Ученият не вярваше на ушите си. — Като открием и отключим древния портал ли? Няма никакъв портал, директор Сато. Тоя тип е побъркан.

Тя пристъпи към Лангдън и застана на няма и трийсет сантиметра от него.

— Ако ми позволите да го изтъкна… тази сутрин вашият побъркан ловко е манипулирал двама доста интелигентни хора. — Директорката на СЗС се вторачи в Робърт, после хвърли поглед към Андерсън. — В моята работа се научаваш, че границата между лудостта и гениалността е почти незабележима. Трябва да се отнасяме към този човек с известно уважение.

— Та той е отрязал човешка ръка!

— Точно това казвам и аз. Което едва ли е постъпка на неуверена, необвързана с кауза личност. Нещо повече, професор Лангдън, той явно смята, че вие можете да му помогнете. Докарал ви е чак във Вашингтон — и трябва да е имал сериозно основание затова.

— Така му бил казал Питър — по собствените му думи, това е единственото му основание да смята, че мога да отключа въпросния „портал“ — възрази Лангдън.

— И защо Питър Соломон ще му каже такова нещо, ако не е вярно?

— Сигурен съм, че Питър не му е казал нищо подобно. И даже да го е направил, сигурно е било по принуда. Бил е объркан… или уплашен.

— Да. Това се нарича изтезание при разпит и е доста резултатно. Още по-сериозно основание господин Соломон да каже истината. — Сато говореше така, сякаш има личен опит с прилагането на този метод. — Обясни ли ви защо Питър смята, че само вие можете да отключите портала?

Лангдън само поклати глава.

— Ако репутацията ви е вярна, професор Лангдън, и двамата с Питър Соломон проявявате интерес към такива неща — тайни, историческа езотерика, мистицизъм и така нататък. По време на дискусиите ви Питър Соломон никога ли не ви е споменавал за таен портал във Вашингтон?

Робърт не можеше да повярва, че високопоставен служител от ЦРУ му задава такъв въпрос.

— Сигурен съм. С Питър обсъждаме разни доста странни неща, но повярвайте ми, ако ми беше казал, че някъде е скрит древен портал, щях да го посъветвам да иде да си прегледа главата. Особено портал, който води към Древните тайни.

Тя се сепна.

— Моля? Онзи човек каза ли ви конкретно къде води порталът?

— Да, обаче не се налагаше. — Лангдън посочи отрязаната ръка. — Ръката на тайните е официална покана за преминаване през мистичен вход и придобиване на древни тайни познания — могъща мъдрост, наричана Древните тайни… или изгубената мъдрост на всички времена.

— Значи все пак сте чували за тайната, която според него е скрита тук.

— Много историци са чували за нея.

— Тогава защо твърдите, че порталът не съществува?

— При цялото ми уважение, госпожо, всички сме чували за Извора на младостта и Шангри Ла, но това не значи, че съществуват.

Прекъсна ги високото изпращяване на радиостанцията на Андерсън.

— Господин началник?

Шефът на охраната дръпна радиостанцията от колана си.

— Слушам.

— Завършихме претърсването на района. Никой не отговаря на описанието. Очакваме нови нареждания.

Андерсън хвърли поглед към Сато, очевидно очакваше укори, но директорката като че ли не се интересуваше от това. Той се отдалечи от двамата и тихо заговори по радиостанцията.

Сато не отклоняваше вниманието си от Лангдън.

— Значи твърдите, че тайната, която според него е скрита във Вашингтон… е измислица, така ли?

Ученият кимна.

— Да, изключително стар мит. Всъщност легендата за Древните тайни е предхристиянска и датира отпреди хиляди години.

— И въпреки това не е изчезнала до ден-днешен, нали?

— Както и много други, също толкова неправдоподобни вярвания. — Лангдън често напомняше на студентите си, че в повечето съвременни религии се тиражират истории, които не издържат научна критика: от разделянето на Червено море от Мойсей… до вълшебните очила на Джоузеф Смит, с които превел Книгата на Мормон от златни плочи, след като ги открил заровени в северната част на щата Ню Йорк. „Масовото приемане на една идея не е доказателство за нейната вярност“.

— Разбирам. И все пак какви точно са тези… Древни тайни?

Робърт въздъхна. „Случайно да имате няколко седмици на разположение?“

— Накратко, с наименованието „Древните тайни“ се обозначават тайни знания, натрупани много отдавна. Една от най-интересните им особености е това, че те позволявали на притежателите си да разбуждат могъщи способности, иначе спящи в човешкия ум. Просветените адепти се заклевали да крият знанията от масите, защото ги смятали за прекалено опасни за непосветените.

— Опасни с какво?

— Информацията се пазела в тайна по същата причина, по която ние днес крием кибрита от децата. В правилните ръце огънят може да даде светлина… но ако попадне в други, може да бъде опустошителен.

Сато си свали очилата и го погледна внимателно.

— Кажете ми, професор Лангдън, вярвате ли, че наистина може да съществува такава опасна информация?

Робърт не знаеше как да отговори. Древните тайни бяха най-големият парадокс на неговата научна кариера. Почти всяко мистично предание на света се въртеше около идеята, че съществува тайно знание, което може да дари човек с мистична, почти божествена сила: таро и и цзин даваха на хората способността да виждат бъдещето, алхимията осигуряваше безсмъртие чрез легендарния философски камък, уика позволяваше на напредналите да правят могъщи заклинания. Списъкът продължаваше до безкрай.

Като учен, той не можеше да отрече историческите извори на тези предания — купища документи, артефакти и творби на изкуството, изрично свидетелстващи, че древните са притежавали могъща мъдрост, която разкривали единствено чрез алегории, митове и символи, за да гарантират, че само посветените ще имат достъп до нейната сила. И все пак, като реалист, си оставаше убеден в противното.

— Да речем само, че съм скептик — отговори Робърт. — Никога не съм виждал в реалния свят нищо, което да предполага, че Древните тайни не са само легенда, повтарящ се митологичен архетип. Струва ми се, че ако наистина беше възможно хората да придобиват чудотворна сила, щеше да има доказателства за това. И все пак засега историята не ни дава свидетелства за хора със свръхчовешки способности.

Сато повдигна вежди.

— Това не е съвсем вярно.

Лангдън се поколеба. За вярващите богочовеците наистина не бяха без прецедент — най-очевидният сред тях беше Иисус.

— Признавам, че мнозина образовани хора вярват в съществуването на тази мъдрост, но все пак не съм убеден.

— Питър Соломон сред тези хора ли е? — Директорката на СЗС кимна към ръката на пода.

Робърт не можеше да се насили да погледне натам.

— Питър произхожда от род, който винаги е проявявал страстен интерес към всичко древно и мистично.

— Това „да“ ли означава?

— Уверявам ви, даже да вярва, че Древните тайни са действителни, Питър не смята, че до тях се стига през някакъв портал, скрит във Вашингтон. Той разбира метафоричната символика, за разлика от неговия похитител, очевидно.

Сато кимна.

— Значи мислите, че този портал е метафора.

— Разбира се — потвърди Лангдън. — Поне на теория. Това е много разпространена метафора — мистичен портал, през който трябва да мине човек, за да получи просветление. Порталите и вратите са често срещани символични идеи, представящи инициационни обреди. Да търсиш реален портал е все едно да се опитваш да намериш истинската райска порта.

Директорката за кратко се замисли над думите му.

— Но явно похитителят на господин Соломон смята, че вие можете да отключите истински портал.

Робърт въздъхна.

— Той е направил същата грешка, каквато допускат много фанатици — взел е метафората за действителност. — По същия начин ранните алхимици напразно се бяха мъчили да превърнат оловото в злато, без да проумеят, че това не е нищо друго, освен метафора на отприщването на реалния човешки потенциал — превръщането на невежия ум в просветен.

Сато посочи отрязаната ръка.

— Щом този човек иска да му намерите някакъв портал, защо просто не ви каже как да го направите? Защо е целият този цирк? Защо ви оставя татуирана ръка?

Лангдън си беше задал същия въпрос и отговорът го смущаваше.

— Ами, изглежда, човекът, с когото си имаме работа, освен че е психически нестабилен, е също високообразован. Тази ръка е доказателство, че добре познава тайните, както и техните тайни знаци. Да не споменавам за историята на тази зала.

— Не ви разбирам.

— Всичките му действия тази вечер са в абсолютно съответствие с древните правила. Според преданията Ръката на тайните е свещена покана и затова трябва да се връчи на свято място.

Японката присви очи.

— Това е Ротондата на вашингтонския Капитолий, професор Лангдън, а не някакво светилище на древни мистични тайни.

— Всъщност, госпожо, познавам много историци, които няма да се съгласят с вас — възрази Робърт.

В този момент, в отсрещния край на града, Триш Дън седеше пред плазмената стена в Куба. Приключи с подготовката и въведе петте ключови израза, които й беше дала Катрин.

„Нищо Няма да се получи“.

Песимистично настроена, Триш пусна търсачката и тя с ослепителна скорост се зае да сравнява изразите с текстове по целия свят… в търсене на пълно съответствие.

Триш не можеше да не се чуди за какво всъщност е всичко това, но отдавна беше приела, че работата с брата и сестрата Соломон означава никога да не знае цялата история докрай.