Дан Браун
Изгубеният символ (18)

15

В пълния мрак на модула Катрин Соломон с опипване намери облицованата с олово външна врата на лабораторията, отвори я и се втурна в малкото преддверие. Пътуването през бездната й отне само деветдесет секунди и все пак сърцето й туптеше бясно. „Би трябвало за три години да съм свикнала“. Винаги изпитваше облекчение, когато напускаше чернотата на Модул 5 и влизаше в това чисто, добре осветено помещение.

„Кубът“ представляваше голяма кутия без прозорци. Вътрешните стени и таванът бяха изцяло покрити със здрава мрежа от изолирани с олово титанови влакна, което оставяше впечатление за гигантска клетка в бетонна обвивка. Помещението беше разделено с матирани плексигласови плоскости на отделни сектори — лаборатория, контролна зала, машинно отделение, тоалетна и малка научна библиотека.

Катрин енергично влезе в главната лаборатория. В светлото стерилно работно помещение лъщяха модерни измервателни уреди: двоен електроенцефалограф, фемтосекунден гребен, магнитооптичен капан и генератори на случайни събития.

Въпреки че ноетичната наука използваше свръхмодерна технология, самите открития бяха много по-мистични от студените машини, с чиято помощ се стигаше до тях. С получаването на поразителни нови данни, магията и митовете бързо се превръщаха в действителност и всичко това потвърждаваше изходната идеология на ноетиката за неизползвания потенциал на човешкия ум.

Началната теза изглеждаше съвсем проста: ние едва докосваме повърхността на умствените и духовните си възможности.

Експериментите в Института за ноетични науки (ИНН) в Калифорния и Принстънската лаборатория за изследване на инженерни аномалии (ПЛИИА) категорично доказваха, че ако бъде съответно фокусирана, човешката мисъл притежава способността да въздейства върху физическата маса и да я променя. Тези експерименти не бяха забавни трикове като „огъване на лъжици“, а стриктно контролирани проучвания, които без изключение стигаха до еднакъв резултат: независимо дали го знаем, нашите мисли всъщност взаимодействат с физическия свят и водят до промени чак на субатомно равнище.

„Разумът господства над материята“.

В часовете след ужасяващите събития на 11 септември 2001-ва ноетичната наука извърши квантов скок напред. Четирима учени установиха, че когато уплашеният свят се обедини и съсредоточи в общата си скръб от тази трагедия, данните на трийсет и седем различни генератора на случайни събития по цялата земя изведнъж стават много по-малко случайни. Единството на това общо преживяване, сливането на милиони умове, някак си повлия върху произволната функция на тези машини, организира техните данни и въведе ред в хаоса.

Това поразително откритие като че ли намираше аналог в древната вяра в „космически разум“ — гигантско сливане на човешки намерения, способно реално да взаимодейства с физическата материя. Проучванията на масовите медитации и молитви с помощта на генератори на случайни събития неотдавна бяха дали подобни резултати и залегнаха в основата на твърдението, че човешкият разум, както го описваше ноетистката Лин Мактагарт, е субстанция, съществуваща извън границите на тялото… сложно организирана енергия, способна да променя физическия свят. Катрин остана очарована от книгата на Мактагарт „Експериментът с намерението“^[1] и нейното глобално проучване, базирано в интернет — theintentionexperiment.com, — целящо да определи как влияе върху света човешкото намерение. Интереса й бяха привлекли още няколко прогресивни публикации.

Стъпилите на тази основа изследвания на Катрин Соломон бяха продължили напред и доказаха, че „фокусираната мисъл“ влияе буквално върху всичко — върху скоростта на растеж на растенията, върху посоката, в която плуват рибите в аквариума, върху начина, по който се делят клетките в петри, върху синхронизирането на независими автоматични системи и химическите реакции в човешкото тяло. Умът променяше дори кристалната структура на новообразуващо се твърдо тяло — тя беше създала прелестно симетрични ледени кристали, като пращаше нежни мисли към чаша с постепенно замръзваща вода. Колкото и невероятно да звучеше, обратното също беше вярно. Когато прати към водата негативни мисли, ледените кристали замръзнаха в хаотични, начупени форми.

„Човешката мисъл буквално може да преобразява физическия свят“.

Колкото по-смели ставаха експериментите на Катрин, толкова по-смайващи резултати получаваше. Работата й в тази лаборатория доказваше извън всякакво съмнение, че „господството на разума над материята“ не е просто някаква си спиритуалистична мантра за самопомощ. Умът притежаваше способността да променя състоянието на самата материя. Нещо повече, той можеше да подтиква физическия свят да се движи в конкретна посока.

„Ние сме господари на нашата вселена“.

Катрин беше установила, че самите елементарни частици се появяват и престават да съществуват единствено заради нейното намерение да ги наблюдава. Хайзенберг още преди десетилетия бе загатнал за този факт, който сега се превръщаше във фундаментален принцип на ноетичната наука. По думите на Лин Мактагарт, „Живият разум по някакъв начин е онова влияние, което превръща възможността за нещо в нещо реално. Най-същественият елемент в създаването на нашата вселена е разумът, който го наблюдава“.

Най-удивителната страна от работата на Катрин обаче беше откритието, че способността на ума да въздейства върху физическия свят може да се развива чрез практика. Намерението представляваше усвояващо се умение. Подобно на медитацията, овладяването на истинската сила на „мисълта“ изискваше упражнения. Нещо повече — някои хора се раждаха по-умели от други. И през вековете неколцина бяха станали истински майстори.

„Това е липсващото звено между модерната наука и древния мистицизъм“.

Беше го научила от брат си и сега, когато мислите й отново се насочиха към него, я обзе още по-силна тревога. Тя отиде в библиотеката и надникна вътре. Никой.

Това помещение беше малка читалня — две кресла, дървена маса, два лампиона и махагонови лавици, побиращи около петстотин тома. Катрин и Питър бяха донесли тук любимите си книги — публикации във всякакви области, от физика на елементарните частици до древен мистицизъм. Колекцията им постепенно се превърна в еклектична смесица от ново и старо… супермодерно и историческо. Повечето книги на Катрин носеха заглавия от рода на „Квантов разум“, „Новата физика“ и „Принципи на невробиологията“. Тези на брат й носеха по-стари, по-езотерични наименования — „Кибалион“, „Зохар“, „Танцуващите майстори на Ву Ли“ и превод на шумерски плочки от Британския музей.

„Ключът към нашето научно бъдеще е скрит в миналото ни“ — често казваше Питър. Отдал живота си на историята, естествените науки и мистицизма, той пръв насърчи Катрин да разшири естественонаучното си университетско образование със знания за ранната херметическа философия. Тя беше едва деветнайсетгодишна, когато брат й запали интереса й към връзката между модерната наука и древния мистицизъм.

— Я ми кажи, Кейт, какви книги по теоретична физика четат днес студентите в Йейл? — попита я брат й, когато се беше прибрала у дома за ваканцията през втората година от следването си.

Бяха в преливащата им от книги семейна библиотека и Катрин изрецитира дългия списък със задължителна литература.

— Внушително. — Питър цъкна с език. — Айнщайн, Бор и Хокинг са съвременни гении. Не четете ли обаче нещо по-старо?

Тя се почеса по главата.

— Нещо като… Нютон ли имаш предвид?

Брат й се усмихна.

— Давай нататък. — Двайсет и седем годишният Питър вече имаше изградена репутация в научния свят и двамата обожаваха тези шеговити интелектуални двубои.

„По-старо от Нютон? — Главата й се напълни с далечни имена като Птолемей, Питагор и Хермес Трисмегист. — Днес никой не чете такива неща“.

Брат й прокара показалец по дългата лавица с напукани кожени подвързии и прашни стари томове.

— Научната мъдрост на древните е изумителна… съвременната физика чак сега започва да я разбира.

— Питър, вече си ми казвал, че египтяните са познавали лоста и скрипеца много преди Нютон и че ранните алхимици могат да се сравняват с модерната химия, но какво от това? Съвременните физически концепции биха били непонятни за древните.

— Кои например?

— Ами… например теорията за сдвояването! — Проучванията на елементарните частици вече категорично бяха доказали, че цялата материя е взаимосвързана… преплетена в обща мрежа… нещо като универсална цялост. — Да не искаш да ме убедиш, че древните просто са си седели и са обсъждали теорията за сдвояването?

— Определено! — заяви Питър и отметна дългия си тъмен перчем от очите си. — Сдвояването е в основата на прастарите вярвания. Наименованията му са древни като самата история… „дармакая“, „тао“, „браман“. Всъщност най-старият духовен стремеж на човека е бил да проумее, да усети взаимовръзката си с всички неща. Винаги е искал да стане „едно“ с вселената… да постигне състояние на единение. — Брат й повдигна вежди. — Съвременната английска дума за „изкупление“, „atonement“, всъщност произлиза от „at-onement“, което означава „стремеж към единение“. До ден-днешен юдеите и християните се стремят към изкупление… макар повечето да сме забравили, че всъщност целта ни е „единение“.

Катрин въздъхна — тя пък забравила колко трудно се спори с човек, притежаващ толкова солидни познания по история.

— Добре, само че това са общи приказки. Аз имам предвид конкретни физически понятия.

— Тогава наистина бъди конкретна. — Проницателните му очи я предизвикваха.

— Хм, какво ще кажеш за нещо съвсем просто, например поляритета — равновесието плюс/минус на субатомно равнище. Древните явно не са разби…

— Почакай! — Питър измъкна голям прашен том и го тупна на масата. — Съвременният поляритет не е нищо друго, освен „двойния свят“, описан от Кришна в Бхагават-гита преди повече от две хиляди години. В още десетина книги в тази библиотека, например в Кибалион, се говори за бинарни системи и противоположни сили в природата.

Катрин не беше убедена.

— Добре, но ако говорим за съвременни открития на субатомно равнище, например Хайзенберговия принцип на неопределеността…

— Тогава трябва да погледнем тук — прекъсна я брат й, отиде в дъното на дългата лавица и извади нова книга. — Свещените хиндуистки ведически писания, известни като Упанишади. — Той тежко пусна тома върху предишния. — Хайзенберг и Шрьодингер са изучавали този текст и признават, че им е помогнал да формулират някои от теориите си.

Двубоят продължи още няколко минути и купчината прашни книги на масата продължи да расте. Накрая Катрин безпомощно разпери ръце.

— Добре! Ти доказа тезата си, но аз искам да уча модерна теоретична физика. Бъдещето на науката! Много се съмнявам, че Кришна или Вяса^[2] имат какво да кажат за теорията на суперструните и многоизмерните космологични модели.

— Права си. Нямат. — Брат й замълча за миг и по устните му плъзна усмивка. — Щом споменаваш теорията за суперструните… — Той отново се приближи до лавицата. — Значи говориш за тази книга тук. — Измъкна един огромен, подвързан в кожа том и го стовари върху масата. — Този превод на оригиналния средновековен арамейски текст е направен през тринайсети век.

— Теорията на суперструните през тринайсети век?! — Нямаше намерение да му се върже. — Я стига!

Теорията на суперструните беше съвсем нов космологичен модел. Той се основаваше на най-съвременни научни наблюдения и предполагаше, че многоизмерната вселена няма три… а десет измерения, които си взаимодействат като резониращите струни на цигулка.

Катрин изчака, докато брат й отвори книгата, прегледа богато украсеното съдържание и после прелисти страниците в самото начало.

— Прочети това. — Той посочи избелелия текст и някакви диаграми.

Момичето послушно се подчини. Преводът звучеше архаично и се четеше много трудно, но за нейно пълно изумление, текстът и чертежите ясно обрисуваха абсолютно същата картина, за каквато се говореше и в модерната теория на суперструните — десетизмерна вселена с резониращи струни. Тя продължи да чете, после изведнъж ахна.

— Божичко, тук дори се посочва, че шест от измеренията са свързани и функционират като едно?! — Катрин уплашено отстъпи назад. — Какво е това?

Питър се ухили.

— Нещо, което, надявам се, някой ден ще прочетеш. — Той прелисти на титулната страница, където можеха да се прочетат разкошно орнаментираните думи:

„Пълният Зохар“.

Въпреки че никога не беше чела Зохар, Катрин знаеше, че това е главният текст на ранния еврейски мистицизъм. Някога бяха вярвали, че притежава невъобразима сила, и затова до него бяха имали достъп само най-ерудираните равини.

Тя погледна книгата.

— Значи ранните мистици са знаели, че тяхната вселена има десет измерения, това ли искаш да кажеш?

— Точно така. — Питър посочи нарисуваните на страницата десет свързани помежду си кръга, наречени „сефирот“. — Терминологията явно е езотерична, обаче физиката е на най-високо равнище.

Катрин не знаеше какво да отговори.

— Но… тогава защо не я изучават повече хора?

Брат й се усмихна.

— Ще я изучават.

— Не разбирам.

— Ние сме родени в прекрасно време, Катрин. Настъпва промяна. Човекът е на прага на нова епоха и ще започне да обръща поглед назад към природата, към старото… към идеите в книги като Зохар и други древни текстове от целия свят. Могъщата истина притежава собствено привличане и в крайна сметка връща хората при себе си. Ще дойде ден, когато съвременната наука ще започне сериозно да изучава мъдростта на древните… и в този ден човечеството ще започне да намира отговори на големите въпроси, които все още му убягват.

Същата вечер Катрин жадно започна да чете древните текстове на брат си и скоро се увери, че е прав. „Научните познания на древните са невероятни“. Съвременната наука всъщност не правеше нови открития, а просто преоткриваше стари. Изглежда, че някога човечеството бе разбирало истинската природа на вселената… ала я беше загърбило… и забравило.

„Модерната физика може да ни помогне да си я припомним!“ И това се превърна в нейна житейска мисия — да използва модерната наука, за да преоткрие изгубената мъдрост на древните. Мотивите й не се изчерпваха с вълнението от научното откритие. Зад всичко стоеше убеждението й, че светът се нуждае от това познание… днес повече от всякога.

Видя бялата престилка на брат си да виси до нейната в дъното на лабораторията и инстинктивно извади телефона си, за да провери дали не е получила съобщение. Нищо. В паметта й отново отекна глас. „Онова, което според брат ви е скрито във Вашингтон… Може да бъде намерено. Понякога легендите, които съществуват векове… не съществуват безпричинно“.

— Не — каза Катрин високо. — Това не е възможно.

Понякога легендата си беше просто легенда.