Дан Браун
Изгубеният символ (116)

114.

На петнайсетина километра оттам Малах подпъхна одеялото около Питър Соломон и забута инвалидната количка по осветения от луната паркинг до огромната сграда. Тя имаше точно трийсет и три външни колони… високи по десет метра… всъщност по-точно трийсет и три стъпки. По това време грамадната като планина постройка пустееше и никой нямаше да ги види. Не че имаше значение. Отдалече на никого нямаше да му направи впечатление високият мъж с благо лице и дълго черно палто, извел на вечерна разходка един плешив инвалид.

Стигнаха до задния вход и Малах приближи количката до електронното табло. Питър го гледаше непокорно — явно нямаше намерение да въведе кода.

Малах се засмя.

— Да не си мислиш, че си тук, за да ме вкараш вътре? Толкова бързо ли забрави, че съм от твоите братя? — Протегна ръка и въведе кода, който му бяха дали след посвещаването му в трийсет и третата степен.

Тежката врата изщрака и се отвори.

Соломон изпъшка и се замята на количката.

— Питър, Питър — снизходително рече Малах. — Представи си Катрин. Помагай ми и тя ще остане жива. Можеш да я спасиш. Дадох ти думата си.

Вкара пленника си вътре и заключи вратата. Сърцето му биеше бързо от възбуда. Продължи с количката по няколко коридора, стигна до един асансьор и натисна бутона. Вратата се отвори и Малах влезе заднишком, като издърпа количката в кабината. После, като се увери, че Питър вижда какво прави, протегна ръка и натисна най-горния бутон.

На измъченото лице на жертвата се изписа страх.

— Шшт… — прошепна Малах и нежно го погали по бръснатата глава, докато вратата на асансьора се затваряше. — Както отлично знаеш… тайната е как да умреш.

„Не си спомням всички символи!“

Лангдън затвори очи и положи всички усилия да си представи точното място на символите върху основата на каменната пирамида, но дори възможностите на неговата фотографска памет не се простираха дотам. Записа няколкото знака, които си спомняше, и ги разположи на местата, посочени от магическия квадрат на Франклин.

Засега обаче не виждаше нищо свързано.

— Виж! — настойчиво каза Катрин. — Трябва да си на верен път. На първия ред има само гръцки букви — един и същи вид символи се подреждат заедно!

И той го беше забелязал, ала не се сещаше за гръцка дума, която да съдържа точно тези букви, на точно тези места. „Трябва ми първата буква!“ Отново погледна магическия квадрат и се опита да си спомни първия знак в долния ляв ъгъл. „Мисли!“ Затвори очи и се помъчи да си представи основата на пирамидата. „Долният ред… в левия ъгъл… какво имаше там?“

За миг се върна отново в резервоара, изтерзан от ужас, вторачен в основата на пирамидата през плексигласовото прозорче.

И изведнъж го видя. Задъхан, Лангдън отвори очи.

— Първата буква е H!

Обърна се към квадрата и я записа. Думата продължаваше да не е пълна, но вече беше видял достатъчно. Внезапно разбра каква може да е.

Hερεδoμ!

Грабна блекберито и направи нова справка, като въведе тази добре известна гръцка дума с латински букви. Първият резултат беше енциклопедична статия. Той я прочете и разбра, че е прав.

ХЕРЕДОМ. Важна дума във високите масонски степени. Идва от ритуалите на френските розенкройцери, в които се отнася до митична планина в Шотландия, легендарното място на първото такова братство. От гръцката дума Heredom, която произлиза от хиерос домос, „свещен дом“.

— Това е! — смаяно възкликна Лангдън. — Ето къде са отишли!

Сато, която четеше над рамото му, явно не разбираше.

— На някаква митична планина в Шотландия ли?

Професорът поклати глава.

— Не. В една вашингтонска сграда, чието тайно име е Хередом.